Решение № 8406 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2009 г.

Решение № 8406 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10319/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Столична" против решение № 49/12.06.2009 г. на Административен съд София - Град, (АДмС София - Град), Първо отделение, 5 състав, постановено по адм. д. № 5139 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е обявена, по жалба на "Кумерио Мед" АД - със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, нищожността на решение № К - 47 - 0389/07.05.2008 г. на началника на митница София, в частта с която на дружеството е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение за ДДС в размер на 2 263 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли да бъде отменено решението на АДмС - София-град. Ответникът по касационната жалба - "Кумерио Мед" АД (с ново наименование "Аурубис България" АД), чрез пълномощника си адв. Йорданов, е изложил становище в писмени бележки за правилност на съдебното решение. Моли за оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, по съображения, поддържани в съдебно заседание. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови процесното решение АДмС София-град е установил, че допълнителното задължение за внасяне на ДДС в размер на 2 263 лв. и законната лихва за забава върху тази сума от датата на възникване на задължението до датата на заплащането му по ЕАД № 07BG005003Н000202 на 11.05.07 г. е определено първо с уведомление № 4416 - 0033/08.02.2008 г., издадено от ответника, като част от общата сума 1 081 015 лева за ДДС и определената върху нея общо сума на законната лихва за забава. Според съда е налице пълна идентичност на определените митнически задължения по вид, основание, размер и страни по двата издадени акта - Уведомление и процесното решение. И двата акта по своята правна природа представляват "Решение" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. Административният съд е приел за установено, че издавайки решението органът е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, при липса на компетентност за началника на митница "София". В тази връзка е обосновал извода, че Решение № К 47-0389/07.05.08 г., издадено от началника на митница "София" в частта, определяща на "Кумерио Мед" АД законна лихва за забава върху допълнителните задължения за ДДС в размер на 2 263 лв., е нищожно. Обжалваното решение е неправилно, постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила. В процесния случай за да обяви за нищожно обжалваното решение, административният съд е приел за доказано, че органът е издал решението в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, както и че съществува пълна идентичност между определените задължения по вид, основание, размер и страни по двата акта - уведомлението и решението. Констатирал е, че уведомлението е било оспорено по административен ред. Единственото доказателство, за това че уведомлението е оспорено, е определението на съдия - докладчика от 22.10.08 г.. Няма доказателства относно факта по какъв начин е приключено производството по оспорването. Без тези данни не би могло да се обсъжда евентуалното производство по атакуване на уведомлението. Следва да се има предвид, че двата акта - уведомление и решение притежават различни характеристики, като преценката за допустимостта на жалба срещу уведомлението е от значение по делото. В случая е налице особеност, изразяваща се в това, че уведомлението обобщава всички задължения по издадени ЕАД на дружеството, респективно сумата е обща. Предметът на процесното решение е сума по определен ЕАД само за лихвите. Не може да се твърди, че е налице идентичност, налагаща прекратяване на настоящото производство, а само за евентуална преюдициалност с оглед преценката за допустимостта на производството по обжалване на уведомлението. От значение е резултатът от производството по обжалване на уведомлението в случай на постановяване на решение по него. То може да бъде в няколко насоки, поради което е следвало по настоящото дело да се направи извод евентуално за спиране на производството съобразно предпоставките на ГПК - приложими норми по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК - чл. 229 от ГПК. В т. 4 от цитираната разпоредба изрично е регламентирано, че производството се спира, когато в същия съд или в друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, но не и за отмяна на административен акт на такова основание. В предвид на изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, същото трябва да бъде отменено, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - извършване на проверка и прилагане на удостоверение относно развитието на производството по уведомлението, страните по него, и т. н.. Едва тогава може да бъде направена преценка по чл. 229 ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящото дело, и то само при наличието на предпоставки за това, а така също съобразно всички останали процесуални искания и действия на страните. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение