Решение № 12675 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2015 г.

ВАСVI отделение26.11.2015 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/18.02.2015 г. постановено по адм. дело № 3/2015 г. на Административен съд Велико Търново ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" -гр. Велико Търново да заплати на Пламен Кръстев Петков, от гр. Дебелец ул. "Патриарх Евтимий Търновски" № 31 направените за тази инстанция разноски в размер на 400,00/четиристотин/лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12675 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Велико Търново, подадена чрез процесуалния представител юрк. Събев, против решение № 65/18.02.2015 г. по адм. дело № 3/2015 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменена Заповед за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения/МИ и/или ПСПС/ № ДСПСП11-274/1.12.2014 г. на същия административен орган, и са присъдени разноски-решението е допълнено с определение № 118/26.03.2015 г. постановено по същото дело. В жалбата се излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна съдебния акт и за потвърждаване на оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Ответникът-Пламен Кръстев Петков, чрез процесуалния си представител адв. Точков в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Пламен Кръстев Петков против заповед за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/ или помощни средства, приспособления и съоръжения № ДСПСП11-274/1.12.2014 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велико Търново, с която е разпоредил на Пламен Кръстев Петков и Красимира Кръстева Петкова, в качеството им на наследници, съгласно удостоверение за наследници изх. № 24-1379/26.11.2014 г. на Кръстю Петков Василев да възстановят: 1. По заявление-декларация с вх. № 29568/24.09.2014 г. и Заповед № 1521/26.09.2014 г. за отпускане на целева помощ за покупка на МИ и/или ПСПС - комбиниран стол за тоалет и баня - 1 бр. - пълния размер на целевата помощ в размер на ЗЗ1 лв.; 2. По заявление-декларация № 29568/24.09.2014 г. и Заповед № 1522/26.09.2014 г. за отпускане на целева помощ за покупка на МИ и/или ПСПС - антидекубитален дюшек - пълния размер на целевата помощ в размер на 372 лв.; 3. По декларация-заявление с вх. № 29568/24.09.2014 г. и Заповед № 1523/26.09.2014 г. за отпускане на целева помощ за покупка на МИ и/или ПСПС - антидекубитална възглавница да възстановят пълния размер на отпуснатата целева помощ в размер на 65 лв., или общо сумата от 768 лева. За да отхвърли жалбата като неоснователна, административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Установено е, че Пламен Петков, действайки като пълномощник на своя баща Кръстю Василев е депозирал заявление-декларация с вх. № 29568/24.09.2014 г. за отпускане на целева помощ за закупуване на антидекубитален дюшек, антидекубитална възглавница и комбиниран стол за тоалет и баня, съобразно Решение на ТЕЛК № 3083 от 139/9.09.2014 г. на ТЕЛК при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов". Към така депозираното заявление-декларация са приложени и съответните документи, удостоверяващи правото на Кръстю Василев да получи съответната целева помощ за закупуване на помощните средства. При разглеждане на подадените документи административният орган е преценил, че са налице законовите изисквания за отпускане на исканата целева социална помощ и е издал Заповед № 1521/26.09.2014 г. за отпускане на целева помощ за закупуване на комбиниран стол за тоалет и баня, Заповед № 1522/26.09.2014 г. за отпускане на целева помощ за закупуване на антидекубитален дюшек и Заповед № 1523/26.09.2014 г. за отпускане на целева социална помощ за закупуване на антидекубитална възглавница. Тези заповеди са връчени на 30.09.2014 г., на Пламен Петков като пълномощника на Кръстю Василев- лицето, за които тези целеви социални помощи са отпуснати. Съобразно механизма за отпускане на такива целеви помощи, а и с оглед начина за получаване на целевата помощ, конкретизирана в подаденото заявление-декларация, на следващия месец следващ този на издаване на заповедта на отпускане на помощта, паричната сума, представляваща отпуснатата целева помощ е преведена по банковата сметка на Кръстю Василев на 28.10.2014 г. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че дистрибуторът на медицински изделия е предоставил реално за ползване изписаните медицински изделия-комбиниран стол за тоалет и баня, антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница- веднага след издаване решението на ТЕЛК, а документите за получаване на същите тези изделия, приемо-предавателния протокол, както и действителното заплащане на изделията е станало след превеждане парите по сметка на Кръстю Василев. В хода на съдебното производство е представена и приета като доказателство фактура № 000002929/30.10.2014 г., издадена от "НОВАМЕД БГ" ЕООД, от която е видно, че на 30.10.2014 г. Пламен Петков е закупил комбиниран стол за тоалет и баня, антидекубитален дюшек и антидекубитална възглавница всичко на обща стойност 768 лв. В така издадената фактура като основание за сделката е посочено "Зап. № 1521,152211523/26.09.2014 г. на ДСП - гр. В. Търново", т. е трите заповеди за отпускане на целева социална помощ за закупуване на медицински изделия на Кръстю Василев. От приложения по делото приемо-предавателен протокол се установява, че на 30.10.2014 г. Кръстю Василев чрез упълномощеното лице Пламен Петков- е получил закупените на основание издадените заповеди за отпускане на целева социална помощ антидекубитален дюшек, антидекубитална възглавница и комбиниран стол за тоалет и баня. От друга страна, в хода на производството по издаване на оспорваната в настоящето съдебно производство заповед за възстановяване на целева помощ за покупка на медицински изделия безспорно е установено, че на 17.10.2014 г. Кръстю Василев-лицето, за което целевата помощ е отпусната е починало, за което е издаден акт за смърт № 94/17.10.2014 г. от Община - Елена. Въз основа на така установеното административният орган е приел, че целевата помощ е получена след смъртта на Кръстю Василев, при отпаднало основание. Този извод не е споделен от административния съд. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед е направен при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обоснован от събраните по делото доказателства. В чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Предназначението на социалните помощи съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) е да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, като целта на закона е и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. Според чл. 1, ал. 4 от ЗСП социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Затова разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗСП предвижда, че правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Личният характер на правото на социална помощ произтича от същността на института на социалното подпомагане и изключва придобиването му от трети лица, вкл. и по пътя на наследяването. Правото е лично, поради което след смъртта на правоимащото лице не преминава в патримониума на наследниците му. Задължението по чл. 43б от ППЗИХУ също е ненаследимо в хипотезата, когато смъртта е настъпила преди да възникне задължението за лицето по цитираната разпоредба. С оглед на събраните по делото доказателства се налага извода, че в настоящия случай не се касае за закупуване на медицински изделия след смъртта на правоимащото лице, а за заплащане на вече предоставени на правоимащото лице медицински изделия. Правилно съдът е приел, че в случая целевата помощ е използвана по предназначение и не са налице предпоставките за нейното възстановяване. По изложените съображения и при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото при своевременно направено искане от процесуалния представител на Пламен Петков и при липса на възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател, на ответника следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 400 лв., съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

5