Решение № 4651 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Кирилов непълнолетен към датата на подаване на касационната жалба, действащ лично и чрез своята майка и законен представител Д. Кирилова срещу Решение 4272/24.06.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 2245/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Кирилов, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. Кирилова срещу Заповед РД-12-447/28.02.2022 г. на директора на 30 СУ Братя Миладинови в гр. София и Д. Кирилова е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно излага съображения в подкрепа на становището си, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспорваната заповед е мотивирана, като твърди, че същата е немотивирана липсва изложение на фактическите обстоятелства, обосновали налагането на санкция. Съдът формално е приел за установени фактите на отправяне на обиди от ученика към служителката и на проявена вербална агресия към съучениците му, както и неуважение към преподавателите, без да обсъди доказателствата в производството. Излага фактите по спора, както и подробните си правни съображения, защо оспорваната заповед е незаконосъобразна, което не било отчетено от първоинстанционния съд. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Заповед РД-12-447/28.02.2022 г. на директора на 30 СУ Братя Миладинови в гр. София да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател, който към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е пълнолетен, се представлява от адв. Милушева и от майка си Д. Кирилова. Ответникът по касация Директорът на 30 СУ Братя Миладинови гр. София оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Златева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед РД-12-447/28.02.2022 г. на директора на 30 СУ Братя Миладинови в гр. София, с която на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 200, ал. 2, ал. 4, чл. 202, ал. 1 и ал. 2, чл. 203, ал. 1, чл. 204, чл. 205, чл. 206, ал. 1, чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чл. 58, чл. 64, ал. 1 и ал. 2, чл. 65, ал. 1, ал. 2, чл. 67, чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование (НПО), чл. 98, ал. 1, т. 7 от Правилника за дейността на 30 СУ за 2021/2022 учебна година; решение на Педагогическия съвет на 30 СУ Протокол 6 от 25.02.2022 г., на М. Кирилов от ХІа клас е наложена санкция Преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение за съзнателно повтарящо се поведение, което застрашава в голяма степен психичното здраве на ученици и служители в 30 СУ Братя Миладинови арогантно поведение, грубо отношение и думи обида на основание произход. В заповедта са изложени мотивите за наложената санкция. Определен е и срокът на същата. За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и съдържа подробни мотиви, при спазване на предвидената в закона процедура, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които влияят пряко върху волята на административния орган или ограничават правото на защита на засегнатото лице, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил доказателствения материал. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните към спора факти. Разпределил е коректно доказателствената тежест между страните, събрал е и е обсъдил всички относими към спора доказателства. Ясно и логически последователно е изложил фактическите си установявания, като същите са правилни. При правилно установени факти е достигнал и до верни правни изводи, като не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Обсъдени са всички писмени и гласни доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, за да се установят всички фактически обстоятелства, който са обосновали налагането на санкцията с процесната заповед. Поради това при постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съодопроизводствените правила, като същото е и обосновано. Решението съответства и на материалния закон. Правилно решаващият съд е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Всички доводи изложени в касационната жалба са наведени и пред първата инстанция и са обсъдени от решаващия съд. Неоснователно се сочи, че в оспорваната заповед липсва изложение на фактическите обстоятелства, обосновали налагането на санкцията. От изложеното в заповедта се разбира по безспорен начин, за какво е наложена санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗПУП на ученика М. Кирилов - преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение, както и какви са били мотивите на органа за налагането ѝ. Посочено е, че ученикът има действаща санкция Предупреждение за преместване в друго училище (санкция по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО) до края на учебната 2021/2022 г. за грубо неспазване на училищните правила. Посочено е още, че от поведението на М. не личи старание да се съобрази в действията си с приетите правила и норми в 30 СУ, нито осъзнаване на виновност в поведението му. Поведението на ученика М. Кирилов, заради което му е наложена санкцията, е подробно описано в оспорваната заповед. Осъществяването му е доказано от събраните по делото доказателства, поради което съдът правилно е приел за установени фактите на отправяне на обиди от М. Кирилов към хигиенистката от ромски произход и на проявена вербална агресия към съучениците му, както и неуважение към преподавателите, тъй като събраните доказателства са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Обстоятелството, че показанията на служителката от ромски произход, към която са били отправени обидите, са записани на хартиен носител от друго лице, не опорочава тяхната доказателствена стойност, защото същите са записани в присъствието на друго лице, което е удостоверило това, а и са потвърдени от разпитаните от съда свидетели П. Коларова и Х. Кондров. Подписването на протоколите от проведените срещи само от лицето, което е водило същите, не е нарушение на административнопроизводствените правила, което да води до отмяна на заповедта. Видно от показанията на свидетеля Кондров, същият е водил протокола и го е подписал. Няма нормативно изискване протоколът от проведените срещи да бъде подписван от всички присъствали на срещата лица. Няма допуснати нарушения на процедурата регламентирана в ЗПУО и в НПО. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на предвидената в закона процедура. В отговор на изпратеното от директора на 30 СУ писмо изх. УВД-28-124/16.02.2022 г., в училището е постъпило писмо (вх. УВД-28-284/10.03.2022 г.) относно действията на Отдел Закрила на детето Сердика относно М. Кирилов. Уведомени са и родителите му писмо изх. УВД-28-125/16.02.2023 г. Същите са присъствали на срещата, на която са поканени с писмото, поради което доводът, че съдът не е отчел нарушение на чл. 64 НПО, е неоснователен. Спазено е изискването за изслушване на ученика и родителите му. Решаващият съд е обсъдил възражението на жалбоподателя, че преди налагане на санкцията не била е оказана обща подкрепа по чл. 178, ал. 1 т. 12 ЗПУО чрез дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение, като правилно го е приел за неоснователно. Видно от изложеното в Протокол 6 от 25.02.2022 г. от заседанието на Педагогическия съвет на 30 СУ, Педагогическият съвет е обсъждал проблемното поведение на ученика и взетите мерки за преодоляването му, които не са дали резултат. Противно на изложеното в касационната жалба правилни са изводите на решаващия съд, че са били налице предпоставките на чл. 195, ал. 1, т. 5 ЗПУО за налагане на санкцията Преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение и към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Санкцията е наложена при съобразяване на изискването на 201, ал. 2 ЗПУО, като са отчетени причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение