Решение № 10720 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2011 г.

Решение № 10720 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Любен Атанасов Ковачев, гр. Свиленград, ул. "Максим Горки" № 13 срещу решение № 404 от 13.07.2011 г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело № 427/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ковачев срещу заповед № 4696 от 13.04.2011 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" до отпадане на основанието.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно и необосновано приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 АПК. Неуведомяването на касатора за започване на административното производство и за изпращане на преписката на компетентния орган са ограничили правото му на защита по недопустим начин. Неправилно и необосновано съдът приел, че оспорената заповед не противоречи на материалния закон. Нелогично и необосновано органът приел, че касаторът е агресивен и емоционално нестабилен при управление на моторно превозно средство. Не отчел, че предложението е направено от конкуренти на касатора. Извършената проверка на полицейските органи и заключението им, че касаторът е опасен като водач на моторно превозно средство пораждат съмнение за особени отношения между полицейските служители, ангажирани с проверката, и лицата, срещу които касаторът подал оплакване. Предприетата мярка възпрепятства касатора да извършва таксиметрова дейност, с което е в несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Красимир Ташев, Адвокатска колегия, гр. Хасково.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Хасково, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и обосновано.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Касаторът притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и извършва таксиметров превоз на пътници. Подал в районно управление "Полиция", гр. Свиленград, оплакване срещу свои колеги - таксиметрови шофьори, и други лица, отправящи му обиди и заплахи и поискал да им бъде отправено предупреждение за преустановяване на действията.

1. По оплакването била извършена проверка като били снети обясненията на посочените в молбата лица - Димитрина Христова, Никола Николов, Даниел Андонов и Добромир Радев, както и били "проведени разговори с други таксиметрови шофьори". В дадените обяснения лицата посочили примери от общуването си с касатора, които според тях дават представа за неговото психологичното състояние.

1. Била проведена лична среща на полицейския орган с касатора, на която той бил много "раздразнителен и неспокоен", говорел "несвързани истории", непрекъснато ставал от стола и се разхождал из помещението. На поканата на полицая да остане седнал и спокоен, за да проведат разговор той отговарял, "че не може да стои на едно място и му е много студено", въпреки, че температурата в помещението била нормална.

1. С изготвена за резултатите от проверката докладна записка съответният полицейски инспектор направил предложение до ответника да бъде временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на касатора и той да бъде изпратен на медицински преглед, тъй като "състоянието в което се намира сега е опасен както за себе си, така и за всички участници в движението по пътищата".

1. На 01.04.2011 г. със заповед на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи на касатора била наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като неуведомяването на касатора за започване на административното производство не е повлияло на крайния резултат. Приел, че оспорената заповед е в съответствие с материалния закон, тъй като касаторът видимо не отговарял на изискванията на чл. 3, ал. 4, т. 1 и 6 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическата годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, на водачи на моторно превозно средство и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36). Въз основа на това направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на делото факти и касационната инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за приложението на материалния закон и обосноваността на фактическите констатации на съда.

Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно ценил фактите по делото и въз основа на това направил необоснован извод за наличие на предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП. Визираните в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП юридически факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка, са първо, несъответствие с медицинските или психологически изисквания към водача на моторно превозно средство и второ, това несъответствие да е видимо. Изискванията за психологическа годност на водача на моторно превозно средство са подробно определени в Наредба № 36. Те касаят познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката. Установяването им става посредством психологическо изследване, при което се прави оценка на състоянието на психологическите качества на лицето и съответствието им с изискванията. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП законодателят не изисква несъответствието с изискванията да е установено чрез психологическо изследване, тъй като тогава лицето няма да отговаря на изискванията за упражняване на правнорегламентираната дейност и разрешението за упражняването на същата ще следва да бъде отнето. Законодателят изисква несъответствието да е видимо. Това ще рече първо, несъответствието да е толкова явно и очевидно, че да се установява и от неспециалист. И второ, то трябва да се види от самия компетентен орган, т. е. органът трябва да направи извода на базата на собственото си възприятие на несъответствието. Тогава, за да предотврати неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност, законодателят е овластил контролните органи временно, до окончателното установяване на съответствието на психологичното състояние с изискванията, да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство и по този начин да ограничат възможността за неправомерното управление на моторно превозно средство.

Какво показват фактите по делото?

Касаторът считал, че определени лица имат неправомерно поведение спрямо него и потърсил съдействие от полицейските органи. За да установи достоверността на твърденията му полицейският орган разпитал лицата и в своите обяснения те посочили, че касаторът е агресивен и емоционално неустойчив. Полицейският орган провел лична среща с касатора, на която добил собствено, непосредствено впечатление от неговото психологично състояние. Съвкупната преценка на личната представа на полицейския орган за състоянието на касатора, на обясненията на лицата, за които той твърди, че имат неправомерно поведение спрямо него, на получена от други колеги на касатора информация съдът правилно приел като обосноваващи осъществяването на визираните в чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП юридически факти. Налице е поведение, което излиза от рамките на приетото за нормално и което показва несъответствие с изискванията за психологическа годност към личностната сфера като самоконтрол, сдържаност, липса на агресивност, адекватна самооценка, устойчивост към професионално безотговорно поведение. Това поведение е констатирано лично от компетентния орган. С оглед на това съдът правилно приложил материалния закон към надлежно установените факти.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилно приложение от съда на закона, тъй като не отчел допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е, че по делото няма доказателства органът да е уведомил касатора за започване на административното производство. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК съдържа процесуално правило, което от една страна е гаранция за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на адресата на акта, с който завършва административното производство. Но не всяко нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и с оглед на това основание за отмяна на акта. Необходимо е нарушението да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. От изложеното по-горе е видно, че оспорваният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, т. е. той е материално законосъобразен и нарушението на чл. 26, ал. 1 АПК не е повлияло на резултата, поради което не е съществено. Що се отнася до правото на защита на касатора то макар и формално да е налице нарушение в конкретния случай то също не е съществено, тъй като целта на нормата фактически е постигната - полицейския орган провел среща с касатора, на която последният депозирал своите обяснения и възражения, т. е. могъл е да защити правата и интересите си. Видно от доказателствата по делото тези действия на препращащия административен орган и на участниците в административното производство и събраните чрез тях доказателства са приобщени към доказателствата по преписката, поради което с оглед на принципа на процесуална икономия и бързина, не е било необходимо повторното им извършване от ответника по касационната жалба. Твърдението за нарушение на чл. 31, ал. 2 АПК също е неоснователно. Вярно е, че полицейският орган като установил релевантните факти и направил своите фактически констатации изпратил преписката на компетентния орган - началника на сектор "Пътна полиция", да издаде заповед, с която да наложи принудителната административна мярка. Вярно е също, че той не уведомил за това свое действие касатора, с което не изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК. Но това нарушение в конкретния случай не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на правата на касатора.

Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане от съда на несъответствието на наложената принудителна мярка с целта на закона. Факта, че касаторът, в резултат на наложената мярка не могъл за определен период от време да извършва таксиметров превоз на пътници сам по себе си не е в противоречие на закона. Напротив. Извършването на таксиметров превоз на пътници повишава значително потенциалната опасност, която несъответствието на водача с психологическите изисквания създава за движението по пътищата. А продължителността на отнемането на тази възможност е само и единствено в зависимост от действията на касатора - колкото по-бързо той установи исканото от закона съответствие, толкова по-кратко ще бъде времето, през което няма да може да упражнява дейността, тъй като мярката е със срок до отпадане на основанието.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните по делото факти, обосновал фактическите си изводи и приложил правилно материалния закон. При правилност на съдебния акт и след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд