Решение № 16260 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2009 г.

Решение № 16260 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Стойка Атанасова Иванова от с. Дъбравино, общ. Аврен, обл. Варна, чрез адв. Елена Енева от АК - Варна е подала до Административен съд гр. Варна ЖАЛБА против отказ за издаване на скица за имот № 034003, обективиран в писмо изх. № 290/31.10.2008 г. на Общинска служба по земеделие - Аврен, решение за замяна на имот № 034003 с имот № 062005 на ОСЗ - Аврен и заповед № РД-46-1156/29.05.1998 г. на Министъра на земеделието и аграрната реформа за поправка на ЯФГ. С определение № 57 от 6.01.2009 г. Административен съд гр. Варна, ХХХIII състав е разделил в отделни административни производства жалбата на Стойка Атанасова Иванова, като производството по жалбата срещу заповед № РД-46-1156/29.05.1998 г. на Министъра на земеделието и аграрната реформа, с която на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 26 от ППЗСПЗЗ е наредено да бъде преработен частично влезлия в сила план за земеразделяне за землището на с. Садово, община Аврен, е изпратена по подсъдност на Върховния административен съд. Тъй като тази обща жалба в частта й, в която следва да се разгледа от компетентния за случая Върховен административен съд, не е отговаряла на законовите изисквания на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК, е била оставена "без движение" за посочване на конкретните пороци на обжалвания административен акт. В дадения от съда срок указанието е изпълнено. Жалбоподателката е отстранила нередовностите на жалбата си като в молбата от 8.06.2009 г. пълномощникът й е изложил фактически обстоятелства с възражение за нищожност на атакувания административен акт поради пълна липса на правно основание, защото според тях към момента на издаването му не е налице явна фактическа грешка наложила издаването му. Искане за обявяване за нищожна заповед № РД-46-1156/29.05.1998 г. е направено и в първоначалната жалба на Стойка Атанасова Иванова от 28.11.2008 г. С молба от 26.05.2009 г. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В открито съдебно заседание на 14.12.2009 г. пълномощникът отново поддържа жалбата, както и допълнителната молба от 8.06.2009 г. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител в писмени бележки изразява становище, че жалбата е недопустима поради изтичане на 14-дневния преклузивен срок за обжалването й, а алтернативно счита, че е неоснователна. Затова моли производството по делото да бъде прекратено, алтернативно подадената жалба да бъде оставена без уважение. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че жалбата на Стойка Атанасова Иванова е процесуално допустима, тъй като в нея се претендира нищожност, а съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Освен това жалбоподателката има и правен интерес, доколкото от данните по делото, вкл. и Договор за доброволна делба се установява, че тя е собственик на имота, предмет на обжалваната заповед. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Със заповед № РД-46-1156 от 29.05.1998 г., Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, във връзка с чл. 26 от ППЗСПЗЗ, на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ и съгласно одобрения от началника на ГУ "Поземлена собственост" протокол от 27.02.1998 г. нарежда да бъде преработен частично влезлия в сила план за земеразделяне за землището на с. Садово, община Аврен, област Варненска, в масиви № № 34, 35 с обща площ 144,4 дка. На практика възстановения на наследниците на Атанас Славов Лечев с решение № 7 от 17.08.1992 г. на Поземлена комисия с. Аврен в т. 3 имот - нива от 10.599 дка, трета категория, местност "Аба Пунар", имот № 034003 по плана за земеразделяне в землището на село Садово, е заменен с имот № 062005 с площ от 10.600 дка. Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници, жалбоподателката Стойка Атанасова Иванова е наследник на Атанас Славов Лечев заедно с брат си Слави Атанасов Славов (Лечев) и в резултат на извършена между тях доброволна делба през 2006 г., имот № 034003 се предоставя в неин дял. Законосъобразността на всеки административен акт, включително и на обжалваната понастоящем заповед се преценява към момента на издаването му. Затова при преценката следва да бъдат съобразени действащите към този период материалноправни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г., "влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде преработен със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа при явна фактическа грешка". В разпоредбата на чл. 26 от ППЗСПЗЗ в приложимата за казуса редакция в ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г. е описана процедурата по издаването на такава заповед, като в две алинеи - 1 (първа) и 7 (седма) е посочено, че заповедта за преработване на плана за земеразделяне се издава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. В конкретния случай заповед № РД-46-1156 от 29.05.1998 г. е подписана от тогавашния министър на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов, поради което се явява издадена от компетентен административен орган. По принцип липсата на материална компетентност, териториална компетентност или компетентност по степен прави административния акт нищожен, но в случая актът е валиден и няма основание за обявяване на неговата нищожност. В заповедта освен правното основание, като фактическо е посочен протокол от 27.02.1998 г. Точно такъв протокол няма по делото, но е приложен на лист 104 Протокол (без посочена дата и година) на комисия, която е разгледала възражения срещу влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. Садово. Постъпилите възражения са били поради неправилно приета граница между с. Садово и с. Венелин. Под № 15 в протокола е посочено, че е разгледано възражение (без вх. № ) срещу настаняването в плана за земеразделяне на наследниците на Атанас Лечев и е взето решение масив 34 парцел 3 в местност Аба Пунар, с площ 10.6 дка отива в масив 62 парцел 5. В резултат на направените констатации комисията е предложила частична преработка на плана за земеразделяне на с. Садово в масиви с № № 35, 34 ..... с обща площ 144,4 дка. С това си съдържание протокола изцяло съответства на текста на издадената заповед за преработка от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Затова съдът приема, че въпреки, че не е написана дата, това е всъщност протокола от 27.02.1998 г., цитиран в обжалваната заповед. Същият носи останалите реквизити и изцяло съответства на изискванията на чл. 26 от ППЗСПЗЗ в посочената по-горе редакция в ал. 5 и ал. 6 - комисията е с председател представител на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, подписан е от всички членове, одобрен е от началник Главно управление "Поземлена собственост" - упълномощено от министъра длъжностно лице. Изложеното води до извода, че предвидената за този период процедура е спазена. Едва в следващото изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ в ДВ, бр. 18 от 26.02.1999 г. е регламентирано понятието "явна фактическа грешка", а именно, според ал. 2 това е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. Без значение за спора е факта, че реално частичната преработка е осъществена едва през 2007 г., тъй като тя е на основание на заповедта от 1998 г., която всъщност е била влязла в сила в този й вид. Без значение също е и причината наложила тази преработка - дали отговаря на легалната дефиниция на "явна фактическа грешка", дали се касае за несъответствие в землищните граници между село Садово, община Аврен и село Венелин, община Долни Чифлик, дали е поради допусната грешка от фирма "Аквагон" гр. Варна, извършваща техническите дейности по земеразделянето в с. Садово при трасиране на землищната граница. В тази връзка са ирелевантни протоколите от 18.07.1997 г. и от 5.11.1997 г. Неотносимо е също, че частичната преработка на плана е извършена през 2007 г. от фирмата, която поддържа КВС (картата на възстановената собственост) "Геоакст" ООД, гр. Варна. Констатираните пропуски, включително и липсата на документи, установено от вещото лице по допуснатата по искане на жалбоподателката по делото съдебно-техническа експертиза касаят не нищожност на заповедта, а незаконосъобразността, каквото възражение обаче не е направено в жалбата на Стойка Атанасова Иванова. След като се претендира нищожност, съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. Обратното - ако в жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност, съдът служебно е задължен да провери дали акта не страда от порока нищожност, защото само валиден и допустим акт може да бъде проверен за материална незаконосъобразност. Това изискване изрично е залегнало и в разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК. За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо, че в подадена срещу него жалба може да не е посочено точно такова оплакване. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Както вече се каза, за да е налице нищожност, трябва административният орган да е допуснал толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожност на издадената заповед, така както е претендирала жалбоподателката. В конкретния случай обаче такива пороци няма, като се има предвид процедурата, която е била предвидена за периода на издаване на процесната заповед. Евентуалните пропуски, неточности и разминавания в документите касаят незаконосъобразността на издадената заповед и не водят до нейната нищожност. С оглед изложеното, подадената жалба ще трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски от ответника не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по такова искане. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,