Решение № 560 от 3.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 2743/2011 г.

Решение № 560 от 3.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 2743/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Е. Т. е поискал от ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК възобновяване на делото, по което е осъден, на Софийския районен съд като първа инстанция и на Софийския градски съд като втора инстанция. Първоинстанционната присъда е от 27 май 2010 г. по нохд № 14910/09 и е за изнасилването на К. П., извършено на 7 юли 2009 г. чрез заплашването й - престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, за което Т. е получил 4 г. лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Второинстанционното (въззивно) решение - 516 от 25 май 2011 г. по внохд 3355/10, е постановено по жалба от името на подсъдимия тогава, и с него присъдата е само изменена, като наложеното наказание е смекчено на 3 г. условно (чл. 66 НК) с петгодишен изпитателен срок. В отправеното до ВКС искане за възобновяване на делото (искането се прави за първи път) се съдържа позоваване на трите основания за това във връзка с чл. 348 НПК и на доводите, които искателят е диференцирал според тях, но въпреки този обхват на оспорването, изходът на делото е видян само в алтернативата оправдаване на осъдения още във ВКС или ново разглеждане на делото в предходна инстанция. Искането е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а според прокурора подлежи на отхвърляне като неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила осъждането. Липсват основанията за възобновяване на делото, които чл. 422, ал. 1, т. 5 свързва с чл. 348 НПК. Специално за явната несправедливост на наложеното наказание изводът е възможен и без проучване на делото, доколкото за такова по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК изобщо не може да се говори при осъждане на "невинен човек". За липсата на другите две основания - нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила - изводът на ВКС стана възможен, след като беше констатирано, първо, че доводите в тяхна подкрепа са посочени толкова общо, че могат да бъдат отнесени към всяко дело за изнасилване (а и не само), и второ, че не съществува и нищо конкретно, което да запълни общите формулировки (например: "РЕШЕНИЕТО НА СГС е постановено И ПРИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ, тъй като съдът НЕ Е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и НЕ Е РАЗКРИЛ ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА ПО ДЕЛОТО в съответствие със задълженията му по чл. 13, 14 [и] чл. 107, ал. 5 НПК" е казано толкова общо, че след извършената от ВКС проверка е достатъчно да се отговори просто с отричането му). На опита за конкретизиране на искането за възобновяване в съдебното заседание на ВКС би могло да се отговори следното: според действащия НК принудата при изнасилване чрез заплашване е осъществена и без заплахата да е непременно с тежка телесна повреда или убийство (арг. от чл. 198, ал. 2 НПК); инкриминираната по-конкретно заплаха "Спри да пищиш, иначе става лошо" разкрива действителното си отражение върху пострадалата не със самото й отправяне, а в пълния контекст на инцидента и преди всичко в неговото начало - нежеланото установяване в безлюдно място на лекия автомобил, в който са осъществени съвкуплението и блудствените действия; за деец във възрастта на Т. (на 47 г.) и с неговия житейски опит (женен, баща на син и дъщеря на годините на пострадалата), с неговите и на пострадалата психологически характеристики (без особености) е било напълно постижимо да различи външното непротивопоставяне на половото му желание от вътрешното несъгласие да бъде удовлетворено то. Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.