Решение № 5450 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2254/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 289 от 05.01.2026г. по адм. дело № 3738/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № ЧР-СП-1183 от 15.05.2024 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Г. А. Т. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Т. да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. А. Т., чрез адв. Георгиев, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед № ЧР-СП-1183 от 15.05.2024 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Г. А. Т. – директор на Национално ТОЛ управление. Законосъобразен и обоснован от събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на служебното правоотношение на Т. е извършено в нарушение на формалните изисквания на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, в противоречие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Правилно е прието, че независимо от формалното съответствие с чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, оспорената заповед не съдържа фактически обстоятелства, които да попадат в обхвата на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание - чл. 107, ал. 1 т. 5 ЗДСл, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това е в противоречие с изричното изискване на чл. 108, ал.1, изр. 2 ЗДСл и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, която не съдържа мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение. Обратно на доводите на касационния жалбоподател, в хипотезата на чл. 107, ал.1, т. 5 ЗДСл правното основание не е достатъчно да мотивира заповедта, тъй като законът изрично изисква в нея да се посочат фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. При този формален порок, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1 т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по служебното правоотношение и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая, както съставът на административния съд правилно приема, по делото не са установени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните правомощия от служителя Т., поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Изложените в административния акт обстоятелства са свързани с неизпълнение на служебните задължения и не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Както вече се посочи цитираният текст предполага промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си. Неизпълнението на служебните задължения и нарушаването на работните срокове, са обстоятелства от субективен характер, които биха могли да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност или да бъдат съобразени при оценяване изпълнението на служителя, но не съставляват основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Изводът за несъответствие на административния акт с целта на закона също е правилен. Прекратяването на служебното правоотношение е правомощие на органа по назначаването, което не се упражнява произволно, а след осъществяване на регламентираните в закона предпоставки. В случая служебното правоотношение е прекратено при отсъствие на фактически основания, което мотивира заключението, че действията на органа по назначаването са предприети в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са насочени към постигане на легитимна цел, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител. По тези съображения издаденият административен акт се явява незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото, Агенция „Пътна инфраструктура“, в чиято структура е административният орган, издал оспорената заповед, следва да заплати на ответника по касационната жалба Г. Т. сумата 1000.00 евро разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в този размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, определена съобразно характера на производството, приключило в едно съдебно заседание без събиране на доказателства, при отчитане на минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и съобразяване с обема на осъществената от процесуалния представител на ответника защита, включваща подробно аргументиран писмен отговор на касационната жалба и участие в проведеното открито съдебно заседание. По тези съображения възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция се явява основателно. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,