Решение № 12357 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15492/2013 г.

Решение № 12357 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15492/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Международна компания за хотели и туризъм "Хотел" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Ахмад Муфлех Салех Хурани, чрез адв. К. Костадинов, срещу Решение № 5796 от 13.09.2013 г. по адм. дело . № 3163/2011 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 20001002650 от 5.10.2010 г. на орган по приходите в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение № 411 от 9.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - София при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2003-2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се главно в несъобразяване на приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които ако били взети предвид, съдът би достигнал до други фактически и правни изводи. Необосновано съдът приел, че допълнителното заключение е изготвено на базата на недостоверни компютърни разпечатки от счетоводството на ревизираното лице. Неправилно съдът приел, че оборотната ведомост за 2004 г. като вторичен счетоводен документ е достатъчен източник на информация при констатираното противоречие между нея и отчета за приходи и разходи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага мотиви, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: С процесния РА, в обжалваната му част, финансовият резултат на ревизираното лице за периодите 2003 г. - 2007 г. е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 8, т. 10, т. 13 (във връзка с чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.)) и т. 20 ЗКПО (отм.), чл. 77, ал. 1 ЗКПО и чл. 78 ЗКПО. Определен е и данък по чл. 34 ЗКПО (отм.) за данъчната 2003 г. С РА на ревизираното лице са установени задължения за корпоративен данък за периода: от 2003 г. до 2007 г. по реда на ЗКПО в общ размер: главница 744 818.90 лв. и лихви за забава - 492 086.12 лв. и данък по чл. 34 ЗКПО за 2003 г. в размер 10 268.11 лв. и лихви 8 692.66 лв. За да отхвърли жалбата на РЛ срещу РА в посочената част, административният съд е приел, съобразно представените доказателства по делото, че актът е валиден данъчен акт, при издаването му процесуалните правила не са нарушени съществено и административният орган законосъобразно е увеличил финансовите резултати на дружеството, въз основа на посочените основания за процесните периоди. Установено е в ревизионното производство, че за процесните периоди дружеството е инвестирало в строителство и експлоатация на петзвезден хотел в гр. Смолян. С РА за 2003 г. ФР е увеличен: на осн. чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО (отм.) със сумата 94 186,89 лв. - стойност на разходи, които е следвало да се осчетоводят като такива за придобиване на материални активи, а не като текущи; на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО(отм.) със сумата 59 261,654 лв. разходи за покупка на апартамент от управител на ревизираното дружество, за който не е доказано да е свързан с дейността на РЛ; на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) със сумата 24 648,75 лв. - неотчетени приходи от лихви. За 2004 г. ФР е увеличен със сумата 3 367 166,02 лв. - непризнати разходи за данъчни цели на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10, т. 13, т. 20 и т. 10 ЗКПО (отм.) поради: липса на документална необоснованост, неотчетени приходи от лихви по заем /т. 13/, осчетоводени разходи за външни услуги, вместо за придобиване на активи. За 2005 г. ФР е увеличен със сумата общо 153 827,55 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13 ЗКПО (отм.) - документално необосновани разходи и неотчетени приходи от лихви. За 2006 г. ФР е увеличен на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 20 ЗКПО /отм./ със суми на неотчетени приходи от лихви по отпуснати от РЛ парични заеми на трети лица; с такива, представляващи разходи за придобиване на ДМА, отчетени като текущи и със сумата 1 237 051,52 лв. преведени с банкови преводи на РЛ, за които е прието, че са недекларирани приходи. За 2007 г. ФР е увеличен на осн. чл. 77, ал. 1 и чл. 78 ЗКПО със суми, представляващи неотчетени приходи от лихви по отпуснати от РЛ заеми и с такива, представляващи разходи, неправилно отчетени като текущи. Макар да няма касационни оплаквания по прилагането на материалния закон, касационният съдебен състав е длъжен служебно да се произнесе по материалната законосъобразност на първоинстанционното решение /чл. 218, ал. 2 АПК/. При липса на конкретни оплаквания в касационната жалба за необоснованост на решението относно фактическите констатации, довели до увеличенията на финансовите резултати за процесните данъчни периоди, административният съд правилно е приел за приложими посочени по-горе материалноправни - основания за процесните увеличения. Никакви доказателства не са събирани, липсват и доказателствени искания за това, относно документалната обоснованост на част от процесните разходи; за вида на отчетените разходи като текущи; за връзката между закупения апартамент и дейността на ревизираното лице, както и за оправданието на откритите банкови преводи по сметка на ревизираното лице. Получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката е квалифицирано като отклонение от данъчно облагане както по ЗКПО(отм.), така и по сега действащия ЗКПО, приложими за различните данъчни периоди- чл. 15, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2 ЗКПО (отм.) и чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО. Доказаните констатации в РА за отпускане на такива кредити, не са опровергани с никакви доказателствени средства. По делото са приети съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и допълнително заключение на ССЕ. Задачите на основното и допълнително заключения са били: какви са били размерите на приходите и разходите на ревизираното лице за процесните данъчни периоди, имало ли е отпускани заеми от и на дружеството и с какви лихвени проценти към 31.12. на всяка от ревизираните години. В основното заключение, което е изготвено без проверка на счетоводството на РЛ, експертът изрично е записал, че задачата по т. 3 относно размера на неотчетени приходи от лихви е неясна, тъй като не е посочено по кои договори за какъв период и на каква база следва да се изчисляват лихви. На практика, отговор на този въпрос в основното заключение липсва. Допълнителното заключение е изготвено след проверка на предоставено "презаведено" счетоводство на ревизираното лице на адрес на счетоводна къща, посочен от жалбоподателя в съдебното производство, което явно се различава от проверяваното счетоводство на ревизираното лице в ревизионното производство. Констатациите на ревизионния акт са обосновани именно с намиращите се в последното, предоставено от РЛ в ревизионното производство счетоводство: договори, хронологии, оборотни ведомости, банкови извлечения, справки, актове, декларации и др. Обосновано съдът не е кредитирал допълнително експертно заключение, считайки за недостоверни представените със заключението компютърни разпечатки на оборотни ведомости от "презаведеното" счетоводство на ревизираното лице на адреса на счетоводната къща. Въпросните разпечатки са подписани неясно от кого и носят печат на фирма "Система Т-Т" ЕООД, за която се твърди, че е наименованието на счетоводната къща. Никакво обяснение не е дадено от страна на ревизираното лице за нуждата от "презавеждане" на счетоводството на посочения нов адрес и причината за разликата в представените в ревизионното производство от РЛ счетоводни документи и тези, представени в съдебното. Затова обосновано първоинстанционният съд е счел последните за съставени с оглед на съдебното оспорване на РА и не е кредитирал изготвеното въз основа на тях допълнително заключение. Останалите проверени от вещото лице счетоводни документи изобщо не са представени по делото и съгласно изричният запис в допълнителното заключение били върнати на жалбоподателя, поради което не могат да бъдат годна опора на експертните изводи, още повече, че не са цитирани конкретно. Предвид изложеното заключенията както на основната, така и на допълнителната експертиза нямат пряко отношение към спорните констатации на органите по приходите, а именно: дали една част от обсъжданите разходи, с чиято стойност са увеличени ФР са за придобиване на амортизируем актив или са текущи; какъв е размерът на пазарните лихви по отпускане на паричен заем между несвързани лица за процесните данъчни периоди; документално обосновани ли са част от извършените разходи, с които са увеличени ФР и имат ли оправдание преведените по банкови сметки на РЛ парични суми, прието от органите по приходите за недекларирани приходи. Второто заключение е изготвено въз основа на недостоверни вторични счетоводни доказателства, поради което експертните заключения не са от естество да опровергаят тези констатации, както правилно е приел първоинстанционният съд. Това прави несъстоятелно главното касационно оплакване, че ако съдът беше взел предвид заключенията, решаването на спора щеше да бъде различно. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът неправилно е дал превес на оборотната ведомост за 2004 г., при констатираното противоречие между нея и отчета за приходи и разходи. Оборотната ведомост е вторичен счетоводен документ, в който са отразени началните салда, оборотите и крайните салда на използваните от предприятието счетоводни сметки за определен период от време. С данните от оборотната ведомост се съставят финансовите отчети - баланс, отчет за приходите и разходите (отчет за доходите или отчет за всеобхватния доход), отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал. Първоинстанционният съд правилно е дал превес на оборотната ведомост, защото въз основа на нея се изготвя отчета за приходите и разходите на дружеството. Финансовият резултат на РЛ за 2004 г. правилно е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10, защото РЛ не е успяло да докаже, с първични счетоводни документи, разходите, довели до намаляване на финансовия резултат. При липсата на тези първични счетоводни документи, първоинстанционният съд, правилно се е позовал на вторичните счетоводни документи. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размер, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение