Решение № 12840 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2010 г.

Решение № 12840 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Мехди Али Моради - гражданин на Иран, против решение № 133 от 18.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, считайки, че органът правилно не е кредитирал като достоверна бежанската история на жалбоподателя. Направено е заключение, че по преписката липсват данни, които да обосновават извод за необходимост от закрила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. Административното производство е образувано по молба за закрила № Б-459 от 22.01.2009 г., подадена чрез СДВНЧ към Дирекция "Миграция", като същата е препратена по компетентност на председателя на ДАБ и е приета под вх. № 114 от 05.02.2009 г. при РПЦБ - София. Посоченото от молителя основание за търсената закрила е "...имам много проблеми в родината и нямам сигурност за живота си... в Иран няма никаква демокрация". С молба вх. № УП-3631 от 09.03.2009 г. при ДАБ искането за закрила е препотвърдено. Задължението на органа по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ е изпълнено чрез даване на писмени указания и запознаване на разбираем за молителя език (персийски) с реда за подаване на молбата, с процедурата, която ще се следва, и с правата и задълженията на лицата, търсещи закрила, както и с организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. В регистрационния лист на чужденеца е декларирано иранско гражданство, кюрдска народност и религия - шиит мюсюлманин. На 10.03.2009 г., 26.06.2009 г., 01.07.2010 г. и на 18.02.2010 г. съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани са проведени интервюта за изясняване на бежанската история. Видно от изявленията на молителя, същият не е последователен в излагането на причините за напускане на държавата си на произход. Със становище от 18.02.2010 г. интервюиращият орган е направил предложение за отказ от предоставяне на закрила с мотива, че твърдяната бежанска история е неубедителна, невярна и съдържа взаимоизключващи се обстоятелства. Към административната преписка е представена справка с вх. № 876 от 20.03.2009 г. относно обществено-политическата обстановка в Иран, спазването на човешките права, религиозната толерантност и отношението на официалните ирански власти към напусналите, но завърнали се граждани. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Като неправдоподобни са приети и твърденията, че в дома на ревностен мюсюлманин, като какъвто е описан бащата на молителя, в продължение на 10-20 години се е съхранявала забранена религиозна литература, свързана с "бахайството", както и фактът, че властите (в лицето на полицаите, посетили къщата) не са предприели репресивни мерки, след като са установил поругаване на корана и/или притежаването на посочената вече литература. Въз основа на тези фактически констатации е направен извод за неприложимост на хипотезите по чл. 8 и 9 на ЗУБ. При установените обстоятелства настоящата инстанция намира, че решение № 133 от 18.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния орган относно достоверността на поддържаната бежанска история, като счита, че същите са изведени при правилна оценка на събраните в хода на производството доказателства. Що се касае до доводите на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил изводите си с оглед обстоятелствата по преписката, а именно, че жалбоподателят е преследван от държавата Иран по религиозни причини - притежание на книги за "бахайската" религия, изпращане на снимки от религиозни чествания на трето лице (негов братовчед) и скъсване на корана, то същите са неоснователни. Посочените обстоятелства са подробно изследвани в хода на административното производство, като тяхното обсъждане с оглед съвкупността от доказателства е довело до обоснования извод за недостоверност. Основанията за предоставяне на международна закрила, касаещи двете нейни форми, относими към предмета на делото - статут на бежанец и хуманитарен статута, неминуемо са свързани и предполагат поради своето естество оставянето на ярък и непреходен спомен в човешкото съзнание и психика за преживяно преследване, претърпяно тежко посегателство или съществуваща опасност от такова. В тази връзка изявлението на жалбоподателя, дадено в интервюто от 18.02.2010 г., води до извод, че същото, дори да се приеме, че е реално съществувало, не е било от естество да обоснове необходимост от закрила. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е нарушено правото му на участие и защита. Видно от протоколите от четирите интервюта, проведени именно с цел установяване положението на молителя, същият освен че е имал обективната възможност да разкаже не само основните моменти от историята си, той никъде не е изразил несъгласие с начина на водене и с условията за провеждане на интервютата. Що се касае до искането от 22.02.2010 г. за провеждане на пето поред интервю, направено на основание твърдението, че за интервюто от 18.02.2010 г. молителят не е бил подготвен и че се е намирал в недобро психическо състояние, то същото е неотносимо към правилността на акта, тъй като е направено след приключването на административното производство. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,