Решение № 13171 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2012 г.

Решение № 13171 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център III - Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 115515441, представлявано от управителя д-р Живко Димитров, срещу решение № 432 от 22.02.2011 г., постановено по административно дело № 1874/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. С посоченото решение съдът е: 1) отхвърлил жалбата на касатора в частта й относно претендираната нищожност на писмена покана изх. № 16-0666/12.01.2011 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, с която са установени като неправомерно получени от жалбоподателя суми общо в размер на 53 509,07 лв., поради надвишаване на регулативните стандарти (РС) за първото, второто, третото и четвъртото тримесечия на 2009 г., потвърдена със заповед № РД-09-270/15.06.2011 г. на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК); 2) оставил без разглеждане жалбата на касатора в останалата й част относно оспорване законосъобразността на същата писмена покана; 3) прекратил производството по административно дело № 1874/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив в тази му част, и 4) осъдил касатора да заплати на РЗОК - Пловдив, разноски по делото в размер на 250 лева. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да го отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество и алтернативно моли за отмяна на обжалваното решение, и вместо него - постановяване на друго, с което да се обяви нищожност на атакуваната писмена покана. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Венета Хронева, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора в частта й относно претендираната нищожност на писмена покана изх. № 16-0666/12.01.2011 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, с която са установени като неправомерно получени от жалбоподателя суми общо в размер на 53 509,07 лв., поради надвишаване на регулативните стандарти /РС/ за първото, второто, третото и четвъртото тримесечия на 2009 г., потвърдена със заповед № РД-09-270/15.06.2011 г. на управителя на НЗОК; оставил е без разглеждане жалбата на касатора в останалата й част относно оспорване законосъобразността на същата писмена покана, и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването на законосъобразността на административния акт било заявено след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 от АПК, и е процесуално недопустимо. Приел е още, че с оглед наведеното възражение по отношение валидността на оспорената писмена покана изх. № 16-0666/12.01.2011 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив, респ. авторството на издателя на акта, в тази част жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Изложил е мотиви, че писмената покана е издадена от материално компетентен административен орган - директорът на РЗОК гр. Пловдив, който черпи правомощията си от разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Позовал се е на приетата по делото съдебно-графологична експертиза и в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 3 вр. ал. 2 е приел оспорването на автентичността на подписа на директора на РЗОК гр. Пловдив - д-р Костадин Маламов, съдържащ се в процесната писмена покана с изх. № 16-0066/12.01.2011 г., за недоказано. По съображения в този смисъл е извел извод, че не са налице съществени пороци, касаещи валидността на акта, като например пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Въз основа на това е направил извод за неоснователност на претенцията за нищожност на административния акт, а относно оспорване законосъобразността на акта, е направил извод за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Решението е правилно и Върховният административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния. Обосновано с данните по делото относно датата на получаване на съобщението за изготвената заповед № РД-09-270/15.06.2011 г. на по-горестоящия административен орган - 21.06.2011 г., и датата на подаване на жалбата против нея - 06.07.2011 г., решаващият състав е приел, че като подадена след 05.07.2011 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, последната е просрочена и поради това - недопустима за разглеждане. Когато жалбата се подава чрез лицензиран пощенски оператор, какъвто е "Европът-2000" АД, датата на изпращането й се доказва с надлежен документ, издаден от оператора, удостоверяващ приемането и предаването на съответната пратка. В случая, видно от издадената от "Европът-2000" АД товарителница (л. 207 от делото), пратката, съдържаща жалба против посочената заповед, е изпратена на 06.07.2011 г. в 10.20 ч. и е доставена на адресата - НЗОК - в същия ден, в 16.00 ч. Твърденията на касатора за допусната грешка в отбелязване на датата на товарителницата и относно срока за доставяне на пратките, регламентиран в Общите условия на пощенския оператор, са несъстоятелни и не могат да обосноват различен от направения от съда извод за недопустимост на оспорването на законосъобразността на оспорения административен акт. Безспорно е установено по делото, че обжалваният акт е издаден от оправомощен за това орган в рамките на неговата материална компетентност, определена в чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, след изтичане на срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО. Неоснователни са и останалите възражения и доводи в касационната жалба за ненадлежно възлагане на проверката, направено със заповедта на директора на РЗОК от 20.12.2010 г. за извършване на финансова проверка. Процедурата по възстановяване на неоснователно получени суми до 01.01.2010 г. беше уредена с разпоредбите на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. и Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20 януари 2009 г., а след 1.01.2010 г. се урежда от ЗЗО. От 01.01.2010 г. е в сила НРД 2010 г., и с оглед на § 10 от ПЗР на НРД 2010 г., за процесният казус приложим закон е ЗЗО (глава II, раздел Х - "Контрол, експертиза и спорове"). Административнопроизводствените правила са идентични и включват проверка на контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, съставяне на протокол за неоснователно получени суми, възможност за възражение и издаване на писмена покана за възстановяване на сумите, която се връчва на изпълнителя. Тези правила не са нарушени съществено. В заповедта на директора на РЗОК от 20.12.2010 г. с която е възложена проверката изрично е посочено, като правно основание за извършването й § 10 от ПЗР на НРД 2010 г., който се отнася за обхват на проверката до 31.12.2009 г. Или не е налице твърдяното процесуално нарушение, водещо до нищожност на процесния административен акт. Съдът правилно е установил релевантните факти, приложил е към тях вярната материалноправна норма и е извел верни правни изводи. При неоснователност на касационната жалба и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подадения от надлежно упълномощената юрисконсулт Венета Хронева писмен отговор), се явява основателна и такова следва да бъде присъдено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, шесто отделение