Решение № 1317 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5136/2007 г.

Решение № 1317 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5136/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218и, вр. чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. Анжела А., процесуален представител на ищцата В. Г. С. от с. К., област П., против въззивно решение № 152/29.6.2007 г. по гр.д. № 948/2006 г. поописа на П. окръжен съд, г.к. Обстоятелствата по делото са следните: В. Г. С. от с. К., област П. е предявила против И. С. Г. и К. А. Г., и двамата от същото село, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В исковата молба ищцата твърди, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 143, т. Х, дело № 2498/1993 г. дядо й и баба й С. П. и В. П.са и прехвърлили правото на собственост върху поземлен имот в с. К., представляващ парцел ****, целия от 390 кв.м, заедно с построената него и недовършена жилищна сграда от 39 кв.м, без построения гараж в същия имот, като продавачите са си запазили правото на ползване върху имота. Твърди се също така, че впоследствие с нотариален акт за покупко-продажба № 5, т.I, рег. № 113, дело № 7/1999 г. посочените от ищцата продавачи са прехвърлили на ответника по исковата молба И. С. Г. (техен син), построената върху същия имот стопанска сграда, каквато обаче продавачите не са притежавали, тъй като по отношение на нея те не са си запазили правото на собственост. Излага се, че с нот.акт, издаден по обстоятелствена проверка № 42, т.I, рег.№ 1032, дело № 128/1999 г. ответникът И. Г., е бил признат за собственик на основание давностно владение и на 130/480 идеални части от поземления имот, без да го е владял непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години. С решение № 542/23.6.2004 г. по гр.д.№ 2270/2003 г. Пернишкият районен съд е признал за установено по отношение на ответниците по исковата молба, че ищцата е собственик на урегулираното дворно място от 390 кв.м, като осъжда ответниците да предадат на ищцата владението върху него, като отхвърля иска в останалата част като неоснователен. Със същото решение първата инстанция отменил е нотариален акт № 42, т. 1, рег. № 1032, нот.д. № 128/1999 г.и е прекратил производството по делото относно иска за отмяна на нот.акт № 5, том 1, рег.№ 113, нот.д. № 7/1999 г. С решение № 647/14.01.2005 г. по гр.д.№ 1089/2004 г., по въззивни жалби и от двете страни, П. окръжен съд, г.к., е отменил решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за стопанската постройка и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), и е признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на стопанската постройка. Със същото решение е уважен иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) по отношение нотариалния акт за тази постройка. Решението на районния съд в останалата част е оставено в сила. С решение № 1099/29.9.2006 г. по гр.д.№ 1034/2005 г., по касационна жалба от ответниците по исковата молба И. С. Г. К. А. Г., Върховният касационен съд, състав на IV-Бг.о., е отменил решението на П. окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг негов състав. С решение № 152/29.6.2007 г. по гр.д.№ 948/2006 г., при новото разглеждане на делото, П. окръжен съд е отменил решението на първата инстанция в частта му, с която е признато за установено по отношение на ответниците по исковата молба, че ищцата е собственик на 71 кв.м, представляващи прилежащата част към стопанската постройка в процесния парцел**** ответниците са осъдени да предадат владението върху тази част от имота, и е отхвърлил иска за ревандикация в тази част. в останалата част решението на окръжния съд е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че при покупко-продажбата на урегулирания имот през 1993 г. ищцата е придобила освен целия имот и недовършената жилищна сграда, построена в него. Прието е също така, че по силата на нотариалния акт прехвърлителите са си запазили правото на собственост върху гаража. Окръжният съд е стигнал до извод, че с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели в имота не е имало повече от две постройки - недовършената жилищна сграда и стопанска постройка, като в имота никога не е бил изграждан гараж, а такъв има в сутерена на жилищната сграда. С оглед наличието на разрешение за строеж на гараж, ползвана от ищцата. Съдът е стигнал до извод, че с оглед данните от заключенията на съдебно-техническата експертиза в имота има построени две сгради, като първата е жилищна, в недовършен вид, с изграден сутеренен етаж, в който има две мазета и гараж и е налице изпълняваща се зидария на първия етаж. Относно втората сграда е прието, че същата представлява стопанска постройка, на два етажа, като първият е масивен, а вторият е от дървена конструкция и се ползва за съхранение на сено. Досежно втората сграда съдът е стигнал до извод, че праводателите на ищцата и на първия ответник са си запазили собствеността върху гаража, описан в нотариалния акт от 1993 г., като впоследствие с нотариален акт от 1999 г. са продали на ответника стопанската сграда, за която е било налице разрешение за строеж от 1990 г. Прието е, че в действителност вместо гараж е изградена стопанска постройка не изключва правото на собственост на продавачите върху нея. Срещу второто решение на П. окръжен съд е подадена касационна жалба от ищцата В, чрез процесуалния си представител - адв. А с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно описани в тях. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на исковете, така както са предявени. Депозирана е и писмена защита. Ответниците по касация - И. С. Г. и К. А. Г., посредством процесуалния си представител - адв. Б, оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. От последния е депозирана писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответниците по касация, изразени в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, писмените защити на процесуалните представители на страните и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения. Решението П. окръжен съд в обжалваната част е неправилно. Незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция е приела, че след като праводателите на ищцата и първия ответник са си запазили собствеността върху гаража, описан в нотариалния акт от 1993 г., са построили законно впоследствие стопанска постройка, която са прехвърлили на първия ответник. Действително по делото са налице данни, че е било издадено разрешение за строеж на гараж, но с оглед вида на продадената през 1999 г. постройка - стопанска сграда, е налице отклонение, водещо до нарушение на закона. Процесната стопанска сграда е построена в нарушение на чл. 224 и сл. ППЗТСУ (отм.), поради което горепосочените изводи на окръжния съд са неправилни. Поради това издаденото на 10.11.1990 г. разрешение за строеж на гараж се явява неприложимо при изграждането на стопанската сграда. С оглед разпоредбата чл. 63, ал. 1 ЗС праводателите на ищцата е следвало да поискат учредяване право на строеж за построяване на стопанска постройка, нещо което те не са сторили. Ирелевантен за спора е и акт за узаконяване № 19/12.3.2004 г., тъй като той не доказва учредено в полза на ответниците право на строеж. Не е оборена и презумпцията на чл. 92 ЗС, което сочи, че касационната жалбоподателка е станала собственик и на процесната сграда. Изложеното налага извод за основателност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде уважена, като се отмени решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен иска на В. С. против И. Г. и К. Г. за признаване правото на собственост и осъждане ответниците да й предават владението върху 71 кв.м, представляващи прилежаща част към стопанска постройка, изградена в УПИ *, в кв.74 по плана на с. К., община П., и иска се уважи. Освен това въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска за ревандикация на стопанската постройка и е прекратено производството по иска за отмяна на нот.акт № 5, том 1, рег. № 113, нот.д. № 7/27.01.1999 г. на нотариус В. Я. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза втора, ГПК, Върховният касационен съд, състав на I г.о.