Решение № 10235 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4872/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника гл. юрисконсулт М. Панчева, срещу решение 368 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело 576/2023 г. на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на ЕТ Л. К. П. е обявено за нищожно негово решение за налагане на финансова корекция 24/312/02621/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8537 от 22.11.2022г. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Представена е писмена молба, в която е заявено, че се поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в това число заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът ЕТ Л.- К. П. представлявано от К. З. П., със седалище и адрес на управление: гр. Павел баня, Стопански двор-север офис 1 чрез процесуалния си представител адв. В.Таков, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и твърди, че не са налице касационните основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, в т.ч. като съответно на материалния закон, съдопроизводствените правила и обосновано. При подробно изложени съображения прави искане обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа писмения отговор. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна касационно прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, въз основа на което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ Л. К. П. , против решение за налагане на финансова корекция 24/312/02621/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8537 от 22.11.2022г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което му е определена финансова корекция в окончателен размер на 229 810,21 лв., представляваща 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по сключен договор 24/312/02621 от 02.10.2014г. за отпускане на финансова помощ във връзка с реализация на проект къща за гости в гр. Павел баня, местност Гереня по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана административната преписка по издаване на оспорения акт, изслушана е съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава. По данни от приетите доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с установено при извършени на място през м. юни 2019 г. проверка и допълнителни административни проверки, от които се установява неизпълнение на две задължения на едноличния търговец по сключения между него, като ползвател на помощта, и ДФЗ като разплащателна агенция, договор, а именно - неизпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 5,58% /квалифицирано от органа като нарушение по т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, за което е определена финансова корекция в размер на 229 810.21лв./ и неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за достигане на устойчива заетост, свързано с неспазване на условието за разкриване на работни места, като за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. не са наемани лица, а се е осигурявал само управителя на едноличния търговец /квалифицирана от органа като нарушение по т. 18 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, за което е определена финансова корекция в размер на 22981.01лв./. При спазване на чл. 3, ал.1 от Правилата е определена обща финансова корекция в размер на 229 810.21 лв., представляваща 100% от получената субсидия. Административният орган е съобразил и посочил, че е налице погасяване в размер на 1 953.15 лв., поради което общия дължим размер на наложената санкция към датата на постановяване на финансовата корекция е 227 857.06 лв. При тези установени административният съд приема, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от некомпетентен административен орган, поради което е обявил нищожността му. Въпреки това административния съд за пълнота е извършил проверка по реда на чл. 168, ал.1 от АПК и установил, че обжалвания административен акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за съдържание. Съдът е приел, че са спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на производството по определяне на финансова корекция, при спазване на материалния закон и целта му. Административния съд е счел за доказано, че въз основа на извършената от органите на ДФЗ проверка след плащане в периода от 24.06.2019г. до 27.06.2019г. правилно е констатирано на първо място, че реалното изпълнение на одобрения бизнес план, средноаритметично за 3 пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. е в размер на 5.58% от заложените приходи, което е подкрепено и от изготвената по делото СИЕ, макар стойностите да се различават минимално /5.45%/ и на второ място, че не е изпълнено залегналото в одобрения с договора за подпомагане бизнес план разкриване на едно работно място, както и че отново този факт е доказан с СИЕ, следователно е налице и неизпълнение на показателя устойчива заетост , представляващ също индикатор по чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Въз основа на установеното съдът е обосновал извода, че при правилно приложение на закона, административния орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения бизнес план относно приходите от подпомаганата дейност и броя на заетите лица представляват неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че в съответствие с при положение на т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата правилно на бенефициера по мярка 312 от ПРСР 2007-2013г. е определена финансова корекция, съответно 22 981.02 лв. представляващи 10 % от получената субсидия /за неспазване на заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост/ и съответно финансова корекция в размер на 229 810.21 лева представляваща 100% от получената финансова помощ /за реализирани приходи от подпомаганата дейност под 20% от заложените в одобрения бизнес план приходи/. При определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко от нарушенията са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността им в съответствие с чл. 35, §3 от Делигиран Регламент /ЕС/ 640/2014г. При спазване на изискването по чл.3, ал.1 от Правилата е определена една обща финансова корекция за двете нарушения, размерът на която е равен на най- високия приложим процент 100%, въз основа на което съдът е обосновал извода, че правилно е определен и размерът на финансовата корекция. Въз основа на гореизложеното съдът с първи диспозитив е обявил за нищожно решение за налагане на финансова корекция24/312/02621/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8537 от 22.11.2022г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на ЕТ Л. К. П. е определена финансова корекция в окончателен размер на 229 810,21 лв., представляваща 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по сключен договор 24/312/02621 от 02.10.2014г. за отпускане на финансова помощ във връзка с реализация на проект къща за гости в гр. Павел баня, местност Гереня по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода ПРСР 2007-2013г., подкрепена от ЕЗФРСР и с втори диспозитив осъжда Държавен фонд Земеделие да заплати на ЕЕТ Л. К. П. , сумата от 9 951.20 лева представляваща направени разноски по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на административния съд, обусловили постановения с решението му правен резултат, че оспореният акт на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден от некомпетентен административен орган, поради което същия е нищожен. Решението за налагане на финансова корекция 24/312/02621/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8537 от 22.11.2022г. е издадено от административен орган, действащ при надлежно упражняване на правомощията си, в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Материалната компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ произтича от разпоредбите на § 4, ал. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). С оглед на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и 2014 2020 г. Според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. Тук е мястото да се подчертае, че разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП се явява специална по отношение на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕФСУ и следователно изключва нейното приложение. Поради това и данните по делото, включително, че актът е подписан от изпълнителния директор на ДФЗ, се налага изводът, че атакуваният в първоинстанционното производство акт за определяне на финансовата корекция е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с правилото на чл. 20а, ал. 5 ЗУСЕФСУ. В допълнение следва да се посочи, че неправилно административния съд се е позовал на договор за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. РД50-61 от 11.04.2008г. между министъра на земеделието и продоволствието и Държавен фонд Земеделие . Видно същия е подписан на основание чл. 75, ал. 2 от Регламент на Съвета (ЕО) 1698/2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони във връзка с чл.2г, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 6, ал. 2 от Закона з финансовото управление и контрол в публичния сектор и за изпълнение на т. 3 и т. 7 от решение по т. 30 от Протокол 8 от заседанието на Министерски съвет на 1 март 2007 г., изменено и допълнено с решение по т. 7 от Протокол 11 от заседанието на Министерски съвет на 6 март 2008г., с който са уредени отношенията, които възникват между разплащателната агенция и управляващия орган на ПРСР 2007-2013г. В чл. 4 са посочени, конкретни функции който се възлагат на агенцията, а останалите функции свързани с установяване на нередности са предоставени на разплащателната агенция по силата на Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което не е било налице необходимост от делегиране на правомощия от страна на управляващия орган. По изложените съображения и установената компетентност на административния орган да издава административни актове от категорията на оспорвания, съставът приема касационната жалба за основателна, а атакуваното решение, с което решението за налагане на финансова корекция е обявено за нищожно - за неправилно. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна и липсата на спор по фактите между страните и отсъствието на предпоставките по чл. 222, ал. 2 АПК за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, касационният съдебен състав приема, че след отмяната на решението, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора. При дължимата проверка за наличие на основанията по чл. 146 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав приема, че процесният акт е издаден от компетентен по аргумент от чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. при съобразяване на правилото по чл. 73, ал. 2 АПК, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. С оглед фактическата установеност по делото, че изпълнението на заложените приходи от ползвателя на одобрения бизнес план, изчислено средно аритметично за трите пълни проверявани финансови години, е в размер на 5.58%, като така установеното от административния орган се подкрепя от приетата и неоспорена по делото експертиза, но при несъществена разлика 5.45%, дължаща се до неправилно възприет от административния орган заложен приход по бизнес плана и по отношение на установеното неизпълнение на заложения в бизнес плана показател разкриване на едно работно място, т.е. неизпълнение на показателя устойчива заетост като установеното от органа се потвърждава от приетата по делото СИЕ. От така приетото, съдебният състав приема, че финансовата корекция е законосъобразно определена в окончателен размер на 229 810.21 лв. на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, при правилно квалифицирани от органа нарушения по т. 30 и съответно т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и т. 4.4, б. б и т. 8.1 във връзка с т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 24/312/02621 от 02.10.2014 г. Съставът споделя неотклонно застъпеното в съдебната практика схващане, от което не намира основание да се отклони в случая, че непостигането на заложените в одобрения бизнес план приходни/финансови параметри и за трудова заетост представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а оттам и вменяващо на ДФЗ, по аргумент от чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, задължението да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за определяне на финансовата корекция не са опровергани от ответника чрез допустимите за това доказателствени средства и същевременно се установяват от доказателствената съвкупност по делото, то финансовата корекция е законосъобразно наложена в определения от административния орган окончателен размер и следователно предявената срещу акта за налагането й, жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за касационното производство, по приложен списък, а направените от процесуалния представител на ответника искане в същия смисъл е неоснователно. На ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от 1 900 лв., представляваща направени по делото пред касационната инстанция разноски, от които сумата от 1 700 лв. платена държавна такса, в установен от съда размер съобразно представения по делото платежен документ, и сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,