Решение № 4915 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2016 г.

Решение № 4915 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. И., от гр. Т., чрез пълномощника му - адв. Найденов, против решение № 81/12.08.2016 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд - Л., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: началникът на СГКК - гр. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: И. Х. Х. и Х. Х. Х., чрез пълномощника им - адв. Дамянова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски, по представен списък. Ответниците: В. П. И. и Областният управител на област - Л., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Л. е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. П. И., срещу Заповед № 18-2837/07.04.2016 г. на началника на СГКК - гр. Л., издадена на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с която по заявление на същия от 24.11.2015 г. и от 26.01.2016 г. е отказано изменението на КККР на гр. Т., одобрени със заповед от 06.03.2009 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в промяна границите на поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори 72343.500.459 и 72343.500.1819. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. От съвкупния анализ на доказателствата съдът е установил, че исканото изменение в границите засяга ПИ-ти с идентификатори накрая 459, съсобствен между оспорващото лице М. И. и брат му - В. И., и 1819, собственост на държавата и с учредени вещни права на строеж в полза на Х. Х. М. - наследодател на И. Х. и Х. Х., както и гараж, записан в КР на Х. Х. Всички те /без М. И./, в качеството им на заинтересовани лица, са възразили пред органа срещу исканото изменение, което според съда формира спор за материално право, който спор възпрепятства изменението, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/2014 г./. Като е приел, че е налице спор за материално право между заявителя и посочените заинтересовани лица, относно частите от имотите, засегнати от исканото изменение и е постановил отказ, органът е постановил законосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед е постановена на 07.04.2016 г., при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/2014 г./. Съгласно цитираната разпоредба, "когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". В случая исканото изменение правилно е прието от органа и съда, че е в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - при непълнота или грешка в одобрената през 2009 г. КККР на гр. Т., поради което, за да бъде одобрено, трябва да липсва спор за материално право между собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижимите имоти - предмет на изменението, по аргумент от чл. 54, ал. 1 и 2 ЗКИР. Обосновани са изводите на решаващия съд, че такъв спор в случая е налице, предвид постъпилите възражения от собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижимите имоти, засегнати от изменението, а именно: от В. П. И. /съсобственик на ПИ 459/, от И. Х. Х. и Х. Х. Х. /носители на ограничено вещно право на строеж върху ПИ 1819, по правоприемство от баща им - Х. Х. М./, както и Х. Х., като собственик по КР на гараж в ПИ 1819. Разрешаването на този спор относно местонахождението на границата между ПИ 459 и ПИ 1819 - дали по материализираната ограда на място или по регулационната граница по влезлия в сила РП от 1970 г. по общия ред от гражданския съд, е преюдициален спрямо исканото изменение на КККР. Ето защо при наличие на такъв спор за материално право изменението в КККР е недопустимо. Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователни са оплакванията на касатора, че посочените лица нямат качеството на заинтересовани и че такъв спор липсва, позовавайки се на заключението на приетата СТЕ. Това са правни въпроси, по които заключението на СТЕ правилно не е кредитирано, поради липса на компетентност. При този изход по спора на ответниците И. Х. Х. и Х. Х. Х. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева заплатено адв. възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие /на стр. 35/ и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение