Решение № 4344 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2010 г.

Решение № 4344 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Красимир Миланов Кирилов против решение по адм. д. № 54/2010 г. по описа на АС - Шумен. Иска отмяна на отхвърлителното решение с оплаквания за незаконосъобразност. Ответната страна ГД "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба и излага мотивирано писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по иск за присъждане на обезщетение в размер на 16 500 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в периода от 6.12.2005 г. до 1.03.2006 г., изразяващи се неоказване на медицински грижи, липсата на пряка светлина, неосигуряване на условия за поддържане на лична хигиена. С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 256 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на нормативен акт. С обжалваното първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, тъй като ответната страна е ангажирала писмени и гласни доказателства, с които е установила действия на затворническата администрация, които са обратни на наведените с исковата молба твърдения, а именно: предоставяне на необходимото медицинско обслужване, настаняване в килия с пряка светлина и осигуряване на условия за лична хигиена. Тъй като производството е исково е приложим чл. 154 от ГПК вр. с чл. 144 от ГПК относно тежестта на доказване, а именно: всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. Ответната страна е ангажира доказателства, с които е установила, че няма бездействие на длъжностни лица към ответника в смисъла, който ищецът твърди в исковата молба. Липсват ангажирани от ищеца и доказателства за претърпени неимуществени вреди. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,