Решение № 14054 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2017 г.

Решение № 14054 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Ш., гражданин на Афганистан, против решение № 1056 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 606 по описа за 2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Касаторът твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение. Макар и конкретно да не посочва касационните основания от изложеното в обстоятелствената част на жалбата е видно, че се излагат доводи неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е отчел приложената справ ка от която е видно, че от 2015 г. конфликтът в афганистан продължава и че се причиняват вреди на цивилното население, което население не получава подкрепа на държавните институции. Според ОСНА афганистан е изправен пред хуманитарна криза, като повече от 1,1 милиона души са разселени от домовете си, а жалбоподателя няма поминък, брат му е убит като войник във военни действия, които обстотятелства не са отчетени при постановяване на решението. Иска отмяната му. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС чрез юрк. Петровска, в съдебно заседание изразява становище за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Поддържа доводи, че не са налице основания за отмяната му, тъй като в решението подробно са анализирани всички факти и обстоятелства, като съдът е стигнал до обоснован извод за липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ по отношение на касатора. Върховния административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Р. Ш., гражданин на Афганистан, срещу решение № 11300 от 06.12.2016 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на материалния закон. Изложените доводи в обстоятелствената част на касационната жалба възпроизвеждат по същество справката за положението на Афганистан, без да се сочат конкретни факти, обосноваващи наличие на основание за определяне статут спрямо касатора. При постановяване на решението съдът е анализирал събраните доказателства и въз основа на изяснените релевантни факти е направил обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение, поради липса на основания за предоставяне на статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Извършен е и много подробен анализ на относимите факти от бежанската история, поддържана от касатора при проведеното с него интервю и обстоятелствата, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност с доказателствата за съществуващата актуална ситуация в страната по произход. Не се установяват проблеми с властите или други организации, задържане или осъждане, което налага извод за икономически характер на напускането на страната. В спорната хипотеза не са събрани данни и подкрепящи ги доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие на основателен страх от преследване поради някое от обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, което от своя страна да мотивира нежеланието на чужденеца да се върне в държавата по произход. Не е установено преследване, създаващо опасност за кандидата за статут, която следва да е не абстрактна, а подкрепена от конкретни факти, каквито в случая липсват. По този начин се формира извод, че напускането на Афганистан е по икономически причини, каквито се твърдят и от кандидата при интервюто, в което се позовава на бедност и безработица приложено на стр. 30 от делото. Ето защо обосновано е прието, че не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Съдът правилно е посочил, че фактите за конкретната ситуация в страната следва да се ценят съобразно връзката им с казуса и индивидуалното положение на кандидата. В този аспект обосновано е прието, че не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут, тъй като липсват данни, обосноваващи извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, социална или икономическа принадлежност или убеждение. Обоснован е и в съответствие със събраните доказателства е и извода за липса на предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата по произход, тъй като в нея е изложен на опасност от тежки посегателства по смисъла на посочената разпоредба. Липсват доказателства, че напускането на страната е поради излагане на опасност и поради тежки посегателства по смисъла на т. 1 и 2. Преценката на обстоятелствата обосновава, че не е налице тежка и реална лична заплаха за живота и свободата на лицето. Изрично е обсъдено и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като правилно е прието, че не се касае за състояние на вътрешен или международен конфликт по смисъла на понятията, възприети в решението по дело С-465/2007 на СЕС при изричните данни за икономическо и политическо стабилизиране на страната. Тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО е съобразено в акта на административния орган, вкл. и в аспекта на липса на лична заплаха. Това тълкуване на съществуването на лични и тежки заплахи срещу личността или живота на лицето, при които не е необходимо да се докаже, че то е специфичната им цел, а след като степента на конфликта не дава сериозно основание да се заключи, че със самото пребиваване там лицето би се изложило на опасност да претърпи заплахите, е неприложимо. Не е налице конфликт по смисъла на посоченото тълкуване, независимо от динамиката на конкретната обстановка в Афганистан, но цялостното положение в страната не е обосновава наличие на въоръжен конфликт. Същевременно от цитираното решение следва, че се дава право на националната юрисдикция да прецени горното, което в случая е изпълнено чрез обсъждане на ситуацията и релевантните факти за лицето. В тази връзка и с оглед чл. 9, ал. 5 от ЗУБ е съобразена и териториалната диференциация на проявите на насилие в страната. При така направения извод за законосъобразност на отказа да се предостави статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ, съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,