Решение № 59 от 6.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г.

Решение № 59 от 6.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2, т. 3 пр. второ, т. 5 и т. 6 ЗМТА. Образувано е по иск на М. предявен срещу съдружниците в К. " В. Х. СС" - "Х. & В." със седалище Ф. р. Г., [фирма] и [фирма], за отмяна на решение от 19.05.2014 г., постановено по арб. дело № 13/2007 г. на Арбитражен съд при Българската търговско - промишлена палата, в частта му в която са частично уважени предявените от ответниците против настоящия ищец обективно кумулативно съединени искове, като същият е осъден да им заплати: 1 / На основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - обезщетения за вреди от виновно неизпълнение задълженията му като възложител, съответно: а / сумата от 482 026,92 евро, съизмерима с направени от изпълнителя разходи, за периода 12.01.2004 г. - 20.08.2004 г., поради грешки и пропуски в тръжната документация и проектите за строителството на сметище за битови отпадъци в [населено място], ведно с договорна лихва за забава в изплащане на обезщетението, в размер на 74 984,09 евро, за периода 28.03.2005 г. -10.09.2007 г., ведно с договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на Европейската централна банка върху сумата на главницата, считано от 20.09.2007 г. до окончателното й изплащане; б / сумата от 171 491,50 евро, съизмерима с направени от изпълнителя разходи в периода 23.02.2005 г. - 17.06.2005 г., поради неосигурен от възложителя достъп до обекта, ведно с договорна лихва за забава в размер на 20 619,68 евро, за периода 07.11.2005 г. - 10.09.2007 г. и идентична на преждепосочената договорна лихва върху главницата, от 20.07.2007 г. до окончателното изплащане на главницата; в/ сумата от 197 710,58 евро, съизмерима с направени от изпълнителя разходи, в периода от 18.06.2005 г. до 30.11.2007 г., поради неприемане на строителния обект / частично изпълнен / след развалянето на договора, ведно с договорна лихва за забава в размер на 2 057,31 евро, за периода 10.06.2007 г. - 10.09.2007 г., както и идентична на преждепосочените - договорна лихва върху главницата, от 20.09.2007 г. до окончателното й изплащане. Навсякъде в решението тази група искове ще се обозначава като първа група. 2 / На основание чл. 318 ТЗ - сумата от 21 300 евро - стойността на механична работилница и дървена постройка / временни и преместваеми постройки / - оставени от изпълнителя на обекта по искане и в собственост на възложителя МОСВ. 3/ На основание чл. 88 вр. с чл. 82 ЗЗД - сумата от 274 759,53 евро - обезщетение за пропусната от К. печалба от частичното разваляне на договора, в размер на 10 % от стойността на неизпълнените работи, ведно с договорна лихва за забава в изплащането на главницата, в размер на 15 571,92 евро, за период предхождащ завеждането на иска, както и договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на Европейската централна банка, върху главницата и за период от завеждането на иска до изплащането й. 4/ На основание чл. 266 ЗЗД - сумата от 168 731,16 евро - част от възнаграждение за изпълнени работи, ведно с договорна лихва от 40 807,72 евро - за забава в издължаването на главница от 286 150,40 евро, за период предхождащ завеждането на исковата молба, ведно с договорни лихви идентично определяеми с предходно посочената в п. 3 на основание сконтов процент на Европейската централна банка, за периоди след завеждането на иска. 5/ На основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 8 245,83 евро - договорна лихва за забава в плащането на възнаграждение съгласно сертификат за междинно плащане № 3, за период предхождащ исковата молба. Ищецът претендира отмяна на арбитражното решение и в частта по присъдени му в тежест разноски в размер на 200 097, 97 лева. Всяка от преждепосочените претенции е предявена в завишен спрямо уважения размер - съответно отхвърлена с арбитражното решение в тази й част, но отхвърлителният диспозитив - вкл. и изцяло отхвърлени претенции на ищеца и насрещни такива на ответника в арбитражното производство - не е предмет на предявените искове. Ищецът твърди, че липсва валидно арбитражно споразумение, предвид съдържанието на клауза 20.6 от Общите условия приложими към сключения договор, алтернативно - че страните са уговорили, но арбитраж ad hoc, а не институционен арбитраж - този на АС при БТПП, поради което и на основание чл. 47, т. 2 и т. 6 ЗМТА претендират цялостна отмяна на арбитражното решение в преждепосочените му осъдителни за МОСВ части. В евентуалност се претендира отмяна на арбитражното решение в осъдителната му част по първата група искове - обезщетения за вреди от виновно неизпълнение задължения на възложителя, на основанията по чл. 47, т. 3 пр. второ ЗМТА - поради постановяването му в противоречие с обществения ред на Р. България, както и на основание чл. 47, т. 5 пр. 2 на същата разпоредба - като постановено в несъответствие с предмета на спора. Решението по п. 2 съгласно горното описание - по иска с правно основание чл. 318 ТЗ - се атакува самостоятелно на основание чл. 47, т. 5 пр. 1 ЗМТА - поради неарбитрируемост на спора - като такъв непредвиден в сключения договор, обслужван от арбитражната клауза. Ответните страни - съдружници в К. "В. Х. СС" - "Х. & В. със седалище Ф. р. Г., [фирма] и [фирма] - оспорват предявените искове, като поддържат наличието на валидна арбитражна клауза за институционен арбитраж - АС при БТПП и оспорват обстоятелството, че изтъкнатите от ищеца съображения обосновават основания за отмяна по чл. 47, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗМТА, тъй като по начало се основават на осъществявана от арбитражния съд дейност по тълкуване на договора, контролът за чиято правилност не е в обхвата на производството по чл. 47 ЗМТА. Съображенията на всяка от страните ще бъдат изложени последователно по-долу, по всяко от заявените основания за отмяна. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, като констатира, че искът е предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от уведомяване ищеца за постановеното арбитражно решение, намира че същият е процесуално допустим. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Между страните по спора - предмет на арб. дело № 13/2007 г. на АС при БТПП - е сключен договор за строителство на 6 регионални депа за битови отпадъци, съфинансирано от българското правителство и Европейския съюз, по линия на предприсъединителните фондове, И. мярка 2000/BG/16/Р/РЕ/ 002 - договорно споразумение EUROPEAID 113434 / D / W / BG от 19.09.2003 г., по което МОСВ има качеството на възложител, а консорциума - на изпълнител. Предмет на обективно съединените искове по арбитражното дело са претенции на изпълнителя срещу възложителя, свързани с изпълнението на регионално депо в [населено място], незавършено, поради разваляне на договора от страна на изпълнителя, твърдящ вина на възложителя. Спорната арбитражна клауза, въз основа на която ищецът обосновава липса на компетентност на произнеслия се АС при БТПП / частично преуредена в специалните условия към договора, спрямо съдържанието й, съгласно стандартните договорни условия за строителство на строителни и инженерни обекти, проектирани от възложителя, изготвени от Международната организация на инженерите консултанти ФИДИК, на които като цяло се основават ОУ на договора / гласи: " Всеки спор, във връзка с който решението на Комисията за разрешаване на спорове / ако има такова / не е окончателно и задължително, ще се разрешава от арбитраж, освен ако не се реши взаимно. Ако няма друго споразумение между двете страни: 1 / Спорът ще се реши окончателно съгласно Правилата / Правилника / на АС при БТПП, в случай на спор между Възложителя и Изпълнител от България. Арбитражът ще се осъществи на български език и в съответствие с правилата в България. 2/Спорът ще се реши окончателно съгласно Правилата / Правилника / на АС при Международната търговска камара в П., в случай на спор между Възложителя и Изпълнител, който не е регистриран в България. Арбитражът ще се осъществи на английски език и ще се проведе в България ". Диспозитивността в редакцията - Правила / Правилник - е възпроизведена по-горе съобразно поддържаната от всяка от страните теза. С оглед използваната в англоезичния вариант, в който е и сключен договора, дума "rules", превеждана и като "правила" и като "правилник ", поради некореспондираща на последната, различна дума в английския език, страните спорят относно действително вложения в същата смисъл и оттук относно съдържанието на волята си. Според ищеца страните са визирали не Правилника на АС на БТПП, а Правилата на АС на БТПП. Обратното - Правилника на АС на БТПП - твърди ответника в настоящото производство. С това уточнение в различната интерпретация на клаузата на български език, страните поддържат следното: Ищецът МОСВ: липсата на изрично индивидуализиране на арбитражната институция, но при безспорно материализирана воля за разглеждане на спора от арбитраж, обуславя извод за постигнато съгласие за арбитраж ad hoc, а не институционен арбитраж. Препращането към Правилата на конкретна арбитражна институция не предпоставя автоматично безспорен извод за избора й от страните, като компетентна да разгледа спора им. Реципрочен извод не би могъл да бъде изведен от правилото на чл. 3, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП, според който изборът на арбитраж, без осъществен избор на приложими от същия правила, предпоставя приложимост на правилата на избраната арбитражна институция. Напълно допустим е кумулативно избор на една арбитражна институция и приложимост на правила на друга такава, спрямо избраната да разреши правния спор. Като всяка договорна клауза и арбитражната подлежи на тълкуване относно действителната воля на страните и от съдържанието на разпоредбата в цялост / вкл. в хипотезата на изпълнител с регистрация извън България, какъвто не е настоящия случай / не следва безспорната воля за избор на конкретна арбитражна институция, а за разрешаването на спора от арбитраж с приложимост /съобразно съответната хипотеза на изпълнител / на правилата на една от двете най-известни арбитражни институции в България, респ. Франция. Страната се позовава на избор на арбитраж ad hoc без изрично избрани предварително арбитри и с оглед спецификата на материалното правоотношение, подчинено на правилата на ФИДИК, като така арбитражната клауза позволявала насочване към арбитри - специалисти в съответната област, според конкретното естество на всеки отделен спор. Ищецът от една страна твърди, че с оглед избора на арбитраж ad hoc под Правила на АС при БТПП следва да се разбира Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП, а в обосноваването на алтернативното основание за нищожност на арбитражната клауза сочи, че терминът "правила" сам по себе си не внася яснота и безспорност относно приложимите такива, доколкото освен Правилника на АС при БТПП и предходно посочения - за арбитраж ad hoc - БТПП има изготвени и Правилник за помирение на АС при БТПП, както и Правилник за ускорени производства по арбитражни дела. Все във връзка с алтернативния довод за нищожност на арбитражната клауза страната посочва, че неконкретизирането на правилата изключва извод за безспорен избор на институционен арбитраж, посочен като автор на неконкретизираните правила, доколкото могат да са и правилата досежно арбитража ad hoc подпомагат от АС на БТПП. Ответниците: мотивите на арбитражния съд в обосноваване на компетентността му, която МОСВ е оспорило своевременно, в преклузивния срок съгласно чл. 20, ал. 1 ЗМТА, следва да се споделят. Според същите, изводът за осъществен избор на конкретна арбитражна институция - АС при БТПП - е логичен, с оглед избора на процедурата, която ще прилага арбитража и липсата на нарочната му квалификация като арбитраж ad hoc, което и ако такава е била волята на страните би било и лесно за включване в редакцията на разпоредбата, както и лесно възприемаемо, противно на вмъкването на наименованието на институционния арбитраж. Правилото на чл. 3, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП е приложимо и реципрочно - изборът на процедура предпоставя и избор на прилагащата я арбитражна институция, след като друга изрично не е посочена. Нормално и логично е да се приеме, че органът, който ще прилага избрания Правилник е тъкмо този, чийто е Правилникът. Действително страните са свободни да изберат правилник на една арбитражна институция и напълно различен от същата арбитражен орган, вкл. арбитраж ad hoc, но именно този избор - отклонение от обичайното и логично съдържание - те следва да направят изрично. Досежно квалификацията "правилник" или "правила", ответниците се позовават и на позицията на МОСВ в хода на арбитражното производство / заседание от 18.03.2007 г. и отговор на искова молба /, съдържаща изявлението му за изрично знание за обективирано в арбитражната клауза съгласие за препращане именно към Правилника на АС на БТПП, а не към други негови правила /впрочем все титулувани " правилници" /. Страната възразява, че МОСВ е приело компетентността на арбитража и с оглед обстоятелството, че арбитражното решение се атакува единствено в частите, в които предявените от К. искове са уважени, не и в отхвърлителната му част. На последното възражение ищецът е противопоставил липса на правен интерес от атакуване на позитивно за същия решение. По възражението за нищожност на арбитражната клауза, респ. за некомпетентност на АС на БТПП по чл. 47, т. 2 ЗМТА, което ще бъде разгледано приоритетно и преди изложение на обстоятелствата по останалите основания за отмяна, тъй като се отнася до всички атакувани части от арбитражното решение, настоящият състав намира следното: Няма противоречие в становищата на страните, че взаимно споделена воля на същите е била споровете, породени от развитието на правоотношението по сключения помежду им договор, да бъдат разрешавани от арбитраж. Арбитражната клауза подлежи на тълкуване, съобразно принципите на чл. 20 ЗЗД, приложими аналогично независимо от процесуалния, а не материалноправен характер на договора за арбитраж. Изхождайки от принципа за добросъвестност при договарянето, логично е да се приеме, доколкото не би било опровергано от други установими обстоятелства в процеса на тълкуването, че с препращането към приложими за арбитражното производство правила на определена арбитражна институция, неконкретизирани достатъчно, при наличие на различни такива, уреждащи различни сфери от дейността на институцията, страните са целели пълното уреждане на бъдещото арбитражно производство и в този смисъл - че са се позовали на ония общи / а не специфични / и изчерпателни / а не уреждащи отделни сфери от дейността на съответната арбитражна институция / правила, които в най-голяма степен удовлетворяват изискването за избор на уредба, приложима към конституирането на арбитража и провеждането на арбитражното производство. Доколкото не са налице обстоятелства от които да би бил обоснован друг извод, вкл. с оглед позицията на МОСВ в хода на арбитражното производство, демонстрираща съгласие с тезата, че арбитражната клауза препраща именно към Правилника на АС на БТПП / протокол от заседание на АС от 18.03.2008 г., стр. 9 /, следва да се приеме, че препращането в процесната арбитражна клауза визира именно този Правилник. Той би бил принципно приложим и към уговорен арбитраж ad hoc / вкл. по изричното споразумение на страните / и изчерпва, за разлика от препращането в Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП към Правилника за арбитраж на Комисията на О. по международно търговско право /УНСИТРАЛ/, уредбата по конституирането и диспозитивните процедурни правила за работа на арбитража. Правилникът за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП съдържа единствено уредба на допустимото съдействие по учредяването му и администрирането на арбитражната процедура, която и при арбитраж ad hoc обективно не разполага със собствена материална база и администрация. По начало следва да се изхожда от принципната допустимост на превода на думата "rules" и като "правила" и като "правилник". Отново изхождайки от грижата на добрия търговец, добросъвестно гарантираният интерес на страната от приложението на правила, различни от Правилника на АС при БТПП, предпоставя достатъчна допълнителна индивидуализация, каквато впрочем е и препоръчителната клауза на чл. 2 от Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС на БТПП. Следователно арбитражната клауза съдържа достатъчна конкретизация на приложимите правила за конституирането и работата на арбитража - Правилника на АС при БТПП и като такава не е нищожна. Нищожната арбитражна клауза предпоставя пълна неяснота относно волята на страните, респ. предмета на постигнатото съгласие, неизводима по тълкувателен път. Впрочем, дори да би се приело, че препращането е към Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП, както ищецът сочи в настоящото производство, клаузата отново не би била нищожна, тъй като същият - по начало уреждащ формите на съдействие на АС при БТПП за учредяването на арбитража ad hoc, както и за пълна административна помощ и обслужване на същия /чл. 3/, както вече се посочи, предвижда при липса на изричен избор на страните относно процедурата по образуване на арбитража ad hoc и разглеждането на делото, съответна заместваща процедура /чл. 4/. От възприетото за изводимо от волята на страните препращане към Правилника на АС при БТПП, обаче, настоящият състав не споделя извод за безспорна воля за разрешаване на спора от този институционен арбитраж. Както правилно е посочил ищеца, изборът на арбитраж ad hoc може да бъде кумулиран с приложението на процедурни правила на конкретна арбитражна институция / чл. 4, ал. 1 от Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП/, а не при задължителното изискване на собствен регламент по отношение диспозитивните правила относно уредбата и правораздавателната му дейност. Същевременно и като избран местен институционен арбитраж, АС на БТПП би бил обвързан от императивните разпоредби на ЗМТА. В този смисъл, от значение е дали и въз основа на арбитражната клауза в цялост, съобразно правилата за тълкуване /чл. 20 ЗЗД/, би била изводима воля за визирането на Правилника на АС на БТПП именно като приложима процедурна уредба на иначе уговорен арбитраж ad hoc с място на арбитража в България. Ако такава воля не би била установима чрез тълкуване, би следвало да се споделят мотивите на АС на БТПП относно компетентността му. Несъстоятелно е възражението на ответниците, че хипотезата на арбитражната клауза, относима към разрешаването на спорове с изпълнител, регистриран извън България, е напълно неотносима и несъобразима в случая. Съгласно чл. 20 ЗЗД договорните клаузи се тълкуват във връзка едни с други, схващайки ги в смисъла който произтича от целия договор, в частност тук - смисъла на целия, самостоятелен по своята характеристика, процесуален договор за арбитраж. Двете хипотези на п. к. 20.6 от ОУ и СУ еднозначно не упоменават конкретна арбитражна институция и еднозначно препращат, но съответно към различни правилници - на АС при БТПП, респ. на АС при М. в П. Еднозначно, обаче, същите предпоставят изрично място на арбитраж в България. Ако би била споделена логиката на АС на БТПП- че избраните процедурни правила на конкретна институция, при липса на друго уточнение, предпоставят последната като избран институционен арбитраж, то в хипотезата на изпълнител с регистрация извън България би следвало да се предпостави компетентност на АС при М. в П., но с място на арбитраж в България. Действително, правилникът на тази институция предпоставя и хипотези на разглеждане на спора извън седалището й във Франция, но задължителното й обвързване с място на арбитраж посочен от страните, при това по седалището на една от тях, а не в трета държава, което би подчинило арбитража на българския закон и на юрисдикцията на българския съд, без изричната санкция на арбитражната институция в този смисъл, не би могло да бъде споделено. Напротив, именно в чл. IV, т. 1, б. "б" на Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, в хипотезата на избран арбитраж ad hoc страните по-специално могат да изберат "място на арбитража" и подобен избор е твърде уместен и препоръчителен. Отново изхождайки от принципа за добросъвестност на договарянето и полагането на грижата на добрия търговец, следва да се приеме, че изричното уговаряне на място на арбитраж не е случайно, а в унисон с общата логика и на арбитражния състав - че всяко отклонение от правилото предпоставя конкретизация, ако би било желано от страните - препоставя извеждане на воля за уговаряне на арбитраж ad hoc, с място на арбитраж - България и в двете хипотези / впрочем подобно уточнение, ако не би била уговорка за арбитраж ad hoc, би било излишно в редакцията на първата хипотеза /, но с приложимост на процедурните правила на различни институционни арбитражи, в зависимост от регистрацията на изпълнителя. Следователно, налице е валидно арбитражно споразумение, но обстоятелството, че същото е за арбитраж ad hoc, а не за институционния арбитраж, разгледал спора, не съставлява основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА, тъй като не се касае за несключено изобщо такова или за неговата недействителност. Настоящият състав намира, че когато се касае за сключено и действително арбитражно споразумение, ревизията на постановеното арбитражно решение, с оглед постановилия го арбитражен състав, може да се основава само на възражения по смисъла на чл. 47, т. 6 ЗМТА, аналогично и по отношение на приложената от арбитражния състав процедура. В настоящият случай, макар формално да е упоменал разпоредбата, ищецът не се е позовал на различия между действително проведената и приложимата според волята му процедура на конституиране на арбитражния състав, нито в приложимата според волята му процедура за разглеждането на спора, в съответствие с чл. 5 ЗМТА, вкл. и ако биха се приложили разпоредбите на Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП. Същият не е бил ограничен в избора на арбитър, неограничен по начало до списъка с арбитри на АС при БТПП, който е препоръчителен, а не задължителен, нито е нарушена предвидената и в Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП процедура за конституиране на състава в цялост. Не се е позовал на нарушение на диспозитивна норма от уредбата на арбитражното производство /чл. 5 ЗМТА/, уговорена в различие от уреждаща аналогичен предмет и съответно приложена такава, съобразно Правилника на АС при БТПП или приложима съгласно Правилника за арбитраж ad hoc подпомаган от АС при БТПП, ако би била споделена позицията му от настоящото производство. На практика възражението на ищеца за некомпетентност на арбитражния състав остава напълно формално, доколкото аналогичен такъв и при аналогична процедура за правораздаване би бил сформируем и в съответствие с волята му за арбитраж ad hoc. Тъй като такива различия не са били изтъкнати и в хода на арбитражната процедура, компетентността на АС при БТПП не следва да се счита компрометирана, на основание чл. 7, ал. 3 вр. с чл. 5 ЗМТА. Останалите основания за отмяна касаят първата и втора група искове, съобразно горепосоченото изброяване. За да се произнесе по същите настоящият състав съобрази следното: По първата група искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД: Ищците в арбитражното производство са претендирали обезщетения за вреди от виновно неизпълнение задължения на възложителя - ответник и настоящ ищец - МОСВ, което неизпълнение се изразява в допуснати пропуски в тръжната и изходната проектна документации, наложили цялостно препроектиране, съставляващо съществено изменение на работния проект /1 а/, в неосигурен достъп за работа на обекта, предпоставено от възникнали между възложителя и трето лице спор относно собствеността на терена /1 б/ и отказ за своевременно приемане на частично изпълненото, след развалянето на договора от страна на изпълнителя, поради продължително неосигуряване на възможност за работа, съгласно условията на сключения договор /1 в/. Във всички тези случаи Изпълнителят твърди, че е претърпял допълнителни разходи от престой на механизация и работна ръка, обезщетение за които претендира. С исковата молба тези разходи, твърдени като направени, са претендирани като допълнение към договорената цена и макар "непроизводителни" по своята характеристика, остойностени на базата на договорени единични цени за "производителна" дейност. Съобразявайки, че се касае за искове, основани на виновно неизпълнение задължения на възложителя и изхождайки от тезата, че фактическите обстоятелства не биха могли да бъдат отделени и самостоятелни спрямо заявения петитум - формално за допълнителна цена, арбитражният състав е приел, че е сезиран с искове за обезщетение на вреди от неизпълнение на договорни задължения на възложителя, с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С оглед тази квалификация, арбитражният състав /стр. 38 от решението/ е очертал и подлежащия на изследване фактически състав на търсената отговорност: 1/неизпълнение на валидно възникнало договорно задължение; 2/ вина за неизпълнението; 3/ претърпени вреди; 4/ причинна връзка между неизпълнението и вредите и 5/ предвидимост на увреждането към момента на пораждане на задължението. Позовавайки се на приоритетното значение на договорните условия на ФИДИК спрямо материалния закон, съдът е счел, че елементи от фактическия състав и основно този за вредите, който е и от значение в процесния спор, следва да бъдат "адаптирани" към договорните условия, чрез такова тълкуване на фактите, което в най-голяма степен съответствува на принципите на ФИДИК. За установяване на вредата арбитражният съд е съобразил данните по представените от ищеца обектови дневници / макар оспорени относно материалната им доказателствена сила от ответника в арбитражното производство, с оглед едностранното им - в голямата си част - изготвяне от изпълнителя /, за периодите на престой и наличните на обекта механизация и персонал на изпълнителя през същите периоди. На базата на прието за установено чрез тези доказателства присъствие на техника и персонал на изпълнителя на обекта, в процесните периоди на престой, арбитражният съд на практика е приел за задължително понасянето на разходи по поддръжката на тази механизация, вкл. амортизационни отчисления за временни съоръжения на обекта и разходи за осъществявана охрана и демобилизация / по отношение втори и трети периоди на престой / и за престой на персонала - стр. 48 от решението. За обосноваване размера на претърпяната вреда, в съответствие с преждеупоменатото съображение за адаптиране на нужния според чл. 82 ЗЗД фактически състав към договорените условия, арбитражният съд се позовава на конкретни договорни разпоредби от ОУ ФИДИК - п. к. 1.9, ал. 2, п. к. 4.12, ал. 4, п. к. 8,9 - според които, в хипотезата на търпими от изпълнителя забава и / или разходи, в резултат на пропуск на Резидент инженера да даде указания или чертеж, за които му е съобщено / първа клауза /, поради наличие на непредвидими физически условия /втората клауза/ или придържане към разпорежданията на Резидент инженера / третата клауза /, изпълнителят има право да получи плащане на всички тези разходи плюс разумна печалба, които ще бъдат включени в договорената цена. Очевидно считайки, че процесните хипотези се вместват в посочените основания и последните визират и разходи от престой, а не действителни производителни разходи, поради което и коригиращи именно договорената цена / възнаграждение /, ведно с разумна печалба, арбитражният съд се е заел да обоснове идентичност в понятията "разходи", съгласно същите разпоредби и "вреда " по смисъла на чл. 82 ЗЗД. Позовавайки се на дефиницията в п. к. 1.1 от ОУ ФИДИК, според която " разходи " в текста на договора означава " всички разходи, които са или ще бъдат разумно направени от изпълнителя, както на площадката, така и извън нея, вкл. режийни и подобни разходи, без да се включва печалба, арбитражният съд извежда вложен в разпоредбата смисъл на подлежащи на обезщетяване и неизбежни разходи, които не са, но биха били направени, защото са непредотвратими, присъщо свързани със задължението по договора. В противоречие с претендирането от ищеца възмездяване на действително направени разходи, арбитражният съд излага от една страна извода за недоказаното им до момента осъществяване, а от друга - съображението за възмездност и в качеството им на ненаправени /бъдещи/ разходи. Така, приобщавайки горецитираните договорни разпоредби като основание за отговорността за вреди и в настоящия случай, включвайки в понятието разходи и възможността за бъдещи такива, съобразно дефиницията за "разходи" според ОУ, ирелевирайки различието между договорена цена и вреда, арбитражният съд е достигнал до извода, че с оглед договореното между страните, реалното понасяне на допълнителните разходи за престой не е задължително условие за възмездяването им, на основание чл. 82 ЗЗД и без ангажиране с оглед характера на разпоредбата - императивна или диспозитивна - е приел, че "не е нищожна договорна уговорка или договорно уреден механизъм, допускащ обезщетяване на вреди, посредством разходи, по калкулативен път ", съответно е " допустимо възмездяването на вреди, имащи формата на бъдещи разходи", изхождайки от тяхната присъщност, неизбежност и разумност. Според състава не съставлява задължително условие за възмездяването им дори факта на задължаването на изпълнителя за бъдещото им извършване, респ. начисляване. Размерът, вкл. съобразно правилото на п. к. 12.3 абз. 3 от ОУ, съдът е приел за установим чрез техническа експертиза, на база на единични цени за работа съгласно утвърдената КСС, чрез прилагане на корекционни коефициенти, в съответствие с принципа за "разумни корекции". Изложените съображения за освобождаване от доказване настъпването на вредата, какъвто е на практика извода за допустимото й бъдещо възникване, са идентични за всички предявени искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, обобщими до приетото от съда, че "разходи реално не са направени, но фактическата обстановка не ги отрича", а остойностяването им според правилото на чл. 162 ГПК е допустимо и в арбитражното производство, тъй като "договорът допуска признаването на неизвършени разходи и предвижда механизъм за тяхното остойностяване - п. к. 12.3 абз. 3 ОУ ФИДИК ". При така изложените от арбитражния съд мотиви, ищецът в настоящото производство поддържа, по отношение първата група искове - основание за отмяна по чл. 47, т. 3 пр. 2 ЗМТА - противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Р. България и по чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА - произнасяне на АС извън предмета на спора, по следните съображения: 1/ По основанието по чл. 47, т. 3 пр. 2 ЗМТА / с уточнението, че се разглеждат заявените в исковата молба обстоятелства по основанието, доколкото останалите - наведени с писмената защита на ищеца - се явяват преклудирани с изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА /: 1а / Нарушение на принципа за законност и за гарантиране на правната сигурност: Изхождайки от принципите на тълкуването, съгласно чл. 20 ЗЗД и позовавайки се на задължителна съдебна практика по приложението на нормата, ищецът сочи на недопустимост посредством тълкуването да бъде подменяна действителната воля на страните, на практика с резултат пълното й несъобразяване. Според страната е приложен неуговорен от страните, изведен чрез тълкуване неустоечен механизъм за определяне размера на хипотетични вреди, въпреки изрично приет и предпоставящ доказване и на допълнителни разходи механизъм - п. к. 8.9 вр. с п. к. 20.1 от ОУ. Предвид същото страната твърди и подмяна на предмета на спора / основание по чл. 47, т. 5 пр. 2 ЗМТА/, доколкото ищецът претендира обезщетение за вече направени, следователно обективирани, а му е присъдено такова за ненаправени, бъдещи разходи. 1б / Нарушение на принципите за състезателност, право на защита и равенство между страните: За такова ищецът сочи приемането от арбитражния съд, след изтичане на указания / с определение от 07.03.2011 г./ краен срок за представяне на доказателства, допълнителни такива от ищеца - обектови дневници / протокол от арб. заседание на 04.10.2012 г./. Макар да не сочи отказани му реципрочно доказателства след крайния срок, ищецът твърди толериране на ищеца в арбитражното производство, с което намира нарушени горепосочените принципи, доколкото и въз основа тези нови доказателства и допълнителната работа на допуснатата въз основа на тях експертиза са уважени претенциите на К. Като нарушение на принципа за " законност на арбитражната процедура" и на преждепосочените принципи за състезателност и равенство на страните в процеса, е посочено и обстоятелството за липсващ подпис на председателя на арбитражния съд върху протокола от последното заседание, в което е даден ход на устните състезания, но без да се оспорва факта на действителното провеждане на такива, в съответствие със съдържанието на самия протокол. 2/ По основанието по чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА: Ищецът твърди, че въпреки предявяването на исковете от първата група като искове за обезщетение на вреди от виновно неизпълнение задължения на Възложителя, предпоставящо разглеждането им в обезщетяване на загуби в резултат на виновно договорно неизпълнение, на практика АС е присъдил обезщетение за пропуснати ползи, каквито не са предявени с исковата молба. За този си довод страната очевидно изхожда от обосноваването на решението с договорни клаузи, предвиждащи увеличение на договорената цена, в резултат на търпими допълнителни / вкл. непроизводителни / разходи, предвид което, вместо претендираното възмездяване на реално направени такива, съдът присъжда обезщетение за ненаправени бъдещи такива, на практика трансформирайки претенцията от такава за обезщетяване на вреди в претенция за пропуснати ползи / нереализирано възнаграждение /. Ответниците оспорват основанията по чл. 47, т. 3 пр. второ и т. 5 пр. второ ЗМТА по съображения, че визираните от ищеца мотиви на арбитражното решение касаят присъщата на арбитражния съд правораздавателна дейност, в обхвата на която безспорно попада тълкуването на договора. Ответната страна се е позовала на множество договорни разпоредби / вкл. съобразените изрично в арбитражното решение /, видно от които договорната цена не е твърда, а променлива величина и които хипотези предвиждат увеличение на същата при наличие на съответните, предвидени в тях, предпоставки. Последващо изложените съображения поясняват приложения от арбитражния съд начин на определяне на размера на вредите, който ответниците намират в пълно съответствие с правилото, заложено от самите страни в п. к. 12.3 абзац трети от ОУ. Според ответниците, като е мотивирал извод, че "не е нищожна договорна уговорка или договорно уреден механизъм, допускащ обезщетяване на вреди, посредством признаване на разходи по калкулативен път", съдът не е постановил решение в противоречие с обществения ред на Р. България, доколкото се е съобразил с разумността на разходите / гаранция, че ще бъдат сигурно понесени, макар и без отчетено дори задължаване за извършването им / и определяемостта им, чрез заключение на икономическа експертиза. Досежно основанието по чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА ответниците са акцентирали на обстоятелството, че са разгледани искове за идентични с предявените по съдържание вреди, въз основа на едни и същи правопораждащи факти, между едни и същи страни, като различието в използваната според ОУ ФИДИК терминология / " част от договорна цена " / и тази на ЗЗД - обезщетение за вреди от неизпълнение на договорни задължения - не обуславя различие, квалифицируемо като отклонение от принципа за диспозитивното начало в процеса. 3/ По основанието по чл. 47, т. 5 пр. първо ЗМТА: По отношение втория от начално описаните искове - с правно основание чл. 318 ТЗ - за сумата от 21 300 евро, ищецът счита, че доколкото сключеният договор според ОУ ФИДИК е такъв с характеристика на договор за изработка и не съдържа съпътстващи клаузи на договор за търговска продажба, какъвто арбитражният съд е извел въз основа последващи сключването насрещни съвпадащи волеизявления на страните с такъв предмет, сключената арбитражна клауза не би могла да се ползва и за разрешаването на спор, възникнал на основание договора за търговска продажба / правилността на преценката за сключването на последния е извън обхвата на настоящия контрол /. Решаващият извод на арбитражния съд за разглеждането на иска е невъведено от ищеца - ответник в арбитражното производство, своевременно възражение за неарбитрируемост на спора на това именно основание, независимо от общото възражение за некомпетентност поради избор на арбитраж ad hoc, а не институционен арбитраж - АС при БТПП. Именно предвид общото възражение ищецът намира, че изрично такова и на това специално основание, не е било необходимо, за да не би се преклудирала възможността за позоваване на същото, съгласно правилото на чл. 7, ал. 3 вр. с чл. 20 ЗМТА. Ответниците възразяват, че след като договорът за търговска продажба не е част от договора за строителство, то и възражението за компетентност на различен от сезирания арбитраж, съобразно сключената арбитражна клауза, не би било относимо към разглеждането на претенция, основана на договора за търговска продажба, а само на претенции, основани на договора за строителство. Следователно и за неарбитрируемост на спора по договора за търговска продажба, ищецът е следвало да възрази изрично и самостоятелно, което не е сторил и с излагането на възражения по основателността на иска в отговора на исковата молба е извършил действие на участие в арбитражното производство без оспорване компетентността на арбитража, съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА. В съответствие с преждепосочените тези на всяка от спорещите страни и по останалите наведени основания за отмяна, извън тези по чл. 47, т. 2 и т. 6 ЗМТА, настоящият състав намира следното: По основанието по чл. 47, т. 3 пр. второ ЗМТА, с изричното уточнение, че съдът се счита ограничен в произнасянето си до обстоятелствата, релевирани по съответното основание с исковата молба, не и допълнително изложените в писмената защита на ищците: Липсва легална дефиниция на понятието "обществен ред", но теорията и съдебната практика безпротиворечиво определят същия като съвкупност от императивни норми и принципи, чието дерогиране е от естество да изключи защитата на основополагащ легитимен интерес, да накърни такива основни права и ценности, общи за всички правни субекти, в противоречие с естествената справедливост, че защитата им се явява обоснована в обществен, а не само в частен интерес. Не всяко процесуално действие или бездействие на съда, респ. нарушение на процесуално правило, би обусловило нарушение на принципите за законност, справедлив процес, състезателност и осигуримо равенство на страните в осъществяваната в процеса защита. Такова би било само безмотивното, формално необосновано и необяснимо с друг правен принцип или процесуално правило действие или бездействие, съставляващо по естеството си правораздавателен произвол, изключващ процес на формиране на вътрешното убеждение. От друга страна, не всяко правоприлагане в противоречие с императивна правна норма / ако такава би се споделила тази на чл. 82 ЗЗД / обуславя нарушение на обществения правопорядък на Р. България, а само на свръхповелителна такава от публичен характер, която въвежда важими в защита на обществения интерес правила, налагаща предели на договорната свобода и съблюдаването й, поради което, се явява гаранция за правната адекватност на обществото, в съответствие с конституционно заложения принцип на правовата държава /чл. 4, ал. 1 Конституция на Р. България/. Отменителното основание по чл. 47, т. 3 пр. второ ЗМТА не предпоставя контрол за допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите, при формиране на вътрешното му убеждение в противоречие с правилата на логическото мислене и опита или за неточното приложение на материалния закон. Правилни са съображенията на ответниците, че проведеното от арбитражния съд тълкуване на договорни клаузи е присъща правораздавателна дейност и доколкото формално се основава на принципи на тълкувателната дейност - позоваване на кореспондиращи, според арбитражния състав, взаимно допълващи се клаузи на договора, в съответствие с общия му смисъл - нейната правилност по отношение извода за уговорено между страните предварително възмездяване на присъща, с оглед обстоятелствата, но бъдеща като възникване загуба, не подлежи на преценка в настоящото производство и на санкция по реда на чл. 47, ал. 1, т. 3 пр. второ ЗМТА, нито такава преценка е допустима по отношение избрания метод за остойностяване на вредата, също изведен с позоваване на конкретни договорни разпоредби. Изборът на тълкуваните договорни клаузи, респ. пренебрегването на относими към разрешаване на спора други такива / какъвто довод навежда ищеца / предпоставя нарушение на задължението на съда за съобразяване с доказателствата по делото, инкорпориращо и задължение за съобразяване на доказателствата в цялост, а не избирателно, но макар и съществено, преценката за наличието на такова нарушение предпоставя по необходимост навлизане в спора по същество, респ. произнасяне извън формално установими несъответствия, т. е. преценка за правилност на арбитражния акт. Такива хипотези са изключени от основанията по чл. 47 ЗМТА, както се посочи по-горе. Спазването на принципа на диспозитивното начало, заложен в чл. 6 ГПК, за арбитражното производство е гарантиран с разпоредбата на чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА, поради което, независимо от навеждането му от ищеца в писмената защита по основанието по чл. 47, т. 3 пр. второ ЗМТА, ще бъде разгледан към хипотезата на " произнасяне по въпроси извън предмета на спора ". Принципът за законност предпоставя произнасяне в съответствие със закона, а когато такъв липсва, с прилагането му по аналогия или аналогия на правото и в съответствие с обичаите в практиката и добросъвестността. Арбитражният съд се е позовал на договора, като основен източник на уредба на правоотношението между страните и на практика извел чрез тълкуване договорна воля за предварително възмездяване на бъдещо търпими, а не претърпени вреди. Ако такава воля не съответства на заявената, то се касае не за произнасяне в несъответствие със закона / като релевантно при това, би било несъответствие единствено с императивни разпоредби, за нуждите на настоящото основание - от свръхповелителен характер /, а в ирелевиране приложението на чл. 82 ЗЗД в спорната хипотеза. Доколкото с произнасянето в действителност не би бил разрешен предмета на спора, така както е очертан от ищеца, т. е. доколкото не е налице единствено нарушение на правната квалификация, което и като порок отново обуславя неправилност на решението, неподлежаща на контрол по реда на чл. 47 ЗМТА, отново би било налице основание по чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА. Наведените доводи за нарушено право на защита, нарушен принцип на състезателност в процеса и равенство на страните са несъстоятелни. Арбитражното производство не се подчинява на предвидените в ГПК преклузии и разпоредения от арбитражния съд краен срок за ангажиране на доказателства, макар в съответствие с изрична разпоредба на Правилника на АС на БТПП - чл. 30, ал. 5 - има инструктивен и дисциплиниращ страните характер. Смисълът му е в осигуряване бързина на процеса, което му качество по начало няма отношение към съдържанието на правораздавателната дейност и съответно не би могло ефективно да я засегне. И късно представените доказателства принципно способстват достигането на обективната истина. Тези съображения, сами по себе си, са достатъчни да обосноват несъстоятелност на довода на страната. При това ищецът не сочи, противно на разрешеното на ищеца в арбитражното производство късно представяне на доказателства, на самия нему да е било отказано такова, в който случай би могло да е налице недопустимо толериране на страна и въведена неравнопоставеност в процеса, доколкото отказаните доказателства са били допустими и по естеството си противопоставими на събраните от противната. Досежно довода за неподписването на протокола от последното арбитражно заседание от председателя на АС, без да се оспорва фактическото провеждане на заседание, със съдържанието и от арбитражния състав, обективирани в протокола, подписан от секретаря: Посоченото нарушение на чл. 35 от Правилника на АС на БТПП не е от естество да обоснове нарушение на принципите за състезателност и равенство на страните, съгласно определенията им в чл. 8 ГПК и чл. 9 ГПК, доколкото, както се посочи по-горе, ищецът не твърди, че фактически не е изслушан в пледоария по съществото на спора, т. е. че не са проведени в действителност устни състезания по делото, респ. че само ответниците са взели такова участие. Неподписването на протокол от арбитражно заседание е процесуален пропуск от естество, което не е в състояние, само по себе си, да накърни законосъобразното провеждане на арбитражната процедура, след като не е обвързано с нарушение на конкретно правило за провеждане на арбитражното производство. Впрочем в същия смисъл настоящият състав е имал повод да се произнесе и по друго дело - с решение по т. д. № 805/2014 г. Във всички случаи би подлежала на обща преценка тежестта на съответния процесуален пропуск, ако би бил налице такъв, спрямо гарантираните за страните права за участие в процеса, съобразно принципите за равенство и състезателност. По основанието по чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА: Ищецът е претендирал обезщетение за претърпени вреди - загуби от разходи по престой на техника и персонал. Съдът е ирелевирал необходимостта от доказване на вредата, на практика презумирайки същата, като предполагаща се от осъществила се вече фактическа обстановка и в този смисъл неизбежна, дори задължителна, но не и доказано претърпяна, извън обстоятелствата, които по твърдение на ищеца я предпоставят. Докато претърпяната загуба предпоставя накърняване на негативния интерес на кредитора - намаляване на имуществото му, пропуснатата полза накърнява позитивния му интерес - неусвояване на един имуществен прираст, на който кредиторът би имал право, ако правоотношението би се развило нормално. Не такава е характеристиката на търсеното и присъденото обезщетение, независимо от формалната му квалификация от ищеца като " допълнение към цената ", доколкото меродавни за тази квалификация са заявените с исковата молба обстоятелства, а те не визират нереализирана полза, а реализирана ефективно и в минал период загуба. Поради това не се касае за разгледани искове за обезщетение за "пропуснати ползи ", вместо за претърпени вреди /загуби/. Впрочем, и по отношение на "пропуснатите ползи", със задължителна съдебна практика /ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС / е приета необходимостта от доказване на тяхната реалност, а не хипотетичност - доказване на възможността за сигурно увеличение на имуществото, а не само логичното допускане на закономерно настъпване на увеличението. Основателно е, обаче, съображението, че макар правилно да е посочил изначално релевантния фактически състав на отговорността по чл. 82 ЗЗД, на практика арбитражният съд е разгледал различен от предявения фактически състав и така се е отклонил от принципа на диспозитивното начало, чието съблюдаване в арбитражното производство осигурява нормата на чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА. Същата визира не само произнасяне в допълнение към действително заявения предмет на спора, но и произнасяне по различен от заявения предмет. При иск за обезщетяване на претърпени загуби, без позоваване на ищеца на неустоечна клауза, съдът е присъдил обезщетение, освобождавайки страната от доказване на настъпването им / присъщо на иска за неустойка /, но и нещо повече - презумирайки бъдещото им настъпване, каквато презумпция нито чл. 82 ЗЗД, нито чл. 92 ЗЗД съдържат, нито договорна воля в този смисъл, а не само като допустим начин за установяване размера на иска, се съдържа в исковата молба. В този смисъл, разгледаният от арбитражния съд фактически състав е несъществуващ в закона, но обоснован с договорната воля, приложена обаче към обстоятелства, различни от заявените с исковата молба и поддържани в хода на производството - вече реализирани загуби. Вярно е, че не е нищожна договорна клауза за остойностяване на търпими загуби по калкулативен път, но такава клауза замества единствено липсата на определен или определяем размер на вредата, не и на доказателствата за нейното претърпяване. Дори да би била налице договорна воля за предварително обезщетяване на бъдещи, ненаправени, нещо повече - и при липса на доказано задължаване за същите - разходи, тя би противоречала на добрите нрави, тъй като не съдържа гаранции за недопускане на неоснователно обогатяване. Следователно, не би могла да бъде валиден елемент от фактически състав, макар основан не на закона, а на договора. По основанието по чл. 47, т. 5 пр. първо ЗМТА: Мотивите на арбитражния съд следва да бъдат споделени, на основание формалното правно различие в противопоставимите основания за отмяна - по чл. 47, т. 6 ЗМТА и по чл. 47, т. 5 пр. 1 ЗМТА, на които би могла да се позове страната в случай, че би оспорила компетентността на конкретния арбитраж, с оглед избора на друг, различен от сезирания, респ. при оспорване неарбитрируемостта на спора, като стоящ извън предмета на сключения договор, който процесуалният договор за арбитраж обслужва. От тук и правилен е изводът на арбитражния състав, че като не е противопоставил изрично неарбитрируемост на спора в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА, ищецът - ответник в арбитражното производство се е лишил от възможността да оспори компетентността му, на това именно основание, по-късно. Следователно и в обобщение на гореизложеното, арбитражното решение следва да бъде отменено частично, на основание чл. 47, т. 5 пр. второ ЗМТА, в частта в която със същото са уважени главните - с формално посочено правно основание чл. 82 вр. с чл. 79 ЗЗД, а като обусловени от уважаването на същите и акцесорните им - за лихви, искове, както следва: 1 / за сумата от 482 026,92 евро, съизмерима с разходи, направени от изпълнителя за периода 12.01.2004 г. - 20.08.2004 г., поради грешки и пропуски в тръжната документация и проектите за строителството на сметище за битови отпадъци в [населено място], ведно с договорна лихва за забава в изплащане на обезщетението, в размер на 74 984,09 евро за предходен на завеждането на иска период, ведно с договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на Европейската централна банка върху сумата на главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; 2 / за сумата от 171 491,50 евро, съизмерима с разходи, направени от изпълнителя в периода 23.02.2005 г. - 17.06.2005 г., поради неосигурен от възложителя достъп до обекта, ведно с договорна лихва за забава в размер на 20 619,68 евро за предходен на завеждането на иска период и идентична на преждепосочената договорна лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата; 3/ за сумата от 197 710,58 евро, съизмерима с разходи, направени в периода от 18.06.2005 г. до 30.11.2007 г., поради неприемане на строителния обект / частично изпълнен / след развалянето на договора, ведно с договорна лихва за забава в размер на 2 057,31 евро, за период предхождащ завеждането на иска и идентична на преждепосочените - договорна лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното й изплащане. Решението, обаче, следва да бъде отменено и в отхвърлителната част по частично уважените искове, т. е. досежно цялостното произнасяне на арбитражния съд по същите, тъй като и уважената и отхвърлената са части от неделимо упражнено право на иск, с което арбитражният съд не се е съобразил / аналогично на съображенията в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - т. 14 § втори от мотивите /. С оглед основанието на отмяната и съгласно чл. 49 пр. второ ЗМТА производството в тази му част следва да се върне на арбитражния съд, за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото и според изхода му следва да бъде съобразена и отговорността за понесените до момента разноски в арбитражното производство. Предвид изхода на спора следва да бъдат възмездени, съразмерно на отменената, спрямо неотменената част от арбитражното решение, понесените в настоящото производство разноски, изчислени при обща цена на исковете - 1 479 396,24 евро, цена на тези, арбитражното решение по които се отменя и са предмет на иска - 949 890,08 евро и цена на тези, иска за отмяната на арбитражното решение по които се отхвърля, е съответно: за ищеца - в размер на 76 291,55 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и припадаща се на уважените искове част от внесената държавна такса - 84 636,61 лева и за ответниците - 42 559,25 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение