Решение № 9551 от 21.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2023 г.

ВАСТрето отделение21.08.2024 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение 3938 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело 10655 по описа на Административния съд София-град за 2022 година.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата вх. 10119/12.06.2019г. във Върховния административен съд, подадена от С. Д. К., гр. София, [жк], [адрес] срещу мълчалив отказ на министъра на културата по подадено от него Заявление, вх. 33-00-132 от 15.05.2019 г., да съгласува идеен инвестиционен проект Архитектурен проект за стълбище към реституирана четириетажна сграда , находяща се в гр. Русе, на [адрес], част Архитектурна и ПРЕКРАТЯВА образуваното съдебно производство.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Министъра на културата за произнасяне по сигнала на С. К., обективиран в негово Заявление, вх. 33-00-132 от 15.05.2019 г. в Министерство на културата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на културата с адрес в София, бул. Александър Стамболийски 17, срещу Решение 3938 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело 10655 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на министъра на културата по Заявление искане на С. Д. К., вх. 33-00-132 от 15.05.2019 г., за съгласуване на идеен инвестиционен проект Архитектурен проект за стълбище към реституирана четириетажна сграда , находяща се в гр. Русе, на [улица], имот [номер], кв. [номер], част Архитектурна и преписката е изпратена на министъра на културата за постановяване на акт по заявлението искане на К. в законоустановения срок. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че, в конкретния случай, е налице недопустимост на административното производство поради наличието на висящо административно производство със същия предмет и страна във фазата на издаване на административния акт, което е инициирано със Заявление, вх. 9400-2857/12.06.2017 г. до директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. По същество иска отмяната на атакувания съдебен акт. Ответникът С. Д. К. от София, с постоянен адрес в [жк], [адрес] оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор от 30.08.2023 г. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за основателност на подадената касационна жалба и неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК. Административният съд е приел, че е сезиран от С. К. с жалба за отмяна на мълчалив отказ на министъра на културата по подадено от него Заявление, вх. 33-00-132 от 15.05.2019 г., да съгласува идеен инвестиционен проект Архитектурен проект за стълбище към реституирана четириетажна сграда , находяща се в гр. Русе, на [улица], имот [номер], кв. [номер], част Архитектурна . Съдът е установил, от фактическа страна, че с Решение 73 от 05.04.1995 г., постановено по гр. дело 3390/1993 г. по описа на Районен съд Русе, влязло в законна сила на 18.07.1995 г., е допуснато извършването на съдебна делба между С. Д. К., Н. Б. Ч., И. Б. С. и Държавата на следния недвижим имот дворно място от 425 кв.м. (по скица от 405 кв.м.) в гр. Русе, на [улица], по плана на гр. Русе, имот [номер] в кв. [номер], заедно с двата етажа над партерния от триетажна масивна сграда, застроена на 170 кв.м., 2/3 от общите части на сградата, мази, тавански помещения, едноетажна масивна постройка и надстройката над нея, при конкретно посочени права за страните. Установил е, че сградата на [улица], хотел [наименование], кв. [номер], пл. [номер] в гр. Русе притежава статут на архитектурен паметник на културата с категория ансамблово значение (обявление, публ. в ДВ, бр. 63/1973 г) писмо, изх. 132/21.02.2001 г. на НИНКН (л. 36 от адм. дело 12423/2019 г. по описа на Върховния административен съд). Съгласно Удостоверение, изх. 3390/02.10.2017 г. на Районен съд Русе (л. 46, пак там), представеният за съгласуване от К. пред НИНКН София Архитектурен проект за стълбище към реституирана четириетажна сграда на [улица], имот [номер], кв. [номер], в гр. Русе, част Архитектурна , фаза Технически проект , е изработен след разпореждане на Районен съд Русе от 10.05.1999 г., а именно ищецът да представи одобрен архитектурен проект за изграждане на стълбище в тази сграда. Удостоверено е, че проектът е бил представен на съда от ищеца на 20.01.2000 г., като същият носи подпис и печат на главния архитект на Община Русе от 22.11.1999 г. Установено е, че с молба за издаване на виза за проектиране, вх. ТУС-2215/27.05.1999 г. (л. 49, пак там), подадена от С. К. до Началника на Управление Териториално устройство и строителство , Община Русе, за процесната сграда на [улица] поискано да бъде издадена виза за проектиране на стълбище от партер между магазините до трети тавански етаж. Със Заявление до директора на НИНКН, вх. 9400-2857/12.06.2017 г. (л. 14, пак там) С. К. поискал съгласуване на част Архитектурна от Архитектурен проект за стълбище към реституирана четириетажна сграда в имот [номер], кв. [номер] по плана на гр. Русе, с адрес на [улица]. Проектът е одобрен от Община Русе по реда на чл. 62 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), отм. с ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. Във връзка с това заявление е установено, че от директора на НИНКН до ответника по касация / С. К./ е изпратено уведомление, изх. 9400-2857/09.08.2017 г., за допълване на представената документация л. 136, пак там. В писмото е посочено, че за произнасяне със становище по реда на Закона за културното наследство (ЗКН) по изразените от К. намерения, е необходимо да се внесе документация, която да отговаря на изискванията, изразени в т. 3 на констативната част на същото писмо и Наредба 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (обн. в ДВ, бр. 51 от 05.06.2001 г., в сила от 05.06.2001 г.), Глава 23, като предвид статута на обекта архитектурен паметник с ансамблово значение в границите на групов ПК 2, документацията трябва да бъде изготвена от лице, вписано в регистъра на Министерство на културата по чл. 164 и чл. 165 ЗКН. С писмо, изх. 9400-3070/14.11.2017 г. на директора на НИНКН (л. 61, пак там), К. е уведомен, че за изготвената и одобрена по чл. 62 ЗТСУ на 22.11.1999 г. от главния архитект на Община Русе документация за стълбище в сградата на [адрес] няма информация за издаване на строително разрешение. В писмото е посочено, че НИНКН и МК не се явяват компетентни органи във връзка с представени от К. аргументи по отношение на процедиране на документацията по отменени нормативни актове (ЗТСУ), както и с цитираната от него разпоредба на пар. 12 от Преходните разпоредби (ПР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързана със срока на валидност на документацията, която да послужи за издаване на строително разрешение. Уточнено е, че представената архивна и одобрена проектна документация за стълбище показва възможността за нейната реконструкция. Според становището на НИНКН редът за допускане и окомплектоване на проектната документация е регламентиран от актуалните ЗКН, ЗУТ и Наредба 4 на Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие и благоустройството за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности, поради което остават валидни изискванията за доокомплектоване на документацията, в съответствие с изискванията, посочени в уведомление, изх. 9400-2857/09.08.2017 г. по описа на НИНКН. С писмо-допълнение до директора на НИНКН (л. 37-38 от адм. дело 12423/2019 г. по описа на Върховния административен съд), вх. към 9400-2857/2/05.12.2017 г. към Заявление, вх. 9400-2857/12.06.2017 г. К. изложил становището си относно съгласуването на представения в НИНКН проект за стълбище в сградата на [адрес] в гр. Русе. Със следващо уведомление, изх. 9400-2857/15.02.2018 г. (л. 60, пак там) директорът на НИНКН уведомил ответника по касация, че по отношение на съгласувателната процедура по реда на ЗКН, документацията няма архивна история и се разглежда за първи път по сега действащото законодателство. К. е информиран, че остават валидни изискванията за доокомплектоване на документацията в съответствие с указанията, дадени му с уведомителните писма, изх. 9400-2857/09.08.2017 г. и изх. 9400-3070/14.11.2017 г. по описа на НИНКН. С Определение 4606 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело 5182 по описа на Административния съд София-град за 2018 г. (л. 63-64, пак там) жалбата на С. К. срещу уведомление, изх. 9400-2857/15.02.2018 г. на директора на НИНКН, постановено по Заявление, вх. 9400-2857/2/05.12.2017 г. и срещу уведомление, изх. 9400-2857/09.08.2017 г. на директора на НИНКН по Заявление, вх. 9400-2857/12.06.2017 г. е оставена без разглеждане. Определението е влязло в сила на 11.10.2018 г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от К. жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Счел е, че, по негово Заявление искане, вх. 33-00-132 от 15.05.2019 г., министърът на културата е постановил мълчалив отказ по смисъла на чл. 84, ал. 13 ЗКН, във вр. с чл. 58, ал. 1 АПК. Като се обосновал с нормата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, е приел, че документацията във връзка с искане на ответника по касация за съгласуване на идеен инвестиционен проект Архитектурен проект за стълбище към реституирана четириетажна сграда , находяща се в гр. Русе, на [адрес], част Архитектурна е постъпила при компетентния административен орган на 12.06.2017 г. Преценил е, че срокът за съгласуването на инвестиционния проект за стълбището в процесната сграда, притежаваща статут на архитектурен паметник на културата с категория ансамблово значение , е изтекъл на 12.10.2017 г., в който срок, а и след това административният орган не се е произнесъл. Посочил е, че от страна на касационния жалбоподател не е постановен изричен отказ по заявлението на К. за съгласуване на идейния инвестиционен проект. Определил е липсата на изричен акт-отказ, съдържащ конкретни мотиви да не бъде съгласуван внесения от страна на ответника по касация проект, като обстоятелство, препятстващо както правата на К., така и осъществяването на съдебен контрол. Мотивирал се е, че актът на министъра на културата е постановен в нарушение на относимите материалноправни разпоредби на ЗКН (чл. 84, във вр. с чл. 83 от с.з.) и в нарушение на изискването за форма на административния акт (чл. 59, ал. 2 АПК). Формирал е решаващия извод за незаконосъобразността на оспорения пред него акт. Отменил го е и е върнал преписката на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство с указания за постановяване на акт по Заявление искане на С. К., вх. 33-00-132/15.05.2019 година. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като недопустимо. Този свой извод, касационният състав формира след изпълнение на задълженията си по чл.218, ал.2 ГПК, за служебна проверка на валидността, допустимостта на съдебното решение и правилното приложение на материалния закон от първоинстанционният съд. Решението е недопустимо, тъй като жалбата е била без предмет. Не е бил формиран мълчалив отказ на министъра на културата по заявлението на К.. Съображенията на касационната инстанция за този извод са следните: Безспорно е между страните, че сградата, за която се отнася архитектурния проект за стълбище, подлежащ на съгласуване по реда на Закона за културното наследство /ЗКН/, е "архитектурен паметник" с "ансамблово значение" в границите на групов ПК 2. Съгласно чл.84, ал.1, т.2 и ал.5 ЗКН, в редакцията им, както към 2017г., така и сега от Закона културното наследство, компетентен да съгласува проекта е министърът на културата, до който се подава заявлението, но чрез НИНКН, съответно чрез ръководителя на звеното по чл.17, ал.3 по образец, утвърдено от министъра на културата. Срокът за съгласуването е 4 месеца /чл.84, ал.1 ЗКН/ и започва да тече от датата на постъпване на документацията в НИНКН или в общината, определена по чл.17, ал.3. В рамките на този 4 месечен срок, директорът на НИНКН, съответно ръководителят на звеното по чл.17, ал.3 се произнася в 2-месечен срок от датата на постъпване на заявлението с писмено становище / чл.84, ал.6 ЗКН (в редакцията към 19.01.2018г.) и чл.84, ал.7 в актуалната редакция/. Писменото становище се изпраща на министъра на културата, което следва да стане не по-късно от три дни след изтичане на срока по ал.6 за изготвянето им / чл.84, ал.7 ЗКН ( в редакцията към 18.01.2018г.), чл.84, ал.11 ЗКН в актуалната редакция/. След получаване на становището правомощията на министъра на културата са - да извърши съгласуването /чл.84,ал.2 ЗКН/, по начина, регламентиран в чл.84, ал.1 от същия закон; да откаже съгласуването мотивирано / чл.84, ал.8 (редакцията на ЗКН към 19.01.2018г.), чл.84, ал.13 ЗКН в актуалната редакция/. Отказът на министъра подлежи на обжалване по реда на АПК - чл.84, ал.9 ЗКН в редакцията към 19.01.18г., респективно чл.84, ал.14 ЗКН в актуалната редакция. От горепосочената нормативна уредба следва, че при съгласувателната процедура по чл.84 ЗКН на обжалване пред съда подлежи отказът на министъра на културата / изричен или мълчалив/. Министърът не може обаче да се произнесе по заявлението за съгласуване без да получи писменото становище на директора на НИНКН или на ръководителя на звеното по чл.17, ал.3. Тоест, срокът за произнасяне от министъра по подадено заявление за съгласуване започва да тече от получаване на писменото становище на директора на НИНКН или звеното по чл.17, ал.3. В конкретния случай се установява, че С. К. е поискал съгласуване на проекта за стълбище по реда на чл.84 ЗКН, като е попълнил формуляр за това до директора на НИНКН и го е подал под 9400-2857/12.06.2017 година. Не се спори, че по това заявление директорът на НИНКН не издал писмено становище и не е изпратил такова до министъра на културата. Установява се, че по това заявление директорът на НИНКН е поискал допълнителни документи от заявителя, за което е съобщено на последния. От уведомленията до заявителя за допълване на документация, изпратени му от директора на НИНКН / уведомление от 12.06.2017г. ; писмо от 29.08.2017г.; писмо от 05.12.2017г./ и писмените становища на К., подавани във връзка с тях, става ясно, че заявителят не е съгласен с указанията за допълване на документацията, счита, че те са незаконосъобразни. При тези данни, директорът на НИНКН не би могъл да има легитимно очакване да се изпълни указанието му, поради което не е следвало да продължава да чака, като по този начин и спира да тече срокът за произнасянето му със становище /чл.30, ал.3 АПК/, а да изпълни правомощието си по закон и изготви становище според конкретната ситуация, което да изпрати на министъра на културата, който съобразно съдържанието на становището следва или да постанови окончателен акт по съществото на заявлението или на осн.чл. 84, ал.6 ЗКН да прекрати производството, образувано по него, поради неотстраняване на непълнотите, за които заявителя е уведомен, но не са отстранени. При установеното фактическо положение на административната процедура, образувана по заявлението на К. от 2017 г., министърът на културата не е формирал мълчалив отказ по него, тъй като директорът на НИНКН не е изпълнил правомощието си за изготвяне на писмено становище по това заявление, което да изпрати на министъра, необходимо за произнасянето на последния. Налице е бездействие на директора на НИНКН за изпълнение на задължение, произтичащо от закон, чиято прекомерна продължителност сама по себе си може да е увреждаща заявителя, засягайки правната му сфера и срещу което, засегнатото лице разполага с правни средства за защита, регламентирани в АПК. Мълчалив отказ на министъра на културата не е формиран и след сезирането му от К. със заявление - искане с вх. 33-00-132/15.05.2019г. в министерство на културата. Това заявление не представлява ново, второ по реда си заявление за същото, за което е подаденото през 2017 година. Със заявлението - искане от 2019г. К. прави достояние на министъра на културата производството, образувано по заявлението му от 2017г., висящността на това производство и към 2019 г., и липсата на изготвено писмено становище от директора на НИНКН и изпращането му до министъра на културата. Тоест, заявлението-искане на К. от 15.05.2019г. не е ново / второ по реда си / заявление за съгласуване на идеен инвестиционен проект - архитектурен проект за стълбище към сграда на [адрес], както се твърди от процесуалния представител на министъра на културата, а представлява сигнал на засегнатото от бездействието на директора на НИНКН лице по смисъла на чл.119 АПК. Във връзка с този сигнал министърът е следвало да процедира съобразно глава осма, раздел I и III от нея от Административнопроцесуалния кодекс. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че като е стигнал до извод за наличие на мълчалив отказ на министъра на културата по заявлението на К. от 2019 г., съдът е формирал необоснован извод, който не следва от данните по делото. Жалбата до съда е била, без предмет, поради което съдът е следвало да я остави без разглеждане и прекрати съдебното производство, образувано по нея, а вместо това, на осн. чл.130, ал.1 и ал.4 АПК изпрати преписката на министъра на културата за процедиране и произнасяне по сигнала на С. К., обективиран в негово заявление - искане с вх. 33-00-132/15.05.2019г. в министерство на културата. Като не е процедирал по посочения начин, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, остави се без разглеждане жалбата на С. К. и се прекрати съдебното производство, образувано по нея, се прекрати, а вместо това преписката се изпрати на министъра на културата за произнасяне по сигнала на К., обективиран в негово заявление-искане от 2019 година. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.3 АПК вр. с чл.159, т.1 , вр. с чл.130, ал.1 и ал.4 АПК, Върховният административен съд