Решение № 9024 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2009 г.

Решение № 9024 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" към Столична община и е против Решение № 3/26.01.2009 г., постановено по адм. д. № 4128/2008 г. по описа на Административен съд - София-град и по частна жалба на Национален дворец на културата, представляван от управителя Христо Христов Друмев против Определение от 23.02.2009 г., постановено по адм. д. № 4128/2008 г. по описа на Административен съд - София-град и по молба до АССГ да се произнесе досежно разноските с допълнителен акт по реда на чл. 248 ГПК. Възражения от НДК по касационната жалба са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за допустими като подадени в предвидените в закона срокове и от надлежни страни. Относно тяхната основателност намира следното. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно. АССГ е бил сезиран с жалба от Национален дворец на културата срещу Заповед № РД-18-17 от 01.07.2008 г., издадена от Директора на Дирекция Контрол по строителството при Столична община, с която на осн. чл. 57а, ал. 1 т. 1 и т. 3, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ е наредено премахването на обект - рекламно съображение, представляващо метална кутия с размери 4 на 8 метра и с монтиран цифров дисплей. Рекламното съображение било монтирано върху навеса на северозападния край на покрива на НДК. Административният съд е отменил Заповедта като незаконосъобразна. За да постанови акта си съдът е взел предвид, че при постановяване на акта административният орган е нарушил административно-производствените правила, визирани в чл. 35 АПК - не е изяснил фактическата обстановка. Собственикът на съображението не е неизвестен, а "БМС Лимитид" ЕООД, съображението е поставено в резултат на сключен договор за съвместна дейност с НДК, органът не се е съобразил с писмените обяснения на НДК, не ги е обсъдил в мотивната част на акта си. Всичко това е довело до неправилното му решение, обективирано в обжалваната заповед. Към датата на проверката и издаване на заповедта няма ред за издаване на разрешения за поставяне на рекламни елементи и не би могло да се санкционира поставянето на такива без такова разрешение. АССГ е изложил подробни и убедителни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и не счита за необходимо да ги преповтаря в настоящото решение. Частната жалба е основателна. Определението на АССГ досежно разноските е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Представени са доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че претендираният адвокатски хонорар е реално платен. От извлечението от 31.07.2008 г. се установява, че сметката на адвокатско дружество "Дюлгеров и Пенков" е била заверена с претендираната сума от 960 лв. с ДДС за адвокатска защита по делото с вальор от 16.07.2008 г. Предвид изложеното и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК - обжалваното определение ще следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Столична община да бъде осъдена да заплати на Национален дворец на културата сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 960 лв. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, както и на осн. чл. 236 , вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав