Решение № 3230 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2009 г.

Решение № 3230 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Спринг" ЕООД гр. Велико Търново, срещу решението на Административен съд Монтана от 3.06.2009 г. по адм. д. № 125/2009 г., с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правили при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основния довод за това е, че към датата на издаване на Заповед 1584/18.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване владението върху процесния земеделския имот в землището на с. Долни Цибър, жалбоподателя доброволно и едностранно е освободил имота, което обстоятелства не е било съобразено от съда при постановяване на решението му. По тези съображения се прави искане да бъде отменено решението на административния съд Монтана и вместо него се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта на кмета на Община Вълчедръм и се присъдат сторените по делото разноски. Ответника по делото - Кмета на Община Вълчедръм в писменото си възражение от 13.07.2009 г. оспорва касационната жалба. Счита за неоснователни възраженията на касатора за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи, че земеделското производство е продължителен процес от последователни действия през цялата стопанска година. Необработването на имота в деня на издаване на заповедта не означава, че същият не държи имота. Необходимо условие според него за съставомерността на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е жалбоподателя да е обработвал земеделския имот през стопанската година без правно основание, независимо от периода за това. Заинтересованата страна Иванка Маринова в писменото си възражение от 08.07.2009 г. също изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображенията изложени в нея. Твърди, че касатора е обработвал нейния имот в продължение на три години без правно основание. Тя като собственик на имота има сключен договор с кооперация "Дунав" и поведението на жалбоподателя е пречка за нея да упражнява пълноправно собственическите си права върху земеделския имот. Прави искане да се отхвърли като неоснователна касационната жалба по изложените в нея съображения. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Спринк" ЕООД срещу заповедта на Кмета на Община Вълчедръм. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административно производствените правила и целите на закона. Касаторът не е оборил констатациите на административния орган, обективирани в оспорената заповед. Доказателства в този смисъл касаторът не е представил и в съдебната фаза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 125/2009 г. на Административен съд Монтана е било образувано по жалба на "Спринк" ЕООД гр. В. Търново, срещу Заповед № 1584/18.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм, с която въз основа на жалба вх. № М-433-И/25.09.2008 г. на Иванка Симеонова Маринова, от с. Горни Цибър, общ. Вълчедръм и извършено самоуправство в земеделски земи от "Спринк" ЕООД В. Търново, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредил възстановяване правото на владение върху земеделски имот в землището на с. Долни Цибър, съставляващ имот кад. № 05 2004, с площ за имота от 31.375 дка. С жалбата жалбоподателя е оспорил законосъобразността общо на 47 заповеди на Кмета на Община Вълчедръм с правно основание по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, измежду които и процесната. По отношение на нея жалбоподателя не е изложил конкретни съображения за незаконосъобразност. Такива е изложил само спрямо част от оспорените заповеди. С решението предмет на касационната жалба съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че имота е собственост на наследниците на Дино Флоров Шуйцов, б. ж. на с. Горни Цибър, общ. Вълчедръм, измежду които и Иванка Симеонова Маринова. Имота е възстановен с план за земеразделяне с влязло в сила Решение № 7939/4.03.1997 г. на ПК Вълчедръм и "Спринк" ЕООД го държи без правно основание. Счел е, че са налице трите комулативно изискуеми предпоставки за издаването на заповедта - наличие на собственик с възстановено право на собственост върху земеделската земя, имота да се ползва от трето лице и ползването да е без правно основание. Приел е още, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия и при отсъствието съществени нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване. Въз основа на това е направил извод за законосъобразност на административния акт, поради което е отхвърли като неоснователна жалбата на "Спринк" ЕООД, срещу Заповед № 1584/18.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм. Решението на Административен съд Монтана е правилно и обосновано. Единствения касационен довод за неправилност на обжалваното решение изложен в касационната жалба на жалбоподателя е, че след приключване на стопанската 2007/2008 г. и преди издаването на заповедта, дружеството доброволно и едностранно е освободило обработвания от него имот - в случая процесния имот. Това обстоятелство според него, не е било установено в производството пред административния съд поради счита, че съдът е постановил решението си в нарушения на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Върховния административен съд намира, че при постановяването на решението си съдът се е съобразил със становищата на страните и представените доказателства и направените от него изводи са в съответствие с данните по делото, които не противоречат на материалния закон. Изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. По делото е установено наличието и на трите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и доводите в обратния смисъл в касационната жалба са неоснователни. От писмените доказателства по делото е установено, че искането до административния орган е направено от наследник на бивш собственик на земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено с влязло в сила решение на ОСЗ, с което е установена първата предпоставка на закона. Както в административното производство, така и в съдебното производство жалбоподателят не е твърдял, че не ползва процесните земи а е поддържал становище за ползване на имотите на правно основание - въз основа на устно споразумение. В тази насока обаче не представя доказателства и не изяснява с кого е постигнато устното споразумение. Доказателства в тази насока не се представят касационната производство. В противоречие с нормалната логика е да е постигнато споразумение с Иванка Маринова и същата да депозира жалба пред кмета на общината на 25.09.2008 г., с твърдения, че имота се ползва от дружеството без правно основание. Твърдението за ползване на имота на правно основание съдържа имплицитно признание за ползването на имота. Налице е и третата предпоставка-липсата на правно основание за ползването на имота от страна на "Спринк" ЕООД. Административният орган, както и заявителя на искането не следва да доказват отрицателен факт-липсата на правно основание за третото лице, ползващо имота а доказателствената тежест за установяване на положителния факт - наличието на правно основание за ползване е за страната, която го твърди, т. е. за жалбоподателя. От данните по делото е видно, че жалбоподателя не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, нито в административното производство, нито в съдебното производство. Не е опровергано обстоятелството, че жалбоподателя до издаването на обжалваната заповед е държал процесния имот. Признания в тази насока се съдържат и в касационната му жалба, с която изрично заявява, че през стопанската 2007/2008 г. е обработвал процесния имот. По така изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение