Решение № 142 от 24.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 106/2009 г.

Решение № 142 от 24.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 106/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения К. К. К., депозирано на 4.02.2009 г, за възобновяване на НОХД № 35/08 по описа на Тревненски районен съд, по което е постановена присъда № 77 от 11.07.2008, потвърдена с решение на Габровски окръжен съд № 134 от 6.10.2008, по ВНОХД № 156/2008. С присъдата, молителят е признат за виновен в това, че през периода 25.07.2007-26.07.2007, в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: горски стражар при Държавно лесничейство "П", гр. П., в кръга на службата си, е съставил официални документи: позволително за сеч, серия А, № 0* без дата, и позволително за извоз, серия А, № 0992151/26.07.2007, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, е осъден на "пробация", изразяваща се в следните мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от шест месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца, "включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие", за срок от шест месеца. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че обвинението не е конкретизирано в диспозитива на обвинителния акт, където не е посочено кои са неверните обстоятелства, което нарушение е възпроизведено и в диспозитива на присъдата. Сочи се, че осъденият е бил лишен от възможността да даде обяснения пред първата инстанция, макар и да се е ползвал от това си право пред въззивния съд. В искането липсват съображения в подкрепа на релевираното нарушение на материалния закон. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове /присъда и решение/, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Обвинението, предмет на обвинителния акт, следва да е формулирано по такъв начин, че подсъдимият да узнае в какви рамки упражнява правото си на защита, тоест, срещу какви факти, отнесени към състава на кое престъпление, следва да се защити. При това, следва да е налице съответствие между обстоятелствена част и диспозитив, които заедно очертават рамките на обвинението. В обстоятелствената част се излагат онези фактически обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието, запълнени с конкретно съдържание, а в диспозитива е достатъчно да се изброят само елементите от състава на престъплението, предмет на наказателното производство. Аналогично е процесуалното изискване към съдържанието на диспозитива и мотивите към присъдата. По настоящето дело посочените процесуални изисквания са спазени, а именно: В обстоятелствената част на обвинителния акт има данни, че в позволителното за сеч, невярно е удостоверено мястото за сеч: отдел 16 г вместо 17 в, а в позволителното за извоз, мястото на извозване и количеството на дървения материал: отдел 16 г вместо 17 в, едра строителна дървесина 1 куб м вместо 3, 75 пл. куб м, дърва за огрев 3 куб м вместо 0, 85 пр. куб м. Същите обстоятелства се съдържат и в мотивите към присъдата, а, в диспозитива на обвинителния акт и този на присъдата, са посочени елементите, покриващи състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на молителя. Не е налице и другото, изложено в искането нарушение, свързано с правото на осъдения да даде обяснения пред първата инстанция. След даване ход на съдебното следствие и прочитане на обвинителния акт, председателят на състава е поканил подсъдимия да даде обяснения, при което молителят е заявил, че ще даде обяснения на по-късен етап, но още тогава е променил процесуалната си позиция, като е отказал да дава обяснения /протокол от съдебно заседание, проведено на 22.05.2008, л. 28 от първоинстанционното производство/. Преди приключване на съдебното следствие, председателят на състава е запитал страните имат ли искания за събиране на нови доказателства. Подсъдимият е заявил, че няма доказателствени искания, а, ако е имал намерение да даде обяснения, е следвало да го направи в този процесуален момент. Известно е, че от титуляра на правото зависи дали и кога да го упражни, а, в случая, носителят на правото /подсъдимият/ е упражнил правото си даде обяснения пред въззивната инстанция, а и обясненията му като доказателствено средство са взети предвид при решаване на делото. Не е налице релевираното нарушение по чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В рамките на установените фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно: релевантните факти сочат на престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е и възприетата по делото правна квалификация. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,