Решение № 11469 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15189/2014 г.

Решение № 11469 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15189/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/ - Смолян срещу решение № 178/28.10.2014 г. по адм. дело № 209/2014 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № 1487/3.09.2014 г. на директора на РДГП, гр. Смолян. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Евлоги Руменов Поюков, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното: АС - Смолян, е приел за установено в обжалваното решение, че с оспорената пред него заповед директорът на РДГП - Смолян на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за МВР /ЗМВР - отм./ във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 14 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР - отм./ е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на Евлоги Поюков - специалист в "АИТ" от група "Логистика" на ГПУ - Петрич, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 23.01.2014 г. и 9.04.2014 г., без да му е вменено с изрична заповед е отключвал складовете за съхранение на веществени доказателства, намиращи се в административния район на ГПУ - Петрич, като е приемал и връщал такива в нарушение на т. 7 от Методически указания рег. № 14311/22.03.2012 г. относно реда за съхранението, контрола и отчета на веществените доказателства по досъдебни производства в структурите на ГДГП - МВР, според която право на влизане имат само лицата, отговарящи за тях и лицата, на които със заповед на ръководителя на съответната структура е възложено извършването на ревизия. АС е посочил, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 228, т. 3 и 4 ЗМВР (отм.), в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Доколкото дисциплинарното производство е започнало с изготвянето на справка от 26.06.2015 г. - тоест преди влизане в сила на новия ЗМВР, административният орган правилно е определил приложимия ЗМВР (отм.) в съответствие с разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗМВР. АС е приел, че при издаването на оспорения индивидуален административен акт е нарушена разпоредбата на 229, ал. 1 от ЗМВР като са приети обяснения на Поюков от 13.05.2014 г. - тоест преди началото на дисциплинарното производство. Не е спазен и двумесечния срок от откриване на нарушението по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, който в случая започва да тече от 26.06.2014 г. Нарушени е и чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, като не е приобщена към преписката цитираната в обясненията на Поюков заповед № 3 на Директора на РИОСВ - Благоевград за сдаване на веществени доказателства като скрап, която е изпълнил в присъствието на полицай Велков. Не са взети придвид и заповед рег. № 419/20.07.2012 г., с която е назначена комисия с председател Поюков за извършване на проверка на съхраняваните веществени доказателства, както и заповед № 517. Решението като краен резултат е правилно. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите в него за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в дисциплинарната преписка се съдържат обяснения на Поюков и от по-късна дата - 26.06.2014 г., тоест след началото на дисциплинарното производство, по обстоятелства, за които е ангажирана отговорността му впоследствие, надлежно приети на 4.08.2014 г. с отбелязване и подпис на дисциплинарно-наказващия орган. Не е допуснато и административнопроизводствено нарушение по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, тъй като двумесечният срок започва да тече от получаване на становището от 11.07.2014 г. на комисията от дисциплинарно-наказващия орган, което е станало на 4.08.2014 г. и заповедта е издадена преди изтичане на двумесечния срок, считано от 4.08.2014 г. Този извод следва от разпоредбата на чл. 244 от ППЗМВР (отм.). Съдът споделя мотивите за нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) - несъбиране и необсъждане на доказателствата, цитирани от Поюков като основания за отключването от него на двете посочени дати на складовете за съхранение на веществени доказателства. Така допуснатото административнопроизводствено нарушение е довело и до недоказване от страна на административния орган на наличието на цитираните в заповедта фактически основания за издаването й - а именно влизането в помещенията без изрична заповед, за което тежестта на доказване пада върху издателя на заповедта съобразно чл. 170, ал. 1 АПК. Недоказването на фактическите основания е довело до обоснован извод и за материалноправна незаконосъобразност на издадената заповед, поради недоказване наличието на правните основания за издаването й. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение