Решение № 541 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11950/2019 г.

Решение № 541 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11950/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Победа" АД гр. Бургас, ЕИК 102047327, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. Георгиев, срещу решение № 11739/6.08.2019 г. постановено по адм. дело № 560/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, мотивирани в жалбата. По наведените пороци на решението се претендира отмяната му и връщане на делото на КЗК за ново произнасяне, или връщане на делото на тричленен състав за ново разглеждане, претендира се присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба "Захарен комбинат – Пловдив" АД, чрез процесуалния си представител адвокат Костов в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна, претендира присъждане на направените по делото разноски. Поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 35, ал. 1, която касае имитация по отношение на външен вид на продукти. Твърди, че между процесните кутии за бонбони няма каквито и да е образни прилики, които да водят до заблуда на потребителя. По отношение на хипотезата на чл. 36, безспорно е доказано по делото, че близо пет месеца след като "Победа" АД са прекратили търговските си взаимоотношения с дружеството "Кауфланд", "Захарен комбинат – Пловдив" АД, започват да търгуват с това дружество – т. е., те по никакъв начин с тяхното поведение не са способствали или не са довели до прекратяване на договорни или до осуетяване на договорни отношения между "Победа" АД и въпросното търговско дружество. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при изяснени за правния спор факти и при правилно приложен материален закон. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Производството по делото пред тричленния състав е образувано по жалбата на "Победа" АД, гр. Бургас, срещу решение № 1385/30.11.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-494/2017 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1, по чл. 29 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на"Захарен комбинат - Пловдив" АД с ЕИК 115081888, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4003, район Северен, бул. "България" № 117. Съдът е приел, че "Победа" АД гр. Бургас и "Захарен комбинат – Пловдив" АД са предприятия по смисъла на ЗЗК, които оперират на един и същи географски и продуктов пазар, а именно разпространение на шоколадови бонбони на територията на Република България. С обжалваното съдебно решение жалбата е отхвърлена, като е приета законосъобразност на оспорения акт постановен от КЗК. Въз основа на доказателствата по делото и тези от административната преписка, както и на събраните в хода на производството пред съда, тричленният състав е приел, че не е налице нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, тъй като не са установени всички елементи на състава, както и на чл. 29 ЗЗК и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, допуснати от страна на "Захарен комбинат – Пловдив" АД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е материално законосъобразно, обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях, той е достигнал до верни правни изводи. Обоснован е решаващият извод на ВАС, четвърто отделение за постановяване на административния акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК се забранява предлагането на стоки и услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата т. е. в нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е регламентирана форма на имитация, която се постига чрез наподобяване по един друг начин на елементи или на цялостния външен вид на продукт, респективно услуга. Формата на изпълнителното деяние по ал. 1 е предлагане на стока или услуга, която може да заблуди потребителя относно производителя на стоката. Основният спорен въпрос по делото е, дали бонбоните "Черноморец", произвеждани от "Победа" АД, са имитирани в опаковките от бонбони "Крайморие", произвеждани от конкурента "Захарен комбинат - Пловдив" АД. В изложените мотиви на съдебното решение, при извършен подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, първоинстанционния съд обосновано и законосъобразно е направил извода за липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Вярно е, че от доказателствата по делото и направените сравнения са установени множество сходства в двете кутии за бонбони, но са установени достатъчно и множество различия - различни са надписите върху двете кутии, различен е видът на изображението на лодки и мащабът на използваните изображения на морски пейзажи. На опаковката "Победа" АД са изобразени и разположени триизмерно три бонбона в кубична форма, еднакви по размер, докато на опаковката на "Захарен комбинат - Пловдив" АД бонбоните са два броя. Налице е и разлика в основни цветове за опаковките, както и шрифт и цвят при изписване на думата "бонбони". Тези разлики ясно личат при направените сравнения във фиг. 12, фиг. 17, фиг. 29, фиг. 13, фиг. 18 и фиг. 30. приложени на стр. 216 от папка 1. 1 към делото. Няма спор в теорията и съдебната практика, че разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК дефинира имитацията на база характеристики на конкретен продукт. Основният елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма както се посочи по-горе в мотивите е свързан с възможността предлаганият продукт да доведе до заблуждение у потребителя. Константната практика приема, че при преценката дали е налице вероятност от объркване, правоприлагащият орган трябва да се фокусира върху цялостното впечатление създавано от съответните знаци, изображения или форми. Високата степен на сходство на промишления дизайн на стоките не влече непременно извод за допуснато нарушение по специалния Закон за защита на конкуренцията. Безспорно не всяка прилика между два конкуриращи се продукта се определя от законодателя като имитация. В случая опаковките на бонбоните, показват редица съществени разлики, които водят до цялостно различно впечатление у информирания потребител. Не е налице каквато и да било вероятност от объркване, особено след като се вземе предвид възможността за директно сравнение на дизайните, с каквато разполага потребителят при закупуването на съответния продукт /в този смисъл е решение № 13694 от 1.11.2012 г. постановено по адм. д. № 3534/2011 г. на Върховния административен съд/. Обосновано съдът е заключил, че "Захарен комбинат - Пловдив" АД не е извършило нарушението и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, тъй като в резултат на намесата на същото на пазара не се е стигнало до прекратяване или нарушаване на вече сключени от "Победа" АД договори с клиенти и не се установява пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между пазарното поведение на "Захарен комбинат - Пловдив" АД и твърдения от "Победа" АД вредоносен резултат. ВАС, четвърто отделение се е позовал на събраните писмени доказателства по делото, изследвал за процесния период търговските отношения между касатора и дружеството "Кауфланд" и правилно е заключил, че договорните отношения са приключили през 2016 г. поради спорове между двете дружества, относно цени на продуктите и редовността и регулярността на доставките, като дори "Победа" АД в резултат на споровете между тях е спряло доставките на три от разновидностите на бонбоните "Черноморец", произвеждани от "Победа" АД. В тази връзка обоснован е извода на първоинстанционния съд за липсата на нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, регламентираща нелоялно привличане на клиенти и забраняваща осъществяването на нелоялна конкуренция насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, каквито доводи са поддържани в хода на процеса от касатора. Търговските взаимоотношения между "Захарен комбинат - Пловдив" АД и дружеството "Кауфланд" възникват пет месеца след прекратяване на взаимоотношенията между "Победа" АД и търговското дружество, т. е. с поведението си "Захарен комбинат - Пловдив" АД не са способствали и не са довели до прекратяване на договорните взаимоотношение между "Победа" АД и дружеството "Кауфланд". Неоснователни са доводите за превратно тълкуване на гласните доказателства, а именно показанията на св. Колев. Същите са обсъждани в съответствие с останалите събрани доказателства, писмени такива, за водени преговори и кореспонденция между касатора и търговското дружество, като правилно същите са ценени от съда с оглед позицията, която е заемал свидетеля - търговски директор, което прави обоснован извода на съда за периода и причината за прекратяване на взаимоотношенията и от тук за недоказаност на нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение и по общия текст на чл. 29 от ЗЗК на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. С разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно § 1, т. 2 от ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение на тричленния състав, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника "Захарен комбинат - Пловдив" АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева по договор за правна помощ от 10.09.2019 г. Реалното им заплащане се установява от представена фактура № 27374582 от 11.09.2019 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че не са налице основания за редуциране на определеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,