Решение № 10854 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на РУМЪРС ЕООД, подадена чрез адв. Иванов срещу Решение 17451/22.05.2025 г., постановено по адм. дело 3325/2025 г., по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22220424002262-091-001/10.12.2024 г. издаден от Р. Б. - орган възложил ревизията и Е. Д. ръководител на ревизията, органи при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 219 от 24.02.2025г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика / ОДОП / София при ЦУ на НАП, с който по отношение на РУМЪРС ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 924,92 лв., ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, оспореният съдебен акт е немотивиран, а решаващият състав е изложил противоречиви изводи, които не кореспондират с представените доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решението и постановяване на друго, с което ревизионният акт да бъде отменен. Претендират се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Подадена е и частна жалба от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова срещу Определение 21173 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело 3325/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането му за изменение на Решение 17451 от 22.05.2025г. по адм. д. 3325 по описа на АССГ за 2025г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Според касатора, оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с нормата на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното определение, като в полза на ОДОП бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер 1 836, 30 лв. Ответникът по частната жалба РУМЪРС ЕООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА Р-22220424002262-091-001/10.12.2024 г., издаден от Р. Б., в качеството и на орган възложил ревизията и Е. Д. ръководител на ревизионния екип, потвърден с Решение 219 от 24.02.2025г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС за периода от м. 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г. в размер на 15 924,92 лв. и е начислена лихва. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22220424002262-020-001/09.05.2024г., изменена със Заповед Р-22220424002262-020-002/15.07.2024 г. и Р-22220424002262-020-003/14.08.2024 г., издадени от Р. Б., началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП - София, с обхват установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за периодите от 01.01.2024 г. до 31.03.2024 г. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22220424002262-092-001/21.10.2024 г., връчен на 21.10.2024 г. Въз основа на него е издаден процесният РА, потвърден с Решение 219 от 24.02.2025г. на директора на ОДОП София при ЦУ на НАП. Установено е, че РУМЪРС ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 1 фактура, издадена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ГЕОРГИЕВ, ТОДОРОВ И КО , ЕИК 131437426 с предмет адвокатско възнаграждение , по 3 фактури, издадени от ВГ АД с предмет наем на ресторант и по 2 фактури, издадени от ЕН И СИ ГРУП ООД с предмет СМР - преустройство на ресторант и аванс за преустройство на ресторант . Дружеството е издало и протокол по чл. 117 от ЗДДС с 0000000002/01.01.2024 г. по Invoice 23-21/00017/20.12.2023 г. от A.MeCoD Zrt. с ДО 773,00 евро, с предмет лицензиране и строителни планове за кухня. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружеството не е извършвало облагаеми доставки във връзка с наетия имот. Договорът за наем на обект /ресторант/- находящ се в гр. София, [улица] сградата на хотелски комплекс Маринела е прекратен и съгласно чл. 4 от същото, наемателят следва незабавно да освободи имота по силата на чл. 14 от договора. При извършена служебна проверка в дневниците за продажби на ревизираното лице е установено, че същото не е декларирало и не е извършвало облагаеми доставки. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма. Съдът е очертал спорните по делото въпроси, а именно налице ли е право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки и използвани ли са впоследствие същите в икономическата дейност на ревизираното лице. След подробен анализ на приложимата нормативна уредба, съдебната практика и практиката на СЕС и при съобразяване на представените доказателства и твърдения на страните съдът е формирал извод, че от ревизираното дружество не се осъществявала независима икономическа дейност към която да са били насочени усилията му при реализиране на доставките. В тази връзка административният съд, позовавайки се на разрешението дадено от СЕС, е приел, че понятието независимо от целите и резултатите следва да се тълкува и прилага при една реално осъществявана дейност, като е посочил, че при наличие на намерение за осъществяване на дейност, без реална такава връзката между доставките и осъществяваната дейност се явява прекъсната и не поражда право на приспадане на данъчен кредит. На плоскостта на изложеното е анализиран и вторият спорен въпрос, а именно налице ли е реално осъществена доставка по фактури с доставчик ЕН И СИ ГРУП ООД. Според съда, в случая са представени две фактури и са дадени неясни обяснения относно конкретния предмет на извършените работи, като е препратено към електронна кореспонденция с прикачени файлове, която не носи информация и характеристика на оферта и на одобрение. Съдът е посочил, че не са представени други доказателства като приемо-предавателни протоколи. Не е установено съществуването на възлагателно писмо от 02.11.2023 г., посочено в издадените фактури, както и ползване на доставките в икономическата дейност на лицето. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. Административният съд е установил фактическата обстановка, обсъдил е в съвкупност доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда за валидност и материална законосъобразност на издадения ревизионен акт. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който обаче, включва не само установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, но и придобиването им от получателя в качеството му на данъчно задължено лице, а също така и последващото им използване в облагаемата дейност на последния. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване, че получените стоки или услуги ще се използват за икономическата дейност - за извършване на облагаеми доставки е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В настоящия случай, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че доставките по фактури с доставчици АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ГЕОРГИЕВ, ТОДОРОВ И КО , ВГ АД, не са били използвани за осъществяване на последващи облагаеми доставки в рамките на независимата икономическа дейност на РУМЪРС ЕООД. Изложеното се подкрепя и от представеното от ВГ АД допълнително споразумение от 01.05.2024 г., двустранно подписано и неоспорено от страна на наемателя съобразно което страните се съгласяват да прекратят действието на договора, а наемателя незабавно да освободи имота. Обосновани и правилни са изводите на административният съд и по отношение на въпроса за реалността на доставките ЕН И СИ ГРУП ООД и декларираното ВОП. В случая липсват каквито и да е доказателства за реалност на процесните услуги. От страна на ревизираното дружество не са представени доказателства, от които да се установи вида на извършените работи по преустройство на наетия обект. Единствените представени доказателства са процесните две фактури. Освен това, както правилно е посочил административният съд са дадени неясни обяснения относно конкретния предмет на извършените работи. Недоказаната реална доставка, макар и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. С оглед на изложеното, доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за законосъобразност на РА. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С Определение 21173 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело 3325/2025 г. по описа на Административен съд София- град, съдът е отхвърлил искането на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП за изменение на Решение 17451 от 22.05.2025г. по същото дело в частта за разноските. За да постанови този резултат съдът се е позовал на Решение от 25 януари,2024г. по дело C438/22, Ем акаунт БГ ЕООД, ECLI:EU:C:2024:71 на Съдът на ЕС и нормата на чл.161 ал.1 изр.второ от ДОПК, като е приел, че нормативите по Наредба 1/2004 не следва да се прилагат без конкретна обосновка, както спрямо адвокатите,така и спрямо приходната администрация. Посочил е, че Наредбата, предвид антиконкурентната й същност не може и не следва да бъде годен,обвързващ съда, норматив за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, а водещи са себестойността на труда и свободата на договаряне. Отчитайки,че юрисконсултите не осъществяват самостоятелно и по занятие, а в полза, от името на и по силата на трудов договор, процесуално представителство, съдът е приел, че в случая приложима е Наредбата за правната помощ, с оглед на което и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 24 изр.второ вр.чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника е присъдил разноски в размер на 540 лв. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Приложимата нормативна уредба в конкретния случай е нормата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, съгласно която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, като същата не препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, а към Наредба 1/2004г. Обосновано решаващият състав на административният съд е съобразил Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съгласно което, член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, а действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват с кратко изложение на становище в единственото по делото открито съдебно заседание, поради което присъдения размер за юрисконсултско възнаграждение се явява съразмерен на сложността на делото и оказаната защита, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, но същото следва да бъде ревизирано по отношение на размера. От страна на процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП"- София е направено искане за присъждане на разноски в размер на 3 126, 30 лв. юрисконсултско възнаграждение /предполага се че това са разноски за две съдебни инстанции/. Настоящият касационен състав съобразявайки Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, материалния интерес по спора, осъщественото процесуално представителство, и липсата на фактическа и правна сложност на спора, счита, че следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева и за касационна инстанция. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение