Решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2011 г.

Решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Кърджали, против решение № 17/7.03.2011 г., постановено по адм. дело № 221/2010 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е отменено решение № ПОВН-104/30.11.2010 г. на директора на РУСО гр. Кърджали и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба - Айше Феим Сюлейман от с. Фотиново, област Кърджали, чрез пълномощника адв. Венелина П. Чорбаджийска, оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Кърджали е отменено решение № ПОВН-104/30.11.2010 г. на директора на РУСО гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-02-00015414/25.10.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист на Айше Феим Сюлейман. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателката е самоосигуряващо се лице - тютюнопроизводител, което на 25.03.2008 г. е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочило, че се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионално заболяване и безработица, считано от 20.02.2008 г. Съдът е приел за безспорно, че към датата на осигурителния риск жалбоподателката има натрупан изискуемия от закона стаж, вида на осигуряване е за всички рискове, както и че са внесени всички осигурителни вноски. Приел е за неправилно становището на административния орган, че след като заявяването на началото на дейността не е направено в срока по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина (НООСЛБГРЧ), жалбоподателката няма право да се осигурява за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск не е придобила съответните осигурителни права. Според съда към датата на настъпване на осигурителния риск - 24.09.2010 г. жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице, тъй като година и половина преди това - на 25.03.2008 г., е декларирала, че започва дейност като самоосигуряващо се лице и започва да се осигурява за всички осигурени социални рискове и е внесла дължимите осигурителни вноски. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Айше Феим Сюлейман, ответник в настоящото производство, е самоосигуряващо се лице - тютюнопроизводител, както и че на 25.03.2008 г. е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, считано от 20.02.2008 г. На 24.09.2010 г. е настъпил осигурителния риск, като в тази връзка Айше Сюлейман е представила болничен лист № 2418922 от 27.09.2010 г. за временна неработоспособност за периода от 24.09.2010 г. до 5.11.2010 г. с оглед изплащане на обезщетение. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че лицето е осигурено за всички осигурителни рискове, според подадената декларация, както и че за периода са внесени всички осигурителни вноски от лицето, тъй като това се установява от приложената по административната преписка справка от НАП за осигуряването на самоосигуряващо се лице Айше Феим Сюлейман, както и от удостоверение вх. № 3002/2.02.2011 г. издадено от Осигурителна каса - Кирково. Предвид представените по делото удостоверения за регистрация като тютюнопроизводител за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. се налага извода, че лицето е имало изискуемия осигурителен стаж от 6 месеца. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От започването на дейността си като самоосигуряващо се, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО Айше Сюлейман в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 КСО лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование в сила от 1.01.2010 г.), в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация в случая е подадена от Айше Сюлейман на 25.03.2008 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 20.02.2008 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 20.02.2008 г. и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода на директора на РУСО - гр. Кърджали, поддържан и в касационната жалба, че декларацията от 25.03.2008 г. няма никаква правна стойност и не поражда никакви правни последици. Дори и да се приеме, че е недопустимо за минал период да се заявява осигуряване, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата, който предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година - 2009 г., тъй като е подадена до края на м. януари на съответната година - 2009 г. (в този смисъл решение № 15278/14.12.2010 г. по адм. дело № 9677/2010 г. на ВАС, шесто отделение). От страна на административните органи неоснователно не е обсъдено приложението на тази разпоредба. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не може след изтичането на срока по ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ да се променя видът на осигуряването и то със задна дата. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Айше Сюлейман е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че в актуалната съдебна практика на ВАС се приема, че при действащата през 2008 г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването (напр. решение № 15215/13.12.2010 г. по адм. дело № 8568/2010 г., решение 16052/29.12.2010 г. по адм. дело № 6268/2010 г., решение № 15309/14.12.2010 г. по адм. село № 6336/2010 г., всички на шесто отделение). Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск, Айше Сюлейман има придобит изискуем 6 месеца осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, чието действие се преценява с оглед разпоредбата на ал. 4 на същия член, внесени са дължимите осигурителни вноски. Поради това, съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,