Решение № 6359 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2014 г.

Решение № 6359 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. К., действащ като едноличен търговец (ЕТ) "Тони СК - С. К." със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Бунтовнишка" № 20, срещу решение № 546 от 25.02.2014 г. по адм. д. № 2332 по описа за 2013 г. на Административния съд (АС) гр. Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт (РА) № 161200266 от 14.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 615 от 19.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП гр. София относно отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на 26 019.04 лв. и прилежащи лихви по доставки на новира от "Е. к." ЕАД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е представил всички относими доказателства към реалността на доставките по спорните фактури, касаещи доставки на горива при зареждане на собствените му транспортни средства от бензиностанция на "Е. к." ЕАД, находяща се в гр. Пловдив, ул. "Карловско шосе". Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да отмени РА. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 161200266 от 14.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив на касатора на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди 1.03.2008 г. - 31.10.2009 г. в размер на 26 019.04 лв. с прилежащи лихви по 21 броя фактури, издадени от "Е. к." ЕАД, всички с предмет дизелово моторно гориво и евродизел. Приходният орган е приел, че фактурите не отразяват реални доставки на горива, тъй като представените от ревизираното лице касови бележки от ЕКАФП не доказвали разплащане, носели наименование "нефискални" и "служебни" и не отговаряли на изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Лицето не представило данни за МПС по номера, дати и час на зареждане, количество и стойност на горивото. Съобразената е липсата на данни за транспорт, за предаване на стоките, за притежавана от получателя база за съхранение на закупените горива, както и за използването им при извършване на последващи доставки. За да отхвърли изцяло оспорването административният съд е възприел изводите на ревизиращия орган за липса на реални доставки на течни горива по спорните 21 броя фактури, издадени от "Е. к." ЕАД като е съобразил липсата на доказателства за прехвърляне собствеността на стоките, липсата на данни, че доставчикът е разполагал със съответните количества стоки, на доказателства за транспорт и съхранение и за използването им за последващи облагаеми доставки. Съдът е кредитирал приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно която към фактурите липсвали съпътстващи документи, липсвали индивидуализиращи данни за колите, които са зареждали гориво, като в счетоводството на ревизираното лице нямало изградена система за съставяне на първични счетоводни документи и тяхното движение. Допълнителни аргументи съдът е намерил в липсата на данни за материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика - липса на обекти (бензиностанции), техническо оборудване, работници, както и на издаден му влязъл в сила ревизионен акт за ревизирания период, с който е установено, че същият не е представил никакви счетоводни документи и регистри и не разполага с фактурираните на клиентите си стоки. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно. Касационните оплаквания на ревизираното дружество съдържат основно доводи относно реалността на доставките по спорните фактури, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Липсата на реална доставка е основание да се откаже право на приспадане на ДК поради нарушение на основни принципи на системата на ДДС - наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест всички реални икономически дейности. Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ (решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49), поради което не е необходимо доказването на субективния елемент на знание, както неоснователно поддържа касаторът. Изискването за знание се отнася за случаите, когато сделката е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата (решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, "Боник" ЕООД, точка 40). Съдът правилно е формулирал спорния материално правен въпрос относно реалността на доставката на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В този контекст националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (т. 33-34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). Правилно първоинстанционният съд е изследвал в тази връзка обстоятелствата, притежавал ли е доставчикът спорните количества стоки и по какъв начин ги е прехвърлил на получателя, овластявайки го да се разпорежда фактически с тях като собственик. Вярно е, че понятието за доставка и доказване на действителното й осъществяване не са свързани с формата на придобиване на правото на собственост върху съответните стоки (т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" ЕООД), но това не изключва, а напротив налага съвкупна преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора (т. 50 от решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 Gabor Toth), включително във връзка със специфичния предмет на доставките - течни горива. Страните са сключили договор от 1.08.2008 г., с който "Е. к." АД се е задължило да продава на ревизираното лице до 30 000 литра месечно дизелово моторно гориво, при цена съобразно ценоразписа на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД франко авто и/или железопътни наливни естакади на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, платима разсрочено до два месеца, считано от издаване на фактура на база конкретно извършени доставки, които се удостоверяват с фискален бон - плащане. По договор от 1.04.2008 г. със "С. ойл" ЕООД доставчикът разполага с цистерни за съхраняване на светли горива с вместимост 1050 куб. метра, находящи се в гр. Велинград, Индустриална зона. По договор от 1.08.2008 г. с "Автомобили М." ЕООД доставчикът разполага с бензиностанция в гр. Пловдив - Север, местност "Юртлука". Доставчикът "Е. к." АД е издал фактури с посочени номера на фискални бонове, което е в съответствие с уговорките по договора от 01.08.2008 г. - доставките се удостоверяват с фискален бон (л. 89, 91, 92, 93, 94, 96 от том I, л. 420 до 429 от том II, л. 904 до л. 911 от том III и л. 967 - л. 971 от том IV). Приложените по делото фискални бонове (л. 100 - 103 от делото) не съдържат означение относно номерата на автомобилите, на които е извършено зареждане, датата на зареждане и количеството заредено гориво. В отлика от това и за сравнение с доставките от "Д." ЕООД, по които с РА е признато право на ДК, приложените за този доставчик фискални бонове съдържат данни за номер на автомобила, дата и час на зареждане, количество и единична стойност на горивото и са двустранно подписани - за продавач и получил стоката. Липсата на индивидуализиращи данни за конкретните доставки по приложените фискални бонове, обсъдена в съвкупност с данните по приетата ССЕ, правилно и обосновано са навели първостепенния съд на извод за липса на реални доставки. В заключението си вещото лице е потвърдило, че към фактурите липсват съпътстващи документи, не са индивидуализирани колите, които са зареждали с отчет по дата и час на зареждане за всяка кола, а в счетоводството на ревизираното лице не е създадена организация въз основа на какви документи се е съставяла фактура за зареждане на колите на търговеца. Ревизираният търговец не е създал организация на счетоводството, която да предоставя възможност за проследяване движението на стоките при зареждане на автомобилите. Всички посочени обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, правилно и обосновано са навели първостепенния съд на извод за липса на реални доставки като материалноправно изискване на признаване правото на ДК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 982.93 лв. съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,