Решение № 98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2013 г.

Решение № 98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] подадена чрез адвокат Ж. Н. срещу въззивно решение № 876 от 9.05.2013 г. по гр. д. № 188/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 2.07.2012 г. по гр. д. № 2955/2008 г. на Софийски градски съд е уважен отрицателен установителен иск, предявен от Я. Д. К. и Л. К. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на [фирма], че между Я. Д. К. и Л. К. К. не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лв., въз основа на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 133, том V, рег. № 9157, дело № 807/2001 г. на нотариус И. Н., рег. № 40 на Н.. камара. С определение № 82 от 16.01.2014 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Искането е решението да се обезсили, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и производството по делото се прекрати, тъй като въпреки дадените указания нередовностите не са били отстранени. Ответниците Я. Д. К. и Л. К. К. не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., по поставения въпрос и като провери правилността на въззивното решение, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, предявен от Я. Д. К. и Л. К. К. с правно основание чл. 124 ГПК, като е признато за установено по отношение на [фирма], че между Я. Д. К. и Л. К. К. от една страна и [фирма] от друга не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лв., въз основа на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 133, том V, рег. № 9157, дело № 807/2001 г. на нотариус И. Н., рег. № 40 на Н.. камара. Приел е за неоснователно оплакването на дружеството, че исковата молба е нередовна и в указания от първоинстанционния съд срок нередовностите не са били отстранени. В. съд е приел, че исковата молба е редовна, като основанието за нищожност на договора за заем по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е липса на основание и липса на съгласие. Изложил е съображения, че договорът за заем е нищожен, тъй като липсва елемент от фактическия му състав - сумата реално не била предадена. Уважил е иска поради недовършен фактически състав, т. е. висяща недействителност. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от 2007 г. Софийски апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него решение, приемайки, че първоинстанционния съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба Я. Д. К. и Л. К. К. са твърдяли, че за обезпечаване на договор за заем в размер на 80 000 лв. от [фирма] с нот. акт № 133/2001 г. на нотариус И. Н. са учредили договорна ипотека върху техни собствени недвижими имоти. Според тях описаните в договора за ипотека заемни средства не им били предадени нито към момента на подписване на договорната ипотека, нито по-късно, поради което не е налице валидно сключен договор и ипотеката е недействителна. Искането е да се приеме за установено, че не е налице валидно сключен договор за заем между дружеството и ищците, и да се прогласи за недействителна учредената с нот. акт ипотека. С разпореждане от 5.08.2008 г. първоинстанционният съд е оставил без движение молбата с указания да се уточни петитума на първия иск, като в случай че претендират недействителност на договор за заем, да изложат обстоятелства за това, както и да уточнят иска за недействителност на ипотеката. С молба от 29.09.2008 г. ищците са посочили, че договора за заем е нищожен поради липса на фактически състав, а ипотеката е недействителна поради недействителност на вземането, което обезпечава. С ново разпореждане от 30.09.2009 г. отново исковата молба е оставена без движение с указания да изложат обстоятелства обуславящи нищожност на договора за заем. С молба от 16.02.2009 г. в т. 1 са изложени обстоятелства, че договора за заем е нищожен поради липса на фактически състав, липса на основание и съгласие, а в т. 2 са обосновали правния интерес на ищцата Л. К. К.. С нова молба от 10.04.2009 г. исковата молба е уточнена в частта относно искането за прогласяване нищожност на учредената ипотека с нот. акт № 133/2001 г. В съдебно заседание, проведено на 7.12.2010 г. съдът отново е оставил без движение исковата молба с указания да се посочат основанията за нищожност на договора за заем и се изложат обстоятелства, касаещи основанието за прогласяване недействителност на договора за ипотека по процесния нот. акт. С нова молба ищците за заявили, че договор за заем не съществува, пари не са им предавани, поради което не са длъжници по обезпечено вземане и следва да се заличи ипотеката. В съдебно заседание от 17.05.2011 г. пълномощникът на ищците е уточнил, че искането е да се признае за установено, че между страните не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лв., материализиран в нот. акт № 133/2001 г. въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, както и да се признае за нищожен договора за учредената ипотека, поради липса на основание. Заявил е, че поддържа молбата уточнение от 10.04.2009 г. и молбата уточнение за правния интерес на ищцата и не поддържа останалите молби. Съдът е допуснал така направеното в съдебно заседание уточнение на исковата молба и е прекратил производството по иска за нищожност на ипотеката. Приел е, че е сезиран само с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че между страните по делото не съществува правоотношение по договор за заем. При тези данни се налага извода, че исковата молба е останала в първоначалния си вид по отношение претенцията за признаване за установено, че между страните не съществува правоотношение по договор за заем. В исковата молба както вече се посочи твърдението е, че не е налице валидно сключен договор за заем, тъй като описаните в договора суми не са предадени на ищците, като искането е да се приеме за установено, че не е налице такъв договор. При така изложените обстоятелства и заявен петитум, предявеният иск се явява недопустим. На ищците нееднократно е била предоставена възможност ясно и точно да формулират исковата претенция и те не са сторили това, при което първоинстанционният съд е следвало да я върне на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В. съд, който също е длъжен да следи служебно за редовността на исковата молба, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение не е констатирал, че несъответствието между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК не са отстранени, а напротив приел, е че пороците са отстранени и се е произнесъл по иск за прогласяване нищожност на договор за заем, поради липса на съгласие и основание. След като недостатъците на исковата молба не са били отстранени и са били извършени процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд, въззивният съд е следвало да констатира, че нередовностите не са отстранени въпреки дадените указания за това. Да пристъпи към обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството по делото. Като не е изпълнил задължението си чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е постановил процесуално недопустимо решение. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение следва да се обезсили, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, и се прекрати производството по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение