Решение № 2215 от 1.3.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение01.03.2023 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 63 от 03.02.2022 г., постановено по административно дело 331/2021 г. от Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Л. Попова да заплати на Министерство на земеделието деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Л. Попова, чрез процесуален представител, срещу решение 63 от 03.02.2022 г., постановено по административно дело 331/2021 г. на Административен съд Пазарджик /АС Пазарджик/, с което е отхвърлена жалбата ѝ против заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020г. е оставен парцел с идентификатор 66264-1757-3-1, заявен за подпомагане от касатора със заявление за подпомагане УИН [номер]. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 АПК. Иска се то да бъде отменено, както и оспорената заповед в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба Министърът на земеделието, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана, респективно да потвърди оспореното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси за засегнати с него. Въз основа на доказателствата по делото, АС Пазарджик приема за установено, че Л. Попова е подала общо заявление за подпомагане с УИН [номер], с което е заявила за финансово подпомагане 128 бр. земеделски парцели за кампания 2020г. Със заповед РД 09-155 от 23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г., РД 09-155 от 23.02.2021 г., чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на МЗХГ и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, като парцел с идентификатор 66264-1757-3-1 с площ 0,48 ха, находящ се в землището на гр. Септември е останал извън одобрения за подпомагане слой. Като причина за изключването на процесния парцел от площите за подпомагане е посочено, че съгласно чл. 9 ал. 1 т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/2018 г.), във физическия блок няма над 70% живи растения. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност и анализ на представените доказателства, е заключил, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон, като правилно е констатирано от административния орган наличието на фактически основания за изключване процесния парцел като недопустим за подпомагане. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане , който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в Държавен вестник . В настоящия случай решаващият съд обосновано е посочил, че с оглед факта, че процесният парцел попада извън територията, за която има извършено актуално самолетно заснемане от 13.09.2020г. следва допустимостта за подпомагане на заявената площ да се прецени въз основа на извършена теренна проверка от ОДЗ Пазарджик . Резултатът от последната, както е разгледал съда, е отразена в протокол 1/29.09.2020г. съставен от длъжностните лица, като към него са приложени 11 броя фотоснимки /подробно описани в констативно съобразителната част / и позиционирането е отчетено с GPS координати, с обозначена дата, час и посока на заснемане. Във връзка с горното е назначена съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, като след анализ на приложените към протокола данни от направената проверка, както и предоставените данни от ДФЗ, вещото лице е направило извод, че заявеният от касатора Л. Попова парцел 66264-1757-3-1 в землището на гр. Септември е бил обект на проверката и правилно е определен като недопустим за подпомагане след прецизно и коректно извършване на теренната проверка, резултатите от която показват наличие на изоставена земеделска земя без необходимите 70 % живи растения, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредбата). Горните изводи са подкрепени от представените в експертизата и подробно анализирани и описани от вещото лице снимки, от които е видно, че са налице фактическите основания, довели до определянето на процесния парцел като недопустим за подпомагане. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал експертното заключение, като същото е прието, респективно не е оспорено от страните в производството пред АС Пазарджик и резултатът от него е потвърден от вещото лице в съдебно заседание от 04.11.2021г. Твърденията на жалбодателката, че в случая не е извършено преброяване на живите растения е неоснователно. Установеното при извършената специализирана теренна проверка е потвърдено и от назначената по делото експертиза, приета без възражения от страните, а жалбодателката не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си за неправилност на този извод, като в тази насока следва да бъде съобразено и направеното от нея изявление в хода на съдебното заседание, проведено на 03.01.2022 г., че понастоящем парцела е засят с жито, от което следва извод, че е имало проблем с предишната култура, а и прави невъзможно извършването на обективна проверка за състоянието на насажденията в него към момента на постановяване на акта. Твърденията, че протоколът е документ с невярно съдържание също са неоснователни същият не е оспорен по надлежния ред,, а както бе посочено по-горе по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установят факти, различни от установените по делото. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата изискването за наличие на 70% живи растения не се прилага по отношение на ягодоплодните видове, каквито са малините, но от доказателствата по делото не се установява изобщо наличие на живи насаждения, при което изводът за недопустимост на процесния парцел за подпомагане са правилни. С оглед на изложеното настоящия състав намира, че правилно в обжалваното решение, че оспорения пред него административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на земеделието деловодни в разноски в размер на 100 лв. възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение