Решение № 14400 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2012 г.

Решение № 14400 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), чрез процесуалния представител юриск. Енчев срещу решение № 1476 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 7096/2011 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу процесния акт на заместник - председателя на Патентното ведомство (ПВ). Претендират се разноски в касационното производство. Ответникът - "Фактон" ЛТД, Унгария, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска се решението на АССГ като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът правилно е приел наличие на достатъчно данни за общоизвестност на процесната марка за стоки от клас 25 "облекло" за релевантния период на територията на Република България. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, т. к. е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. По същество, като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и съобрази доводите, изтъкнати в касационната жалба, намира следното: По делото е установено, че производството пред ПВ е образувано по искане от 30.06.2006 г. за определяне на търговската марка "G-STAR" за общоизвестна на територията на РБ към 15.02.2006 г. за всички стоки в клас 25 МКСУ. В искането е посочено, че "G-STAR" е една от седемте най - големи производители на джинси на световния пазар и също така, че стоките, носещи марката, се продават в 45 страни, включително и в България. Датата, към която марката е станала общоизвестна на територията на България е 15.02.2006 г., а стоките с марката "G-STAR" заемат първите места за най-добър деним в света, както и че марката е позната и известна на българския потребител. Административният орган е разгледал искането и представените от молителя доказателства от гледна точка на критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО и е приел, че е неоснователно. Изложил е съображения, че представените от дружеството доказателства като обем и съдържание не са достатъчни, за да обосноват качеството "общоизвестност" на процесната марка. С оспорения съдебен акт АССГ по жалба на "Фактон" - дружество с ограничена отговорност е отменил решение № 09-ОМ от 10.03.2009 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство, в частта с която е отхвърлено искането за определяне на марка "G-STAR" - словна за общоизвестна на територията на РБ към 15.02.2006 г. за стоки от клас 25 МКСУ - "облекло" и е изпратил административната преписка на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя с вх. № 12268 от 30.06.2006 г. Наред с това, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесното решение на заместник - председателя на ПВ в останалата част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената по делото заповед № 127 от 27.02.2009 г. за заместване на председателя на ПВ, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50б (отм.) ЗМГО. Приел е обаче, че решението, в частта с която е отхвърлено като неоснователно искането за определяне на марка "G-STAR" за общоизвестна на територията на РБ към 15.02.2006 г. за стоки от клас 25 МКСУ - "облекло", е постановено в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона. Съдът, като се е позовал на изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза, която е ценил съвкупно с останалите по делото доказателства, е приел за установено, че процесната марка е била реално използвана за отличаване на стоки от клас 25 МКСУ - "облекло", предлагани с този знак от жалбоподателя в продължителен период от време, включително към датата на постановяване на процесния административен акт на обширна по обхват територия на всички континенти и в страната. Мотивиран по този начин, първоинстанционният съд е постановил оспорения съдебен акт. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО в шест точки са изброени обстоятелства, които се взимат предвид при определяне на една марка за общоизвестна: 1). степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; 2). продължителност, степен и географска област на използване на марката; 3). продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; 4). данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; 5). стойност на марката; 6). други обстоятелства, както правилно е приел и административният съд. Основният спор по делото се свежда до това дали дружеството-жалбоподател е ангажирало както в рамките на производството пред председателя на ПВ, така и пред административния съд достатъчно доказателства, които по категоричен начин да обосноват наличието на част или всички обстоятелства по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО за определяне на марката за общоизвестна. В този смисъл са изложените в касационната жалба оплаквания. Следва да се отбележи, че същите са неоснователни. Законосъобразно решаващият състав е установил, че към заявената дата 15.02.2006 г. процесната марка за стоките от клас "облекло" е била известна сред релевантния кръг потребители. Последните са определени правилно в обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 50а, ал. 1, т. 1 ЗМГО, като обосновано съдът е приел, че релевантният кръг потребители включва студенти, тинейджъри и млади хора, които най-често са склонни да носят еднакъв стил дрехи, влияещи се от модните тенденции и с по-високи финансови възможности, които, имат формирана представа за стоките от съответната марка. По отношение на специализираните среди - търговците на облекло и аксесоари от високия ценови клас и в шивашката индустрия, правилно е прието, че марката също се ползва с популярност, базирайки се на приетото по делото експертно заключение. По отношение на критерия по чл. 50а, ал. 1, т. 2 ЗМГО - продължителност, степен и географска област на използване на марката законосъобразен е изводът на съда, че към процесната дата, марката е била регистрирана или заявена за регистрация за стоки от клас 25 МКСУ в множество държави в Европа и по целия свят, а с решение на Отдела по опозиция на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, марката "G-STAR" е призната за известна и марка с репутация на територията на ЕС към 15.12.2004 г. В подкрепа на извода за безспорната доказаност на горния критерий, следва да се има предвид и констатацията на самия административен орган, който в решението си приема, че представените от молителя фактури за доставка на стоки с процесната марка водят до заключението, че същите са предлагани за продажба на територията на Република България. По отношение на критерия по чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗМГО решаващият състав е направил верен извод, че както експертизата, така и множеството приобщени по делото писмени доказателства (публикации в български и чужди печатни издания и Интернет) установяват безспорно, че от 1995 до 15.02.2006 г. марката "G-STAR" е била използвана и публично представяна на обширна по обхват територия по цял свят. В тази връзка обосновано съдът е кредитирал и приетата по делото Декларация от 06.06.2006 г. на управителя на дружеството, която удостоверява, че бюджетът за публично представяне на марката за периода 1995 - 2005 г., достигащ 7 млн. евро за 2004 - 2005 г. е използван за реклами в списания, билбордове, за панаири на модата и т. н. Ето защо настоящият състав намира, че изводът на съда, че наличието на доказателства относно обстоятелствата по чл. 50, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМГО е достатъчно да се приеме, че са налице данни за известност на марката на обширна по обхват територия на всички континенти, вкл. и в България, е правилен и обоснован. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при пълно и обективно обсъждане на събраните доказателства и изводът за незаконосъобразност на решение № 09-ОМ от 10.03.2009 г. на зам. председателя на ПВ, в частта с което е отхвърлено искането за определяне на марката "G-STAR" словна, за общоизвестна на територията на Република България за стоки от клас 25 МКСУ - "облекло", е обоснован. Като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на отправено от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,