Решение № 13528 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2009 г.

Решение № 13528 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветана Нешкова Маринова от гр. Габрово против решение от 30.10.2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Г" състав, постановено по адм. дело 8/2007 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отмяна на атакувания отказ за достъп до обществена информация. Ответната страна "Българска телекомуникационна компания" АД гр. София взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като провери обжалваното решение по повод жалбата и в съответствие с правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд го счита за недопустимо. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата подадена от Цветанка Нешкова Маринова от гр. Габрово срещу отказ № 622/17.05.2005 г. на регионален директор на "Правно обслужване" при БТК АД за предоставяне на "достъп до обществена информация", поискана със заявление от 26.01.2006 г. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по допустимостта на образуваното пред него съдебно производство. Върховният административен съд счита, че търговското дружество "БТК" АД не попада в кръга на субектите, задължени да предоставят обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация съгласно чл. 3 от същия закон. Според цитираната разпоредба, ЗДОИ се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК) или органите на местното самоуправление в Република България, както и за различни от посочените публичноправни субекти, за физически и юридически лица, но само относно извършвана от тях дейност финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет (което условие в случая не е налице) и за средствата за масова информация, относно информация свързана с прозрачността на тяхната дейност. Поради това, че БТК АД, не попада в никоя от посочените категории субекти и предвид формулировката на чл. 3 ЗДОИ, обстоятелството, че капиталът на дружеството е собственост на държавата е ирелевантно за преценката дали е задължен субект по смисъла на ЗДОИ. След като БТК АД не е задължено да предоставя обществена информация във връзка с подадено до него заявление за достъп по реда на ЗДОИ, то не е налице и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който да подлежи на оспорване по реда на административния процес. Спорните отношения между жалбоподателя и Българската телекомуникационна компания имат гражданскоправен характер, тъй като се основават на сключен договор. Споровете, които се развиват на основата на гражданскоправни отношения, не се разглеждат от съда, извършващ проверката за законосъобразност на административните актове, а по общия исков ред. От изложеното следва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, СГС е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,