Решение № 3822 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2015 г.

Решение № 3822 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" срещу Решение № 1371/17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4066/2014 г. по описа на Административен съд Варна, ХХIV състав, като се иска отмяна на същото и да се остави в сила оспореното му решение. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е обявил за нищожно Решение към ЕАД № 12BG002005J0003878 от 23.07.2012 г., ЕАД № 12BG002005J0004300 от 12.08.2012 г., ЕАД № 12BG002005J0006424 от 23.11.2012 г и ЕАД № 13BG002005J0001712 от 8.04.2013 г., с което на дружеството са определени задължения за акциз общо в размер на 8786,79 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че съгласно чл. 104, ал. 3 от ЗАДС правомощията по чл. 112, ал. 2 ДОПК се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция "Митници", или от оправомощени от тях лица. Съгласно § 1, т. 25 ДР на ЗМ митнически учреждения са и митническите пунктове, съответно съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС началникът на МП, в случая МП "Пристанище Варна", има правомощията на териториален директор и не притежава компетентност за издаване на акта. След като на Началника на МП "Пристанище Варна" е станало служебно известно, че следва да се издаде индивидуален административен акт, чийто предмет е установяването на задължение за акциз, то по правилото на чл. 7, ал. 2 от ДОПК същият е следвало да изпрати материалите по преписката на органа, оправомощен да възлага ревизионни производства - съобразно чл. 112, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 104, ал. 3 от ЗАДС. Като е издал оспореното решение без да притежава съответната материална компетентност, същият е постановил нищожен административен акт. Наведените в тази връзка възражения от жалбоподателя се явяват основателни, поради което следва да се прогласи нищожността на оспореното решение. Решението е правилно. Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Другото е предвидено в чл. 42 от ЗАДС, съгласно която акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за публичното задължение, събирано от митническите органи в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5. Но в случая актът е издаден от Началник на МП "Пристанище Варна" като орган по чл. 30 от ППЗМ и на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗАДС, а не на основание чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС, както изисква горе цитирания чл. 42 ЗАДС. Както предвиденото в ЗАДС основание на задължението за акциз, така и моментът на възникването му не обуславят приложимостта на друг процесуален ред за установяване на задължения за акциз, различен от този по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, а именно, че за проверките и ревизиите на данъчнозадължени лица, извършващи дейности с акцизни стоки се прилага ДОПК, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници" имат компетентност по смисъла на чл. 7 от ДОПК на територията на страната. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС за целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в ЗМ, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на НАП, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Последните не са овластени с материалната компетентност да възлагат ревизии, нито да издават актове за установяване на задължения по декларация. По аргумент от чл. 118, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС началниците на митническите учреждения са компетентни единствено да определят персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 7, ал. 1 от ДОПК, който може да възлага ревизионното производство. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС началниците на митническите учреждения са решаващ орган при задължителния административен контрол на актовете за установяване на задължение по декларация, поради което не притежават компетентност за издаването им. При това положение правилно първоинстанционният съд е обявил за нищожно издаденото от Началник на МП "Пристанище Варна" решение при липса на компетентност, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение