Решение № 9225 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2015 г.

Решение № 9225 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Йордан Стоянов Петров е подал касационна жалба срещу решението от 29.07.2015 г. по адм. дело № 338/2015 г. по описа на Административния съд-Варна, с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди в периода 19.01.2001 г. - 29.01.2015 г., причинени от бездействието на главната дирекция да му предостави безплатно облекло съгласно таблиците за полагаемите артикули, утвърдени от министъра на правосъдието - обувки, бельо, дрехи, спални постелъчни принадлежности, перилни и миещи препарати. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Йордан Стоянов Петров е предявил срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинените му за периода 19.01.2001 г. - 29.01.2015 г. неимуществени вреди в резултат на бездействието на главната дирекция да му предостави безплатно облекло ( вещево доволство) съгласно таблиците за полагаемите артикули, утвърдени от министъра на правосъдието - обувки, бельо, дрехи, постелъчни принадлежности. Административният съд е установил, че от 19.01.2001 г. Йордан Стоянов Петров изтърпява наказание "доживотен затвор без замяна" на специален режим в Затвора-Варна. Поради възобновяването на делото, по което е бил осъден, считано от 30.10.2014 г., има статут на подсъдим с мярка за неотклонение "задържане под стража". Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - таблици за полагащите се дрехи, обувки и спални принадлежности, вещеви ведомости и протоколи за раздавани хигиенни материали, съдът направил извод, че ищецът е бил снабдяван с вещеви продоволствия, макар и някои от тях да са получени като дарения. Той получавал дрехи и обувки, както и спални принадлежности като чаршафи, калъфки, възглавници, дюшеци, одеяла, както и перилни и миещи препарати. Съдът отбелязъл, че получаването на някои от вещите по дарение не означава неизпълнение от страна на ответника. С факта на предоставянето им на лишените от свобода се постигала целта да бъдат задоволени техните основни потребности, а и не съществувало нормативно изискване за осигуряването на вещевото доволство само с бюджетни средства. Тъй като ищецът не доказал, че изцяло е бил лишен от вещеви продоволствия по време на целия си престой в затвора, считано от 19.01.2001 г. до 29.01.2015 г. по причина на бездействието на ответника да му осигури, което да е довело до чувство на страх, безпокойство и малоценност, а също и че не разполагал със собствени дрехи и обувки, съдът отхвърлил иска като неоснователен. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. Административният съд е направил съответстващ на доказателствата по делото извод, че лишеният от свобода Йордан Петров не е бил умишлено поставен в неблагоприятни условия, като е бил лишаван от полагащите му се вещи. Представените от ответната страна документи удостоверяват, че той е получавал безплатни дрехи и обувки, спални принадлежности и миещи препарати. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатни спални принадлежности, облекло и обувки, като, считано от 2013 г., съобразно направеното изменение в закона (ДВ, бр. 103 от 28 декември 2012 г.), безплатното облекло и обувки се предоставят само, ако лицата нямат собствени дрехи и обувки. Както вярно е отбелязъл съдът, без значение е дали вещите са били осигурявани със средства на бюджета или от дарения, щом нуждите на осъдените лица са били задоволявани по този начин. След като ищецът Петров е получавал вещите, които му се полагат безплатно, а и не е доказал, че периода 1.01.2013 г. - 29.01.2015 г. не е разполагал със собствени обувки и облекло, за да му се предоставят безплатни, законосъобразно е било прието, че натоварените длъжностни лица не са бездействали при изпълнение на задълженията си. При отсъствието на противоправно бездействие от страна на администрацията на затвора, ищецът не е понесъл морални вреди, изразяващи се в унижаване на неговото човешко достойнство, както и в чувства на незащитеност и малоценност. Като е отхвърлил предявения иск, съдът е приложил точно материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и в съответствие с неговата фактическа и правна сложност в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд