Решение № 14787 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2009 г.

Решение № 14787 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Видин, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Цветомира Димитрова, срещу Решение № 6 от 19.02.2009 г. по адм. дело № 313/2008 г. на Административен съд - гр. Видин в частта, с която е отменена негова Заповед № РД-09-1064 от 7.11.2008 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С отменените части на Заповед № РД-09-1064 от 7.11.2008 г. касационният жалбоподател е приложил санкция финансова неустойка за две групи нарушения. От фактическа страна нарушенията по първата група се изразяват в липса на задължителна (поне един път годишно) консултация с кардиолог на диспансеризирани при общопрактикуващия лекар Благой Гошов Славчев трима пациенти. Втората група нарушения от фактическа страна се състоят в липса на задължителни за съхраняване амбулаторни листове за проведени прегледи на диспансеризирани лица. За първата група нарушения д-р Благой Славчев е възразил с аргументите, че не е назначил консултация с кардиолог поради обстоятелството, че посочените в медицинския протокол диспансеризирани лица са били прегледани от кардиолог по друг повод и той е ползвал данните от тези прегледи. Представил е попълнени от кардиолог медицински направления за тези лица. Арбитражната комисия е приела възражението за неоснователно с мотиви, че дори когато едно лице е диспансеризирано за две заболявания, консултацията с кардиолог, направена по повод на едното заболяване, не освобождава общопрактикуващия лекар от задължението да направи същата консултация и по второто заболяване. За втората група нарушения д-р Благой Славчев е възразил, че не е могъл да намери в деня на проверката вторите екземпляри на описаните в медицинския протокол амбулаторни листове, но е представил същите пред арбитражната комисия (по тази група нарушения арбитражната комисия не е постигнала решение поради равен брой противоположни гласове). За да отмени заповедта в частта й, с която е наложена обща санкция за първата група нарушения, Видинският административен съд е приел, че не е необходимо да бъде повтаряна консултация със специалист (в случая с кардиолог), направена по друг повод. За да отмени заповедта в частта й, с която е наложена обща санкция за втората група нарушения, Видинският административен съд е приел, че жалбоподателят е дал "адекватно обяснение за това, че не ги е намерил (вторите екземпляри на амбулаторните листове за проведени прегледи на диспансеризирани лица) в онзи момент поради отсъствие на медицинската сестра, която отговаря за подредбата на досиетата, но впоследствие, след явяването на работа на същата и заедно с възражението срещу медицинския протокол, амбулаторните листове са приложени и представени още на арбитражната комисия, т. е. амбулаторните листове съществуват, и във връзка с тях не е извършено нарушение. В първата му част решението на Видинския административен съд е правилно. Според чл. 6, ал. 1 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Щом като в резултат на множество съдебни спорове, намеса на законодателя (ежегодните закони за бюджета на НЗОК) и Конституционния съд ( Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12 от 2006 г.) стана ясно, че здравното осигуряване не може да поеме в пълен обем стойността на медицинските дейности МДД и СМД, НЗОК и нейните органи по места дължат отговор на въпроса защо е недопустимо общопрактикуващите лекари да не назначават МДД или СМД когато могат да използват актуални данни от такива изследвания и консултации, направени по друг повод. И в процесния случай касационният жалбоподател не е отговорил на този въпрос, поради което (и при наличието на приета вече от всички необходимост да бъдат ограничавани назначаваните от общопрактикуващите лекари МДД и СМД) заповедта за приложена санкция за тази група нарушения е необоснована. При липсата на такъв отговор от касационния жалбоподател, изводът на административния съд, че при използвани актуални резултати от консултации с кардиолог по други поводи няма нарушение на договора от страна на общопрактикуващия лекар, е правилен. Във втората му част решението на Видинския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Санкцията е наложена за нарушение на клаузата по чл. 14, ал. 1, т. 1 и чл. 39, т. 1.1 от договора между страните, според която общо практикуващият лекар е длъжен да създава и съхранява в здравните досиета на ЗЗОЛ амбулаторни листове от извършени от него прегледи и дейности. Нито в медицинския протокол, нито в нарочно съставения съвместен протокол, в който е отразена липсата на амбулаторни листове в посочените здравни досиета, се говори за липса на досиета. Отразена е липса на амбулаторни листове и по тази констатация проверяваният лекар не е направил възражение, което означава, че досиетата са налице, но в тях липсват задължителните амбулаторни листове. Нарушението е формално. Щом като лекарят - жалбоподател е използвал първите екземпляри на амбулаторните листове за заплащане на положения от него труд, несъмнено амбулаторни листове са били създадени. Но нарушението, за което е приложена санкция с тази част на оспорената заповед, не се състои в неизпълнение на задължението да бъдат съставени амбулаторни листове, а за това, че те не се съхраняват в здравните досиета, според уговореното с договора. Затова като е отменил оспорената пред него заповед в тази част с мотиви, че "амбулаторните листове съществуват и във връзка с тях не е извършено нарушение", Видинският административен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на д-р Благой Славчев и в тази й част се отхвърли като неоснователна. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,