Решение № 14883 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2017 г.

Решение № 14883 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш. против решение № 21 от 15.03.2017 г. по адм. д. № 13 по описа за 2017 г. на Административен съд - Ш., с което е отменена заповед № ЗСПД/Д-Н/8079/07.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ш. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПД са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. М. М. М. от гр. Ш. е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ш. е заповед № ЗСПД / Д - Н / 8079 от 07.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш., потвърдена с решение № 30 - 1080 # 1 от 18.01.2017 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Ш.. с която на М. М. М. от гр. Ш. е отказано отпускане на месечни помощи за две деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Отказът е мотивиран с непредставени документи за доходите на бащата на децата, чийто постоянен адрес е идентичен с този на майката. С постановено решение Административен съд - Ш. е отменил оспорения административен акт, след като е установил, че бившите съпрузи са регистрирани на един и същ постоянен адрес, но имат различни настоящи адреси. Освен наличието на общ постоянен адрес липсват каквито и да са други данни, че разведените родители живеят заедно като едно семейство. Обратното се установява от приложеното по делото извлечение от книга за етажната собственост в жилищна сграда, намираща се в гр. Ш., ул. "В. Л." № 29, бл. ..., както и от показанията на разпитания свидетел. Бившите съпрузи не представляват "семейство" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 б. "б" от ДР на ЗСПД, тъй като не живеят съвместно и не съжителстват на един настоящ адрес. Решението е обосновано и правилно. На основание чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен в случаите, в които родителите продължават да живеят на един и същ настоящ (постоянен) адрес. От фактическа страна е установено, че родителите са разведени и упражняването на родителските права върху децата А. и К. са предоставени на майката. Б. М. А. М. e съсобственик на жилището и продължава да е регистриран на постоянен адрес, съвпадащ с този на бившата съпруга и децата. За да се приеме, че родителите имат общо домакинство, не е достатъчно да се провери само адресната им регистрация. Необходимо е да се установи, че те "продължават да живеят" съвместно, т. е. "съжителстват" и поради това са семейство по смисъла на § 1, т. 1, б "б" от ДР на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) . В разглеждания случай не е извършена проверка и не е установено, че разведените родители продължават да съжителстват заедно с децата си на адреса, на който са регистрирани. Обратното е установено от представеното копие от книгата на етажната собственост и от свидетелските показания на бившия съпруг М. А. М.. Той е потвърдил, че още преди развода е напуснал семейното жилище, нанесъл се е в жилище под наем на друг адрес и осъществява контакти с децата съобразно определения от бракоразводния съд режим. Установените фактически обстоятелства насочват към извод, че бившите съпрузи и децата не живеят съвместно на един и същ настоящ адрес, поради което не са налице предпоставките по чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПД при отпускане на помощите по чл. 7 от ЗСПД да се вземат предвид доходите и на двамата родители. Оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и като го е отменил, Административен съд - Ш. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,