Решение № 9314 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2016 г.

Решение № 9314 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3801/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК-ЮЗР, подадена чрез проц. представител юрк. Иванова, против решение № 82/19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 184/2015 г. по описа на Административен съд- Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Норд Уест" ООД, против заповед № ДК-02-ЮЗР-13/27.11.2014 г. на Началника на РДНСК-ЮЗР, с която, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "газов резервоар и газколонка към бензиностанция", находящ се в УПИ IX- 164222, кв. 148 по плана на гр. Перник- кв. Изток, с възложител "Норд Уест" ООД и изпълнител "Дженто 13" ЕООД. Съдът е уважил жалбата, като е отменил заповедта с преценката за незаконосъобразност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил анализ на доказателствата по делото, но е достигнал до неверни правни изводи. Приел е, че процедурата по връчване на констативните актове № П-549-1 от 05.08.2014 г. и № П-549-2 от 05.08.2014 г. не е спазена, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение. Освен това според първоинстанционния съд не е установено дали процесният обект представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ и не е индивидуализиран в достатъчна степен. Оспореното решение на Административен съд - Перник е неправилно. Изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед за премахване на процесния незаконен строеж е в противоречие със събраните доказателства и приложимия материален закон. Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт по чл. 225, ал. 3, изр. 1 ЗУТ на 05.08.2014 г. От приложените по първоинстанционното дело обратни разписки е видно, че същият е връчен на административния адрес на дружеството и дори да се приеме, че е получен от неупълномощено лице, нарушението не е съществено - не са засегнати правата на жалбоподателя в първоинстанционното и ответник в настоящото производство, включително и на защитата му срещу издадения административен акт. Издадената въз основа на констативния акт заповед е оспорена пред Административен съд - Перник и в съдебноадминистративното производство "Норд Уест" ООД е реализирало защитата си в пълен обем, поради което изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован. По делото не е спорно, че процесният обект е изпълнен без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Противно на приетото от първоинстанционния съд, от представените скици за поземления имот с трайно предназначение "за бензиностанция" е видно какъв е броят на резервоарите и тяхното разположение, а в констативния акт административният орган е изготвил окомерна скица и е посочил точно за кой обект се отнасят констатациите. В обжалваната заповед подробно и ясно е описан видът на обекта - резервоар с V=10 куб. м за втечнен газ, към който е монтирана работна помпа, свързана с комбинирана газ колонка. От депозираната от изпълнителя на строежа "Дженто 13" ЕООД декларация се установяват заводския номер на резервоара /№ 188/, годината му на производство /2002 г./ и датата, на която е поставен - 09.10.2013 г., поради което точно е определен предметът на премахване и не съществуват никакви пречки същият да бъде локализиран и идентифициран. В случая правилно административният орган е преценил, че се касае за строеж I категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ и чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "в " от Наредбата, от първа категория са строежите или части от тях, криещи опасност от взрив (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории), за производство и съхраняване на пожароопасни вещества и материали, поради което категорично процесният резервоар с газ колонка попада в предметния й обхват. Видно от уведомителното писмо на началника на ОУ "Пожарна безопасност и защита на населението" (л. 17), резервоарът е монтиран и се експлоатира, като за него липсва и положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Подобно положение говори за голям риск за населението и с оглед неговата защита и безопасност, е наложително премахването на незаконния строеж. Във връзка с посоченото, са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Настоящата инстанция намира процесния административен акт за законосъобразен и издаден от компетентен орган, поради което решението като неправилно, следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,