Решение № 12284 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Р., предявена чрез адв. Т. Божинов против решение 1382/13.02.2025 г., постановено по адм. дело 3037/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, в който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение 1382/13.02.2025 г., постановено по адм. дело 3037/2023 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Т. Р. Р. против Решение 2153-15-294/22.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-628 от 11.08.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която на касационния жалбоподател е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено, че със заявление вх. 2113-15-1449/03.05.2023 г. от Т. Р. е поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 69б от КСО, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в т.ч. Трудова книжка 58/1985 г., Осигурителна книжка, Трудов договор от 04.01.2007г. и Допълнително споразумение от 21.06.1989г., Заповед 113/1988г., Длъжностна характеристика за длъжност Оператор помпена станция .

Въз основа на извършената проверка на представените документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с разпореждане [номер], Протокол 2140-15-628/11.08.2023г., на основание чл.69б, ал.2 КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора. От органите на пенсионното осигуряване е констатирано, че осигурителния стаж на Т.Р. за периода от 29.03.1985 г. до 02.03.2023 г. е както следва:

• от втора категория труд - 10 г. 08 м. 11 дни - за времето от 17.06.1985 г. до 23.09.1985 г. с продължителност 00г. 03 м 06 д. на длъжност сондьор , и за времето от 27.11.2012 г. до 02.05.2023 г. вкл. с продължителност 10г. 05 м. 05 д. на длъжност: началник смяна флот. фабрика ;

На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 40 г. 00 м. 16 дни. Не е зачетен осигурителният стаж на лицето за периода от 05.03.1992 г. до 21.07.1992 г. като съдружник в СД Тасик, поради непредставена осигурителна книжка с осигурителния стаж за посочения период.

Постановеният отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е мотивиран с обстоятелството, че макар и лицето да е навършило изискуемата възраст от 59 години, то няма 15 години осигурителен стаж, придобит по условията на втора категория труд. Прието е, че Т. Р. има осигурителен стаж от втора категория труд 10 години, 08 месеца и 11 дни.

С процесното решение на директора на ТП НОИ Пловдив е изменено и оставено в сила разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Предмет на съдебен контрол е решението, в частта, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

По делото са разпитани като свидетели лица, които са работили заедно с жалбоподателя на багерни помпи и към хвостохранилище Лъки Инвест - ЛОФ ЕООД.

В хода на съдебното производство пред Административен съд - Пловдив е била назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е кредитирано от съда като безпристрастно и обективно изготвена и даващa отговор на всички относими към спора въпроси. Заключението на съдебно-техническа експертиза и съдържащите се констатации са обсъдени по същество от съда.

В случая не се оспорва, че Т. Р. към датата на подаване на заявлението за пенсия е имал навършена 59 г. 00 м. и 01 дни.

Спорен между страните е въпросът дали касаторът е отговарял на другото кумулативно изискване на посочената правна норма - да е работил 15 години при условията на втора категория труд относно осигурителния стаж, придобит за периодите от 23.09.1985 г. до 02.12.1991 г. на длъжности шофьор , крояч и секционен майстор в ОФ Устрем-Л-Лъки , и от 01.04.2007 г. до 01.12.2008 г. на длъжности помпиер и оператор помпена станция и за периода от 01.12.2008 г. до 27.11.2012 г. на длъжност работник, обслужващ спомагателни съоръжения при осигурител Лъки Инвест-ЛОФ ЕООД.

Законосъобразно административният съд е приел, че предвид наличните фактически установявания отказът за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е съобразен с нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО. Обосновано са ценени и доказателствата по спора.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд не са ангажирани категорични доказателства, които да обосноват приложението на пенсиониране по реда на чл. 69б, ал.2 КСО.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Съгласно разпоредба на т. 53а от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране /отм./ водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Цитираната материалноправна разпоредба причислява към втора категория труда на работниците, полаган като шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. След 31.12.1999 г., приложение намира чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, според която трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора категория.

Твърденията на жалбоподателя, свързани с оспорването на непризнатия му като втора категория труд стаж при посочения от него осигурител ОФ Устрем-Л-Лъки остават недоказани и затова правилно са били отхвърлени. Пенсионните органи и съдът обосновано са приели, че представените Трудова книжка, Заповед 270/27.09.1985 г., и други не отговарят на изискването на чл. 3 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Относно спорния период не е установено жалбоподателят да е упражнявал дейност като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, автобус или тролейбус, /по см. т. 53а от ПКТП (отм.); и на чл. 2, т. 23, т. 24 и т. 25 от НКТП, вр. с чл. 9 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП/. Обосновано е прието въз основа на събраните по делото доказателства, че Рачйев в процесния период е управлявал автомобил Шкода с товароносимост под 12т., тъй като от информацията от ОДМВР, сектор Пътна полиция Смолян при проверка в книжния регистър е установен автомобил собственост на ДПП Устрем , товарен Шкода МТ 4 каросерия обикновена с товароносимост 7000кг., собственост на дружеството от 18.01.1988г. до 20.04.1995 г.

Недоказани остават и твърденията относно заеманите длъжности крояч и секционен майстор в ОФ Устрем-Л-Лъки . Първоинстанционният съд правилно е определил категорията труд въз основа на всички събрани по делото доказателства, от които се установява, че характерът на труда на Р. за спорния период не е възможно да бъде отнесен като към такъв от втора категория.

По делото не са налични доказателства, които да сочат, че осигурителният стаж на жалбоподателя, положен на длъжностите крояч и секционен майстор попада в обхвата на т. 31. от ПКТП (отм.), т. 66и от ПКТП (отм.).

Трудът, положен при осигурителя Лъки Инвест-ЛОФ ЕООД в периода от 01.04.2007 г. до 01.12.2008 г. на длъжности помпиер и оператор помпена станция и в периода от 01.12.2008 г. до 27.11.2012 г. на длъжност работник обслужващ спомагателно съоръжение също не следва да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 2, т. 16 от НКТП (работници, заети в отделения и инсталации в затворени помещения, в които се извършват трошене и мелене на силикозоопасни рудни и нерудни изкопаеми и инертни материали) във връзка с чл. 9, ал. 26 и 27 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, тъй като в ал. 27 като задължителни условия при прилагането на т. 16 на чл. 2 от НКТП са посочени: 1. работното оборудване и съоръженията, с които се осъществява трошене и мелене на силикозоопасни материали, да са монтирани в затворено помещение; трошачно-мелачните инсталации и отделните съоръжения, работещи на открито, не се обхващат от точката, и 2. обработваният материал да бъде силикозоопасен - без значение дали е руда, нерудно изкопаемо и друг вид инертен материал.

По делото не е установено, че полаганият труд от Р. в обогатителната фабрика, при Лъки инвест - ЛОФ ЕООД е бил в отделения и инсталации в затворени помещения, където се извършват описаните в чл. 2, ал. 16 от НКТП дейности, а напротив - полаган е изцяло на открито или в багрена помпена станция /БПС/. Обстоятелство установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза относно и трите процесни длъжности заемани от жалбоподателя през процесния период - помпиер , оператор помпена станция и работник обслужване на спомагателни съоръжения . Вещото лице е разяснило, че длъжностите са част от технологичния процес на обогатителната фабрика и изпълнителят на тези длъжности извършва работа на открито и в самото хвостохранилище.

При липса на доказателства трудът да е положен при специфични условия, правилно същият не е бил зачетен от втора категория труд.

По изложените съображения, като е приел, че по отношение на Т. Р. не са изпълнени предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО и е отхвърлил жалбата му срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени претендираните от административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 200, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение