Решение № 5576 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2018 г.

Решение № 5576 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Б. Д 2016" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", ул. "46-та" № 7 срещу Решение № 2136 от 29.11.2017 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело № 2279/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Б. Д 2016" ЕООД срещу Заповед № 324 от 25.07.2017 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., с която на основание чл. 16, ал. 2, т. 5, предложение 2 от Закона за храните е заличен от регистъра на обектите за производство и търговия с храни обект ресторант "Копитото", рег. № 032600453, стопанисван от "Вир 2017" ЕООД, считано от 17,00 часа на 25.07.2017 г. и е обезсилено Удостоверение за регистрация № 9259 от 07.10.2013 г.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Б. Д 2016" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приема, че удостоверението се издава на обекта, а не на физическо или юридическо лице. Това противоречи на житейската логика и води до извод, че този обект никога не може повече да бъде регистриран. Това приемане на органа прави оспорената заповед немотивирана. Сочи, че към момента на издаване на заповедта обектът се стопанисва от друг субект, от който са извършени и установените нарушения. Съставените констативни протоколи и Заповед № 302 са връчени на лице, което не е упълномощено от "Вир 2017" ЕООД.

Неправилно съдът приема за ирелевантен факта, че друг правен субект е извършил нарушенията. По този начин се налага наказание на едно лице за действия, извършени от друго. Изводът на съда за преотстъпване на обекта почива на предположения, тъй като доказателства за това по делото няма. Сочи, че отхвърляйки правилата на административнонаказателното производство относно авторството на нарушенията и търсенето на отговорност спрямо нарушителя съдът предоставя възможност на всяко недобросъвестно лице да нахлуе в запечатан от органа обект, да осъществи някаква дейност, след което титулярът на разрешителното за експлоатация на обекта да носи негативните административно-наказателни последици.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Л. Д., Адвокатска колегия, гр. В.

1. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените за двете инстанции разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Б.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил фактите по делото и е приел, че към датата на издаване на заповедта дейността в обектът е следвало да се осъществява от касатора, поради което преотстъпването на "Вир 2017" ЕООД е в нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ). Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 7.10.2013 г., директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., издава, на основание чл. 15, ал. 1 ЗХ, Удостоверение № 9259, с което удостоверява, че обект: ресторант "Копитото", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", на "Б. Д 2016" ЕООД, се регистрира с рег. № 032600463 като заведение за обществено хранене с посочени групи храни.

1. На 6.07.2017 г., със Заповед № 286 и Заповед № 288, директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В. разпорежда служителите в областната дирекция да участват в екипи за съвместни проверки с други контролни органи във връзка с изпълнението на програмата за сътрудничество и институционално взаимодействие през 2017 г. по Черноморието.

1. На 13.07.2017 г. служители на областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., извършват проверка на обект ресторант "Копитото", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", ул. "46-та" № 7 и установяват, че:

а) в момента на проверката обектът се стопанисва от "Вир 2017" ЕООД видно от издадените фискални бонове като за промяната не е уведомена областната дирекция с оглед на чл. 14, ал. 1, т. 7 ЗХ;

б) кухненският блок разполага само с един вход;

в) хладилните съоръжения в обекта, с изключение на два полюсови хладилника, са без средства за отчитане на температурния режим;

г) кухненският блок не се поддържа в добро хигиенно състояние - посочени са множество конкретни нарушения;

д) не е представена система за управление на безопасността на храните и процедури за анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НACCP - H. A. and C. C. P.), не се водят записи от Системата за управление на безопасността на храните (СУБХ);

е) 15 души от персонала са без здравни книжки;

Проверката е извършена в присъствието на М. Й. Х., гр. В., ул. "Л." №... - пълномощник на управителя на "Вир 2017" ЕООД Д. П. В., гр. В., ул. "Л." №.... За проверката е съставен "чек лист за инспекция на обект за обществено хранене" подписан от г-жа Христова.

1. На 14.07.2017 г. е съставен Доклад № 106402, копие от който е връчен на М. Й. Х., пълномощник на управителя на "Вир 2017" ЕООД.

1. На 14.07.2017 г., със Заповед № 302, издадена на основание чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, е спряна експлоатацията на обект: ресторант "Копитото", находящ се в к. к. "Св. Св. К. и Е.", собственост на "Вир 2017" ЕООД, считано от 00,00 часа на 14.07.2017 г.

1. На 14.07.2017 г. в 15,40 часа Заповед № 302 е връчена на пълномощник на "Вир 2017" ЕООД - М. Й. Х..

1. На 14.07.2017 г. на "Вир 2017" ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 00116 за установените на 13.07.2017 г. нарушения. Актът е връчен на пълномощник на "Вир 2017" ЕООД - М. Й. Х.

1. На 14.07.2017 г. "Б. Д 2016" ЕООД, чрез пълномощник на собственика и управител Д. П. В. - М. Й. Х., подава заявление по чл. 15, ал. 1 ЗХ за промяна в регистъра и в издаденото Удостоверение № 9259 на фирмата, която извършва дейността в обекта като новата фирма е "Вир 2017" ЕООД, седалище и адрес на управление к. к. "Св. Св. К. и Е.", ул. "46-та" № 7, собственик и управител Д. П. В.

1. На 14.07.2017 г. "Вир 2017" ЕООД, чрез пълномощник М. Й. Х., подава заявление, вх. № КХ-1063, за възстановяване на дейността на обект ресторант "Копитото".

1. На 17.07.2017 г. в обекта ресторант "Копитото" е извършена проверка във връзка със заявлението за възстановяване на дейността и е установено, че констатираните при проверката на 13.07.2017 г. нарушения са отстранени. За проверката е съставен констативен протокол № 004209.

1. На 17.07.2017 г., със Заповед № 308, директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., прекратява действието на Заповед № 302, считано от 14,00 часа. Заповедта е връчена на пълномощник на управителя на "Вир 2017" ЕООД - М. Й. Х..

1. На 17.07.2017 г. на пълномощника на "Вир 2017" ЕООД - М. Й. Х., е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 15 за възпрепятстване дейността на контролните органи.

1. На 21.07.2017 г. в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., е получена информация и документи от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., от които е видно, че на 14.07.2017 г., на 15.07.2017 г. и на 16.07.2017 г. ресторант "Копитото" е работел с клиенти - докладни записки на извършилите проверката полицейски органи.

1. На 25.07.2017 г. в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. В., е получена информация за резултата от проведени от служители на Националната агенция за приходите проверки на 14.07.2017 г., 19.07.2017 г. и 21.07.2017 г., от която е видно, че в периода 14.07.2017 г. - 17.07.2017 г. в обекта ресторант "Копитото" са извършвани стопански операции - продавана е храна за консумация - отчети от фискалното устройство и клен за периода 06.07.2017 г. - 18.07.2017 г.

1. На 25.07.2017 г., със Заповед № 324, издадена на основание чл. 16, ал. 2, т. 5, предложение второ ЗХ, директорът на Областната дирекция по безопасност на храните заличава от регистъра на обектите за производство и търговия с храни обект: ресторант "Копитото", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", стопанисван от "Вир 2017" ЕООД и считано от 17,00 часа на 25.07.2017 г. обезсилва удостоверение за регистрация № 9259.

1. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя договор за отдаване под наем на недвижим имот от 15.06.2016 г., между Ж. М. Н., с постоянен адрес гр. В., ул. "Л." №... и "Б. Д" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е." ул. "46-та" № 7 с предмет - сграда за обществено хранене (ресторант "Копитото"), находяща се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", ул. "46-та" № 7. Съгласно договора наемателят "няма право да пренаема имота на трето лице".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 16, ал. 2 ЗХ, в исканата от закона форма - чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че наличието или липсата на сигнал до органа и изискването на информация от други органи не е административнопроизводствено нарушение.

Неоснователно съдът приема възражението за недопустимост на ангажирането на отговорността на жалбоподателя за действия на трето лице с оглед на характера на оспорения акт, с който не се реализира административнонаказателна отговорност.

Съдът приема, че оспорената заповед е и материално законосъобразна. От доказателствата по делото е безспорно, че е налице нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗХ, както и че обектът е продължил да работи след прилагане на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ. Преотстъпването на извършването на дейността в обекта на трето лице - "Вир 2017" ЕООД, което е свързано с жалбоподателя - "Б. Д 2016" ЕООД, като двете лица имат едни и същи пълномощници, е ирелевантно за спора, доколкото безспорно е налице неизпълнение на подлежаща на незабавно изпълнение заповед за спиране на експлоатацията на обекта. Наложената мярка се отнася до обекта за производство и търговия с храни, а не до физическото или юридическото лице, извършващо дейността в обекта.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок са свързани с преценката на съда за мотивираност на оспорената заповед, за нейния адресат и за наказването за нарушение, което не е извършил.

По делото е безспорно, че като лице, което извършва дейност в ресторант "Копитото" в удостоверението за регистрация е вписан касаторът - "Б. Д 2016" ЕООД. Безспорно е, че след извършването на първата проверка и връчването на Заповед № 302 за спиране на експлоатацията на обекта касаторът е подал заявление за промяна на вписаните в Удостоверение № 9259 обстоятелства, а именно промяна на лицето, което извършва дейността в обекта - от "Б. Д 2016" ЕООД на "Вир 2017" ЕООД. Безспорно е също, че към датата на издаване на оспорената Заповед № 324 - 25.07.2017 г., промяна в регистъра и удостоверението не е вписана.

При така установените по делото факти касаторът счита, че съдът, в нарушение на материалния закон, е приел, че регистрацията е на обекта, а не на лицето, което извършва дейността. Този довод на касатора е неоснователен.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 1 ЗХ търговията с храни се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. Ясната норма не оставя никакво съмнение, че регистрацията се извършва по обекта, в който се извършва търговията с храни.

Но регистрацията е съвкупност от изисквания към обекта и към дейността. И това е логично, защото и обектът, и дейността трябва да отговарят на определени нормативни изисквания. Така обектът трябва да отговаря на нормативно определени хигиенни изисквания, а дейността да се осъществява въз основа на добри практики и система за анализ на опасните и критични контролни точки, както и система за управление на безопасността на храните - чл. 12, ал. 1 ЗХ. Без мястото, на което се извършва дейността, да отговаря на нормативните изисквания дейността не може да се осъществява.

Търговията с храни, и в частност ресторантьорството, като дейност, винаги се осъществява на конкретно физически определено място. Именно това място трябва да бъде регистрирано. Субектът, който извършва дейността, има своята регистрация по Търговския закон и с оглед на нея има своето седалище и адрес на управление, но един субект може да извършва дейност търговия с храни на множество различни места, в различни обекти и за всеки от тях трябва да е налице гаранция, че нормативните изисквания са спазени. Наред с това в един обект дейността търговия с храни може да се извършва в различни периоди от различни лица. Именно поради това законодателят е приел, че регистрацията се извършва на обекта, а лицето, което извършва дейността, се вписва в регистъра и удостоверението.

Неоснователни, с оглед на горното, са възраженията на касатора, че процесният обект никога повече няма да може да бъде регистриран като ресторант. Такава забрана законът не съдържа. Забраната визира не обекта, а субекта, който извършва дейността. Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗХ при заличена регистрация по чл. 15, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗХ лицето, за което са установени нарушенията, няма право да регистрира повторно същия обект. С оглед на това дотолкова, доколкото органът е сезиран със заявление за регистрация на обекта, което отговаря на законовите изисквания, той не би имал основание да откаже регистрацията, само защото регистрацията на обекта е била заличена. Не заличаването на предходна регистрация на обекта само по себе си, а съответствието със законовите изисквания е това, което предпоставя следваща регистрация на обекта.

С оглед на горното доводът на касатора за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон - чл. 12, ал. 1 ЗХ, е неоснователен.

Неоснователен е и другият довод на касатора досежно адресата на оспорения акт - при установеното извършване на дейността от лице, което не притежава удостоверение за регистрация органът е трябвало не да заличава удостоверението, а да предприеме други мерки спрямо това лице.

Чрез този довод касаторът иска да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Законово е задължението - чл. 15, ал. 1 ЗХ, на касатора, в качеството му на лице, което е вписано в удостоверението за обекта и в регистъра като извършващо дейността, при промяна на обстоятелствата по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7 ЗХ да уведоми органа писмено в деня на настъпването на промяната. В случая касаторът не е сторил това. Заявление за промяна на обстоятелството - лицето, което извършва дейността, е подадено от името на касатора едва след проверката и при издадена заповед за спиране на експлоатацията на обекта. Следва да се посочи, че единствено касаторът е този, който би могъл да предостави на друг правен субект възможността за извършване на дейността в обекта. Ако дейността е извършвана в обекта въпреки волята на касатора то той би имал право да защити правата си като уведоми прокуратурата за извършено престъпление по чл. 323 от Наказателния кодекс. Н., което касаторът не твърди да е сторил.

Неизпълнението от касатора на законовото му задължение и предоставянето на възможността друг правен субект да извършва дейността в обекта не водят до извод за липса на предпоставки за заличаване на регистрацията на обекта, за който вписан в удостоверението и регистъра като извършващ дейността е касаторът. Дали органът ще предприеме мерки и спрямо лицето, което извършва дейността в обекта, без да е вписано в удостоверението и в регистъра и какви ще бъдат те, е въпрос ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Следва само да се посочи, че едноличен собственик и управител и на юридическото лице, което е вписано в удостоверението и в регистъра - касаторът "Б. Д 2016" ЕООД, и на юридическото лице, което е осъществявало дейността в процесния обект, без да е вписано в удостоверението и в регистъра - "Вир 2017" ЕООД, е все едно и също физическо лице - Д. П. В., като негов пълномощник и по двете дружества е едно и също физическо лице - М. Й. Х., което е видно от извършваната от г-жа Христова дейност от името на двете дружества - само за илюстрация: подаване на заявлението за промяна на обстоятелствата от името на "Б. Д 2016" ЕООД; подаване на заявление за възстановяване на дейността на обекта от името на "Вир 2017" ЕООД.

Касаторът твърди, че съдът неправилно не е отчел факта, че е наказан за нарушение, което не е извършил. Както обосновано приема в мотивите си съдът с оспорената Заповед № 324 органът не упражнява правораздавателна власт за налагане на административно наказание, а упражнява правомощието си на административен орган да заличи регистрацията и обезсили удостоверението за обекта, т.е. осъществява правомощията си по контрол на дейността търговия с храни. Никакво наказание в случая не е наложено на касатора. Заличаването на регистрацията е правна последица от осъществяване на визираните в чл. 16, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ факти и обстоятелства, а не административно наказание. А тези факти и обстоятелства, както е видно от доказателствата по делото, обективно са осъществени - след прилагане на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ обектът е продължил да работи с оглед на контролната лента на електронен носител (клен) от фискалното устройство на обекта и проверките на полицейските органи. Законът не поставя като изискване нарушението на заповедта по чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗХ да е извършено от лицето, което е вписано в регистъра и удостоверението като извършващо дейността. За фактическия състав на чл. 16, ал. 2, т. 5 ЗХ е достатъчен факта на неизпълнение на принудителната мярка.

Касаторът твърди, че съдът, в нарушение на закона - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е приел оспорената заповед за мотивирана. Счита, че изложените в мотивите на оспорената заповед предходни заповеди не могат да бъдат неин мотив.

Този довод на касатора е неоснователен. Видно от мотивите на оспорената заповед в тях органът действително излага изключително подробно всички извършени фактически и правни действия от компетентния орган в рамките на релевантния период - от 13.07.2017 г. до 25.07.2017 г. Но именно извършената на 13.07.2017 г. проверка, издадената на 14.07.2017 г. заповед за спиране на експлоатацията на обекта, издадената на 17.07.2017 г. заповед за отмяна на принудителната мярка и резултатите от проверките на полицейските органи и на служителите на Националната агенция за приходите са релевантните фактически основания за издаване на оспорената заповед.

В рамките на действие на Заповед № 302 за спиране на експлоатацията на обекта са извършени действията, релевантни за издаване на оспорената в настоящото съдебно производство заповед. И именно тези факти и обстоятелства органът подробно е изложил в мотивите на акта си.

С оглед на горното правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е надлежно мотивирана, т.е. е в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Същото като валидно и допустимо съдът следва да остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Българската агенция за безопасност на храните - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, с оглед на доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд