Решение № 5563 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12797/2016 г.

Решение № 5563 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12797/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. С., в качеството му на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Б., против решение № 1260/27.09.2016 г. по адм. д. № 397/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - Б., с което е отменена негова заповед № 1116з-15/16.06.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 /три/ месеца, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 204, т. 4 ЗМВР на младши инспектор П. И. Р. - младши автоконтрольор I степен в група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали", сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция", при ОДМВР - Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост, което съставлява касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответната страна по касационната жалба - П. И. Р., в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е основателна. С оспорената пред АС - Б. заповед № 1116з-15/16.06.2016 г., издадена от главен инспектор Д. С. - началник сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Б. на младши инспектор П. И. Р. - младши автоконтрольор I степен в група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали", сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция", при ОДМВР - Б., е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 204, т. 4 ЗМВР. За да отмени заповедта административният съд е приел, че вмененото дисциплинарно нарушение не е извършено, тъй като служителят не е бил запознат с указанията на министъра. Допълнително са изложени съображения за липса на доказателства за спазване на процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съобразно чл. 204, т. 4 ЗМВР, както и в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, но необосновано е намерил отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. На основание чл. 220 АПК касационната инстанция възприема правилно установената от АС - Б. фактическа обстановка: С писмо рег. № 7855р-8805/9.11.2015 г. на Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР е уведомен директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Б. за установени действия на служители от състава на дирекцията. При извършен от Дирекция "Вътрешна сигурност" на случаен принцип преглед на видеофайлове било установено, че служителите П. И. Р. и В. В. М. са назначени на 9.09.2015 г., за времето от 8:30 часа до 20:30 часа, на ПП-1, Е-79, в наряд със служебен автомобил рег. № Е 0669 АН, оборудван с АИС ВПК. За времето от 11:21 часа - начало на първия запис до 12:28 часа служителите обслужват пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на ПП-1, Е-79, в 10:25 часа, като при обслужване на ПТП не се извършва контролна дейност. Около 18:05 часа на ПП-1, Е-79, км. 417, водач на л. а. с рег. № Е 1135 ВК, извършва маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 и при наличие на насрещно движение - служебен автомобил, с което принуждава служебния автомобил да намали скоростта си и да отбие в дясно от пътя с цел избягване на ПТП. Впоследствие, водачът е догонен и спрян в с. С.. От записите и от обясненията на служителите било установено, че микрофоните на ВПК не са взети от гнездата предвид усложнената ситуация. Невземането на микрофоните от двамата служители е квалифицирано като нарушение на т. 6.7 от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирани в автомобил, утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи (Указанията) - "В случаите, когато се налага контакт с граждани или започне извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с което се въвеждат в работен режим. След приключване на контакта с гражданина, микрофоните се поставят в гнездата за зареждане". Във връзка с полученото в ОДМВР - Б. писмо рег. № 7855р-8805/9.11.2015 г. с резолюция е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушения и да се предприемат конкретни действия. Проверката е извършена от началник на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Б., като за резултата от нея същият е докладвал писмена справка рег. № 1116р - 4556/7.06.2016 г. до директора на ОДМВР - Б. В хода на тази проверка са били снети сведения от двамата служители на ОДМВР - Б. /П. Р. и В. М./, които на 9.09.2015 г., за времето от 8:30 часа до 20:30 часа са били на работа и са изпълнявали служебните си задължения по изготвен часови график със служебен автомобил рег. № Е 0669 АН. В. М. дал сведение рег. № Р-3215 от 28.04.2016 г., в което потвърждава, че на 9.09.2015 г. е бил на работа заедно с П. Р. Като причина да не вземе микрофона при спирането на нарушителя посочва усложнената ситуация, при която трябвало да излезе възможно най-бързо от колата, а не знаел дали другият водач е въоръжен или др. под. Идентично обяснение рег. № 1116р-2891 от 15.04.2016 г. дава Рибарев - ситуацията била изключително екстремна, тъй като автомобилът бил преследван и трябвало да се действа много бързо. Така изложената и приета за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Правната оценка на тези факти и обстоятелства обаче е извършена от съда при погрешно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми, поради което крайният извод на Административния съд - Б. е неправилен и незаконосъобразен. Пред АС - Б. са представени Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирани в автомобил (л. 84-94) и заповедта на министъра за утвърждаването им (л. 83). Действително, първоинстанционният съд коректно е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, като е указал на ответника (настоящ касатор), че не сочи доказателства относно запознаването на Рибарев с нарушените Указания. Такива допустими съгласно чл. 219 АПК доказателства са приложени към касационната жалба - заповед № 244з-586 от 27.03.2015 г. на директора на ОДМВР - Б., с която се разпорежда всички служители, осъществяващи контрол на пътното движение, да бъдат запознати с указанията, утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. Приложен е списък, удостоверяващ запознаването на служителите с указанията. Въпреки че списъкът не съдържа дата на изготвяне, може да се предположи, че същият е изготвен във връзка със заповед № 244з-586 от 27.03.2015 г., с оглед на което следва да се приеме, че към 9.09.2015 г. Рибарев е бил запознат с Указанията. Вменената за нарушена разпоредба на т. 6.7 от Указанията вменява задължение в случаите, когато се налага контакт с граждани или започне извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, а след приключване на контакта с гражданина - да поставят в гнездата за зареждане. Жалбоподателят не оспорва (и изрично потвърждава пред АС - Б.), че отразеното в заповедта е вярно, т.е. при проверката на 9.09.2015 г., в 18:06 часа той не е ползвал микрофон. Това негово бездействие безспорно сочи на пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, който е основание за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, както правилно е приел дисциплинарно-наказващият орган (ДНО). Всяко отклонение от установените в Указанията изисквания за боравене със системата за видеонаблюдение следва да се квалифицира като "пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност" по смисъла чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, представляващ форма на неизпълнение "на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи" - основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР, както правилно е приел ДНО. При това положение и предвид безспорно установеното, че на 9.09.2015 г. в 18:06 часа именно полицай П. И. Р. е назначен в наряд със служебен автомобил рег. № Е 0669 АН и е изпълнявал служебните си задължения, настоящият съдебен състав приема, че спрямо него е доказано осъществяването на фактическия състав на нормата, регламентираща дисциплинарното нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР. Настоящата инстанция счита за необоснован и извода на съда, че ДНО не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. В оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 1116з-15/16.06.2016 г. административният орган изрично се е позовал на писмените обяснения на служителя по протокол рег. № 1116з-4927/16.06.2016 г. Пропуск на съда е неизпълнението на задължението по чл. 152, ал. 4 АПК за изискване на административната преписка в цялост. Този протокол е приложен към касационната жалба и удостоверява изслушване на служителя от ДНО в изпълнение на процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Служителят е запознат със справка рег. № 1116з-4556 от 7.06.2016 г. и видеофайловете са прегледани в негово присъствие, поради което следва да се приеме, че е гарантирано правото му на защита в санкционното производство. Видно от гореизложеното, административният съд, като приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна поради неустановяване по несъмнен начин на извършителя на нарушението и поради неспазване на процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е постановил неправилно съдебно решение - в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Предвид констатираното съответствие на оспорения административен акт с приложимото материално право, издаването му от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона, с новото решение по същество следва да се отхвърли жалбата на П. Р. срещу заповед № 1116з-15/16.06.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Б. Касационният жалбоподател не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение