Решение № 975 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2016 г.

Решение № 975 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 7609 от 07.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2549 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което по жалба на "К. А. ВТ" ЕООД е отменена негова заповед № 99 от 11.02.2015 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че чрез заповедта се цели не само преустановяването на използваната нелоялна търговска практика, но и осуетяването на бъдещото й приложение спрямо добросъвестните потребители. Тя цели прекратяване на прилагането и преустановяване занапред на нелоялна търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Сочи, че ако съдът беше зачел обективираните съображения за законовата цел и функционалната същност на заповедта на председателя на КЗП, диспозитивът на решението би бил различен. Поддържа тезата, че е доказано наличието на фактическите основания и законовите предпоставки за издаване на заповедта. Сочи, че при представянето на информация от страна на търговеца от кои обекти следва да се закупят определени хранителни продукти, за да може да се влезе с тях на кино прожекция, не е било направено по разбираем за потребителите начин. Поради това съдът погрешно е достигнал до заключението, че така представената информация няма за резултат или не би могла да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което не би взел без използването на тази практика. По подробно изложени в жалбата доводи счита, че са налице предпоставките за наличието на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, прилагана от дружеството. Прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представения списък. Ответникът - "К. А. ВТ" ЕООД, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалбата, по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 99 от 11.02.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация и решение на КЗП, съгласно т. 9 от протокол № 3 от 22.01.2015 г. е забранено на "К. А. ВТ" ЕООД използването на нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да не предоставя своевременно съществена информация кои от щандовете, находящи се на територията на кинокомплекс Арена, се водят на "К. А." и кои не, както и с храна и напитки от кои щандове на киното потребителите ще бъдат допуснати до залите, в нарушение на чл. 68е, ал. 2, предл. 3 "не предоставя своевременно съществена информация" във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП. За да постанови този правен резултат първостепенният съд изложил подробно установената по делото фактическа обстановка, която не е спорна. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалноправните норми на закона. След обстоен преглед на относимата нормативна уредба съдът е направил извод, че описаните в оспорения акт факти не съответстват на състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от ЗЗП. Приел е, че заплатената от потребителя сума за закупените билети е възстановена, поради което не е засегнат и икономическия интерес на потребителя. Изложил е мотиви, че принудителна административна мярка (ПАМ) е наложена незаконосъобразно, тъй като дори да е била налице към момента на подаване на сигнала до Комисията за защита на потребителите, е била преустановена преди издаване на процесната заповед. Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2, предл. 3 от същата разпоредба заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът не предоставя своевременно съществена информация по смисъла на ал. 1. В разпоредбата на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП е регламентирано коя е съществената информация по смисъла на ал. 1 от същия член. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено търговецът "К. А. ВТ" ЕООД да не е предоставил своевременно съществена информация за предлаганата от него услуга. Предоставяната от дружеството услуга е прожекция на филм. В оспорената в първоинстанционното производство заповед не са налице твърдения за несвоевременно предоставяне на информация относно тази услуга, касаеща основните й характеристики, предоставящият я търговец, нейната цена, условията на плащане и изпълнение на услугата, каквато информация по смисъла на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП е приета за съществена от законодателя. Информацията за това кои от щандовете, находящи се на територията на кинокомплекс Арена, се водят на "К. А." и кои не, както и с храна и напитки от кои щандове на киното потребителите ще бъдат допуснати до залите, не е сред регламентираната в чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП, поради което не може да се приеме, че тя е съществена за услугата кинопрожекция. Наред с това правилно е прието от съда, че търговецът е предоставил на потребителите своевременно информация и за посочените обстоятелства. В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че в обекта, до всяка една каса за продажба на билети, е поставена информационна табела с надпис "Уважаеми зрители, в киносалоните може да влизате само с храни и напитки, закупени от щанда на кино Арена". Тоест - информацията е предоставена своевременно, тъй като е доведена до знанието на потребителите преди вземането на търговското решение да закупят билет за дадена кинопрожекция. В заповедта не се твърди, че информацията е била предоставена по неразбираем или двусмислен начин. Въпреки това в производството е установена и възможността за ясно разграничение между разположените в сградата обекти на различни търговци, предвид различното им оформление и наличието на различни рекламни табели на фасадата на сградата. Не може да бъде споделен доводът на органа, че заблуждаваща практика е налице, предвид липсата на посочената информацията до всички щандове в сградата, тъй като по делото е установено, че не всички обекти в нея са наети от "К. А. БТ" ЕООД, съответно дружеството не разполага с право да поставя информационни табели в цялата сграда. Поради това правилни са изводите в оспореното решение, че не се установява поведение от страна на търговеца, което да е довело до заблуждаване на потребителите. Изложеното по-горе води до извод, че в случая не са били налице материалните предпоставки на чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от ЗЗП а използваната търговска практика, не е заблуждаваща. В оспореното първоинстанционно решение са изложени подробни и аргументирани доводи в тази насока, които се споделят и от настоящата инстанция. Като е достигнал до извод за основателност на жалбата и е отменил оспорения административен акт, съставът на АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,