Решение № 7611 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2011 г.

Решение № 7611 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Берета Трейдинг" ООД, със седалище и адрес на управление град София, против решение от 26.03.2010 г., постановено по адм. дело № 3707/2005 г. на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Патентно ведомство /ПВ/ на РБългария, чрез процесуалния си представител не оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната основателност. Ответникът - "НВС - Комерс" ЕООД, гр. Пловдив е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - ФГУП "Ижевски механичен завод" Русия не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е обявена нищожността на решение от 21.09.2005 г. на председателя на ПВ. За да достигне до този резултат, СГС е приел, че председателят на ПВ не разполага с компетентност да отменя влязъл в сила стабилен административен акт от 2004 г., от който трети добросъвестни лица са придобили права. Съдът се е позовал на нормата на чл. 32, ал. 1, 2 и 3 от ЗАП (отм.) и на чл. 231 от ГПК (отм.) и е преценил, че не са налице предпоставките на цитираните текстове за отмяна на издадено удостоверение за предоставяне на изключителна лицензия от 15.12.2004 г. Съдът е разгледал и предвидените от законодателя условия, при които по реда на чл. 99 от АПК е допустима отмяна на стабилен административен акт и е извел верен и обоснован извод, че те също не са осъществени. СГС е установил, че с решение от 21.09.2005 г. председателят на Патентното ведомство прогласил нищожността на издаденото на 15.12.2004 г. удостоверение за вписване на изключителна лицензия. За да постанови обжалвания акт, административният орган е извършил проверка във връзка с постъпило възражение срещу съставен акт за установяване на административно нарушение № 13/20.05.2005 г., в което се твърди, че лицензодателят по договор за предоставяне на изключителна лицензия не е притежател на международната регистрация № R 429 613 "BAIKAL". Установено е, че притежател на международна регистрация № R 429 613 "BAIKAL" е GOSOUDARSTVENNOE PREDPRIATIE "IJEVSKY MEKHANITCHESKY ZAVOD", а лицензодател на вписания договор е FGUP "IJEVSKY MEKHANITCHESKY ZAVOD" - дружество, което е различно от притежателя на марката и следователно не може да предоставя права по нея. По тази причина председателят на Патентното ведомство е прогласил нищожността на издаденото на 15.12.2004 г. удостоверение за вписване на изключителна лицензия. С писмо вх. № 18230 от 20.10.2005 г. Патентното ведомство е уведомено, че производството по вписване на лицензионен договор от 19.11.2004 г. е възобновено, във връзка с представени от жалбоподателя доказателства за пререгистрация в имената на притежателя на марка "BAIKAL". Съгласно удостоверение на Патентното ведомство на 15.12.2004 г. в Държавния регистър на марките е вписан лицензионен договор за разрешение за използване на международна марка BAIKAL per. № 429613 - лицензополучател "НВС-Комерс" ЕООД. Установено е също така, че с договор за предоставяне на правото на продажба от 19.11.2004 г. заинтересованата страна ФГУП "Ижевски механически завод" е предоставила на жалбоподателя изключителното право на продажба на територията на България на закупената от ФГУП "Ижевски механически завод" продукция, като в договорът е посочено, че дружеството е собственик на търговската марка "BAIKAL". При така събраните по делото доказателства, СГС е обосновал правни изводи, че председателят на Патентното ведомство няма правомощия да прогласява за нищожно издаденото на 15.12.2004 г. удостоверение за вписване на изключителна лицензия. Позовал се е на мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 2/от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г., ОСГК на ВС, за да е законосъобразен, административният акт следва, на първо място, да е издаден от компетентен орган, т. е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност, като тук следва да се причислят две категории изисквания: за административната подведомственост при издаването на акта (административният орган да не навлиза в предмета на дейност на други органи - съдилищата, например) и за административната компетентност (разпределението на правомощията по издаване на административните актове вътре в сферата на административната подведомственост). Прието е, че председателя на ПВ не е оправомощен да прогласява нищожността на издаденото на 15.12.2004 г. удостоверение за вписване на изключителна лицензия, като е навлязъл в правомощията на съда. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Обосновани са правните изводи на СГС, че в конкретния казус не е налице хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.), на което основание е издадено оспореното решение на председателя на ПВ, тъй като същата е приложима, когато от административния акт не са придобити права или е отказано издаването на документ. В случая е издаден документ - удостоверение за вписване на изключителна лицензия, от който произтичат права за трети лица. Издаденият документ е положително произнасяне по направено искане, с оглед на което административният орган не може да обяви по свой почин, че то не поражда правни последици. Оспореното пред СГС решение на ПВ е издадено при условията на ЗАП (отм.), поради което същото би могло да се отмени само при наличието на изискванията, регламентирани в чл. 32, ал. 1, 2 и 3 от ЗАП (отм.). Позоваването в касационната жалба на мотивите на решение по адм. дело № 590/2000 г. на ВАС досежно прилагането на нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.) не само не променя правните изводи на СГС и на настоящия състав, но е и в подкрепа на даденото тълкуване на цитираната разпоредба. Това правно основание предвижда възможност за административна отмяна на влезли в сила административни актове, които не са били обжалвани пред съд. Законът за административното производство е общ закон, нормата на чл. 32 от ЗАП се намира в глава трета "Обжалване на административните актове", раздел I -"Обжалване по административен ред". Систематичното й тълкуване води до извода, че тя е приложима за всички административни актове, необжалвани пред съд, макар и съдебният контрол върху същите да е изключен по ЗАП. Тази отмяна е различна от извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по реда на ГПК. Както при действието на чл. 32 от ЗАП (отм.), така и при сега действащата уредба на чл. 99 и сл. от АПК, съществуват императивни изисквания, само при наличието на които административният орган може да преразгледа въпросът, който е решил с предходен свой акт. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че не са осъществени предпоставките за произнасяне по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.), защото от решението от 2004 г. са придобити права от добросъвестни лица, независимо, че те произтичат от договора за предоставената изключителна лицензия, който е вписан в регистъра на ПВ. Производството по вписването на лицензионния договор е регламентирано в чл. 22 от ЗМГО /както приложимата редакция на текста обн. ДВ, бр. 43/2005 г., така и сега действащата му редакция на ал. 5/, предвижда, че лицензионният договор се вписва в Държавния регистър и ПВ издава удостоверение за вписването. Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър - ал. 6. Следователно процедурата по вписването и издаването на удостоверение е различна от споровете за действителността на договора или неговото изпълнение, които не са предмет на административното производство, а подлежат на разглеждане по общия исков ред. Процедурата по вписване в държавния регистър на ПВ обаче е изрично регламентирана като административно производство, с оглед на произтичащите от вписването в регистъра права и задължения за страните по договора и за трети лица. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани, поради които такива не се присъждат за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,