Решение № 11202 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2008 г.

Решение № 11202 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална митническа дирекция (РМД), гр. Бургас, срещу решение № 915/16.10.2008 г. по ахд № 873/2008 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 23/2008 г., издадено от началника на митница Бургас, потвърдено от директора на РМД, гр. Бургас, с което "Пристанище - Бургас" ЕАД, гр. Бургас, е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 42 540 лв. - ДДС и законна лихва. Касаторът поддържа в касационната си жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материални закон, при съществени съдопроизводствени нарушения, изтъква и доводи за необоснованост, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу ППСПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - началник на митница Бургас, се присъединява към становището на касатора чрез приподписване от негов процесуален представител на касационната жалба в срока, даден на касатора да отстрани пороците на касационната жалба. Вторият ответник по касационна жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД, гр. Бургас, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че "Пристанище Бургас" ЕАД" гр. Бургас, е търговец, управляващ временен склад. Съгласно митнически манифест № 198/30.07.2007 г., подаден от "Дафмар" ЕООД, са въведени в пристанище Бургас и разтоварени от кораба "Атена" общо 15 006 070 кг. меден концентрат. След разтоварването е установено разтоварено тегло 15 144 340 кг. При натоварването им на ж. п. вагони и претеглянето им се установява количество 15 062 810, експедирано с митническо направление "транзит в страната". Според АС, митническите органи в нарушение на чл. 114 ППЗМ са приели, че разликата от 81 530 кг. е липсваща стока, считаща се за отклонена от митнически контрол и съответно - внесена на територията на страната, поради което са определили дължим от "Пристанище Бургас" ЕАД" ДДС. В случая се установява друго - а именно, че при теглене на стоката по метода драфт сървей и впоследствие посредством вагони на кантар, теорията и международната практика допуска отклонение. При претеглянето на ж. п. кантар има системна грешка при теглене на вагоните, както и системна грешка на везната. Изложени са доводи и свързани с изпарението на влагата и механично разпиляване без цифрово изражение. Изводът е, че отклонението в теглото на стоката е в границите на нормално допустимата грешка и не е налице липса при съхранението във временен склад по смисъла на чл. 114 ППЗМ, която да води до задължение за заплащане на ДДС. Решението е правилно. Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза по делото, винаги има несъответствие в резултатите от двата вида измерване-по газенето на кораба и по тегленето на кантар, поради несъвършенството на методите и измервателните уреди. Международно установената практика в корабоплаването е да се приема, че е допустима разлика в резултатите от + (-0.5% от товароносимостта на кораба, която в случая не е известна, но със сигурност е равна или по-голяма от товара. След сумиране с величините, получаващи се и от системните грешки при теглене на вагоните и везната, съдът е направил обоснован извод относно допустима грешка при измерването на товара. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата. Не е приложима материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.), според която ДДС се дължи в случаите, когато е налице доказано освобождаване или отклоняване на стоки от митнически контрол, освен ако има доказателства за друго, тъй като същата е действащо право до 31.12.2006 г., а вносът е осъществен през 2007 г. С оглед на изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение