Решение № 19 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5305/2007 г.

Решение № 19 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5305/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Съюза на б. х. като трето лице помагач е подал касационна жалба срещу решение от 19.01.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд, 2 "а" отделение, с което е отменено решение от 6.02.2003 г. по гр. д. № 5* от 2000 г. на Софийски районен съд, 58 състав и е уважил предявеният от Софийския университет "С" против ЕТ "Й" ревандикационен иск за помещение от 16 кв. м, представляващо книжарница "П", находящо се в партера на сградата в гр. С., ул. Ш. № 6. Иска по чл. 59 ЗЗД и заплащане на обезщетение за ползването й от 28.03.2000 г. до 19.10.2000 г. в размер на 7 129,04 лв. е отхвърлен като неоснователен и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. Решението е постановено при участието на третото лице -помагач, който е и касационен жалбоподател С. на б. художници. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание касатора прави искане за прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на иска обусловена от липсата на правен интерес от провеждането му след осъщественото опразване на помещението от наемателя ответник Е. "Й". Ответниците СУ "С" и ЕТ "Й" не са представили отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна - чл. 177, ал. 1 ГПК (отм.), срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 12.02.2007 г. и е изтекъл на 24.03.2007 г., а жалбата е подадена на 14.03.2007 г. с вх. № 7* от същата дата. С решение № 399/06 от 3.04.2006 г. по п гр. д. № 3* от 2004 г. на Върховния касационен съд, Четвърто "б" отделение е обезсилено предходното въззивно решение и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Не са налице обстоятелства, които да формират извод за недопустимост на решението при условията на чл. 100, ал. 4 ГПК (отм.), т.е. отпадане на правният интерес в хода на съдебното производство, тъй като предявеният иск е за ревандикация и е относим към собствеността на имота, а не по чл. 233, ал. 1 ЗЗД предаване на вещта при прекратен договор за наем, поради което опразването не налага извод за липса на правен интерес. Софийски градски съд е уважил предявеният от Софийския университет "С" против ЕТ "Й" ревандикационен иск и иск по чл. 59 ЗЗД за помещение от 16 кв. м., представляващо книжарница "П", находящо се в партера на сградата в гр. С., ул. Ш. № 6 защото е намерил, че С. е собственик на сградата, като легитимира правото си на собственост с акт за държавна собственост № от 28.03.2000 г., с който на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост вр. с чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС имота е актуван като публична държавна собственост. В решението е обсъдено наведеното възражение от страна на ответника и третото лице помагач, че АДС няма констативно значение, а само установително декларативно (чл. 158, ал. 1 ППЗДС) но е счетено, че същия не е оспорен, поради което не е оборена и неговата презумтивна доказателствена сила като официален документ. Активната материално правна легитимация на ищеца е съзряна в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗДС, която позволява ревандикацията да се предяви и от субекта, който е посочен, че упражнява от името на държавата правата на собственост. Този принципно верен аргумент не съответства на фактите по делото. В съдебно заседание от 12.11.2008 г. акта за държавна собственост е бил оспорен относно съдържанието и е открито производство по чл. 154 ГПК. В това заседание съдът е задължил ищеца да представи доказателства, които го легитимират като собственик, т. е. да проведе пълно и главно доказване на правото на собственост. Доказателства обаче, че тази сграда, призната за публична държавна собственост е предоставена на СУ "К" по реда на чл. 15, ал. 2 ЗДС не са представени. В акта за държавна собственост е посочено, че се съставя на основание три акта на Министерския съвет - Разпореждане № 480 от 18.12.1969 г.; Разпореждане № 468 от 8.10.1870 г. и ПМС № 25 от 18.05.1985 г., в които изрично се подчертава, че сградата се държи от С. на б. х. и че ще бъде предадена на С. след построяване на Национална картинна галерия. Взето е и решение № 208 от 28.06.1969 г. за ситуирането на галерията на територията на гр. С., но отчуждаването на терени за нея и строителство не са реализирани. За основателността на този иск би имало правно значение, че тази сграда не е била предоставена по надлежния ред, предвиден в НДИ в собственост на касатора- С. на б. х. само в случай, че ищеца установи своето право на собственост. Вярно е че дейността на СБХ в момента се регламентира от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чл. 4 от който е посочено, че държавата не е задължена да помага на тези сдружения и фондации с идеална цел, но това обстоятелство не променя необходимостта Софийски университет да докаже притежаването на абсолютното вещно право. Без правно значение за резултата от спора е и обстоятелството, че договора за наем между ЕТ "Й." и СБХ е сключен с несобственик или че същия е прекратен с подаването на исковата молба или пък, че помещението е опразнено. Този договор не може да се противопостави само на собственика. В случай, че С. беше установило по безусловен начин правото си на собственост, то тогава следваше да се преценяват и другите елементи от фактическия състав на ревандикацията, а именно осъществяваната фактическа власт от ответника и правното основание за това. ВКС следва да отмени постановеното решение и да се произнесе по същество, тъй като се касае до нарушение на материалния закон, а не до допускане на съществено процесуално нарушение, което следва да се изправи от въззивната инстанция. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.