Решение № 3269 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1601/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение 27955/20.12.2024 г. на Административен съд София-град, по адм. дело 9035/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Столична община против Решение РД-02-14-1504/21.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР), с което на бенефициера е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1.001-0007-C01-D-05/31.03.2022 г. с Транс Ко 04 ЕООД, сключен по обособена позиция 4 за възлагане на обществена поръчка с предмет Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане, компютри и техника, спортно обзавеждане и оборудване, и кухненско обзавеждане и оборудване на 3 училища на територията на СО в шест обособени позиции. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е направил фактически извод, без запознаване с административната преписка, поради което същият противоречи на събраните доказателства и е необоснован. Оспорва наличието на непълнота в Техническата спецификация на поръчката, поради непосочването на нормативно изискуемия запис или еквивалентно/и , както приема съдът. Сочи, че ясно в документа са записани приложимите стандарти, на които следва да отговаря доставеното оборудване и обзавеждане, като за всеки от тях е посочено, че са приложими еквивалентни или други, в зависимост от конкретния случай, поради което не е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), следователно не е налице и ограничително изискване. Добавянето на думите или еквивалент е извършено на счетеното за необходимо място в документацията за обществената поръчка, като въпреки че еднократното посочване е достатъчно, документацията съдържа нееднократно позоваване на това изискване. Намира, че противният фактически извод на съда е необоснован, доколкото е в противоречие със събраните по делото доказателства, а това прави съдебното решение неправилно. В подкрепа на твърдението си за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът пропуска да обсъди направеното от него възражение за неприложимост на основанието по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.) (Наредбата за посочване на нередности), тъй като констатациите на органа нямат отношение към установени дискриминационни критерии/условия, спецификации, а касаят хипотеза на въвеждане на условия, които необосновано ограничават участието на потенциални участници. Сочи, че в мотивите на решението си съдът следва да обсъди защитните тези на двете страни, събраните по делото доказателства и приетите въз основа на тях за установени факти, които съдът подвежда под счетената за приложима законова норма, което не е сторено в случая. Необсъждането на приетите по делото доказателства и доводите на страните е процесуално нарушение от категорията на съществените, съгласно трайната съдебна практика. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете производства, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. М. Рунчев. Ответникът РУО на ОПРР, в писмен отговор изразява становище за неоснователно на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора юрисконсултско/адвокатско възнаграждение над минималните размери. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд установява, че Столична община е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ РД-02-37-11/05.04.2021 г. по ОПРР 2014-2020 г., с който се финансира изпълнението на проект BG16RFOP001-1.001-0007 Изграждане основен ремонт/реконструкция на три училища на територията на Столична община . На 03.09.2021 г. зам.-кмет на Столична община, оправомощен за възложител, издава решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗОП с предмет: Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане, компютри и техника, спортно обзавеждане и оборудване и кухненско обзавеждане и оборудване на 3 училища на територията на СО по 6 обособени позиции. Предметът на поръчката по ОП 4 е Доставка и монтаж на компютри и техника на 28 СУ Алеко Kонстантинов , ул. Възкресение 60, район Красна поляна , 48 ОУ Йосиф Kовачев , ул. Kлокотница 21, район Сердика и 1 СУ Пенчо Славейков , ул. Стара планина 11, район Оборище , Столична община. Откритата процедура е с УНП 00087-2021-0164 в ЦАИС ЕОП. В резултат на процедурата на 31.03.2022 г. е сключен Договор СОА22-ДГ55-164 с Транс Ко 04 ЕООД. По повод регистриран в УО на ОПРР сигнал за нередност 2152/23.08.2024 г., имащ отношение към сключения договор за възлагане на обществената поръчка по ОП 4, на 30.07.2024 г. бенефициерът е уведомен за констатациите на органа за нарушение, осъществяващо нередност, като му е осигурена възможност да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция. Констатирано е, че в Техническата спецификация на поръчката по ОП 4 са описани конкретни изисквания към техническите характеристики на отделните артикули (мултимедиен проект за обект 28 СУ Алеко Константинов ; мултимедиен проектор, интерактивна бяла дъска, телевизор с размер 55", настолен компютър, лазерно МФУ/лазерно черно-бяло МФУ за обект 1 СУ Пенчо Славейков ), като не е допусната възможност за офериране на артикули с еквивалентни или по-добри технически характеристики, и не е записано изрично, че изисканите технически параметри са минимално изискуемите. Органът достига до извода, че е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 и ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, което има потенциален финансов ефект върху средствата от ЕСИФ, изразяващ се в ограничаване на конкуренцията, посредством необходимостта от офериране на точно определени продукти, което също така поражда съмнение за индиректно навеждане към конкретен производител и търговски марки, с което се дава необосновано предимство на потенциална група производители/продукти с точно определените параметри. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, за която се предвижда финансова корекция в размер на 5%. На 14.08.2024 г. бенефициерът представя възражение. Следва издаване на оспореното пред АССГ Решение РД-02-14-1504/21.08.2023 г. на РУО на ОПРР, с което като приема възражението на Столична община за неоснователно, органът потвърждава становището си за установена нередност при идентични мотиви, и определя за нея финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ, по Договор BG16RFOP001-1.001-0007-C01-D-05/31.03.2022 г. с Транс Ко 04 ЕООД, сключен за ОП 4. По делото е представена Заповед РД-02-14-525/23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ю. В., е определен за ръководител на УО на Оперативна програма Региони в растеж за програмния период 2014-2020. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при издаването му са спазени специалните производствени правила по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Материалната законосъобразност на оспореното решение съдът преценява в контекста на сочените от органа за нарушени норми на ЗОП, правното основание за определяне на финансова корекция и изложените фактически съображения от органа. Съдът сочи, че в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Счита, че изискванията към определянето на техническите спецификации, посочени в чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗОП са проявление на принципа по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Сочи, че само в случаите, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1 ЗОП се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите или еквивалентно/и . Съдът приема, че органът правилно установява, че Техническата спецификация не съдържа нормативноизискуемия запис или еквивалентно/и , която непълнота е в нарушение на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗОП. За правилна съдът приема и правната квалификация на нередността по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, с оглед подадените за участие общо 7 оферти, 6 от които са допуснати до разглеждане и класиране. С оглед изложеното, съдът достига до извода, че оспореният пред него акт е и материалнозаконосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него е неоснователна. Така мотивиран, съдът отхвърля жалбата на Столична община и осъжда същата за разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът правилно установява приложимия материален закон, доколкото предмет на първоинстанционното производство е проверката за законосъобразност на решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, чрез която се предоставят средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция преди изменението и допълнението извършено със ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/01.07.2022 г. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че доколкото изводът за наличието на нарушение се преценява в съответствие с действащата нормативна уредба към момента на извършването му, то и с оглед момента на обявяване откриването на процедурата за възлагане на обществената поръчка от бенефициера, приложима е редакцията на ЗОП към ДВ бр.107 от 18.12.2020 г., макар до датата на издаване на оспорения административен акт, в разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 ЗОП да няма направени изменения. Не е спорно, че нормативно установено за възложителя задължение е да изготви техническите спецификации на поръчката по начин, че да бъде осигурен равен достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка, както и да не се създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. За да спази това задължение, възложителят не може да посочва конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти (арг.: чл. 49, ал. 1 ЗОП). В настоящия случай, с оглед съдържанието на техническите спецификации по ОП 4 на поръчката, органът намира, че като е изискал или посочил определени подробни, много на брой и точно определени изисквания към технически характеристики на доставяните артикули от оборудването, без да са поставени минимални изисквания, по този начин възложителят не е допуснал възможността за представяне на артикули с еквивалентни или по-добри технически характеристики, или не е записал изрично, че изискваните технически параметри са минимално изискуемите. От тези съждения е направен извод, че са заложени незаконосъобразни изисквания в техническата спецификация, способстващи за ограничаване на конкуренцията, предвид необходимостта от офериране на точно определени продукти, респективно продукти с точно определени параметри в тяхната изброена от възложителя съвкупност от характеристики. Органът заключава, че това поражда съмнение за индиректно насочване към конкретен производител и марка, и по този начин е дадено необосновано предимство на потенциална група продукти/производители, които притежават точно определените от възложителя характеристики. Всички тези изводи на органа нямат нито фактическо, нито законово основание и почиват изцяло на предположения. На първо място, следва да се посочи, че възложителят може да определи техническите спецификации по някой от начините, посочени в чл. 48, ал. 1 ЗОП, сред които е чрез посочване на работните характеристики или функционалните изисквания, включително екологичните, които позволяват точно определяне на параметрите на предмета на поръчката (чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗОП). Когато е използван този начин, за възложителя не съществува задължение да допълва посочването с думите или еквивалентно/и (арг.: чл. 48, ал. 2 ЗОП). Няма и законово изискване всички посочени от възложителя параметри да бъдат записани като минимално изискуеми, с оглед даването на възможност за представяне на по-добри в техническо отношение предложения това, от една страна, е в пределите на субективната преценка на потенциалните участници, предвид приетия от възложителя в случая критерий за възлагане най-ниска цена , а от друга офертата не може да бъде отстранена от участие, ако съответният участник докаже, че тя съответства на български стандарт, въвеждащ европейски стандарт, европейска техническа оценка, обща техническа спецификация, международен стандарт или стандартизационен документ, установен от европейски орган по стандартизация, когато тези стандартизационни документи се отнасят до определените от възложителя изисквания за работни характеристики и функционални изисквания, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗОП. В тези случаи офертата е еквивалентна. На следващо място, органът не излага никакви аргументи в подкрепа на твърдението си, че така определените от възложителя работни и функционални характеристики на търсеното оборудване, насочват към конкретен производител и марка, с което се дава необосновано предимство на потенциална група продукти/производител, респективно доставчици, и е ограничена конкуренцията, поради необходимостта от офериране на точно определени продукти, респективно продукти с точно определени параметри. Необходимостта от офериране на точно определени продукти е проявление на конкретните нужди на възложителя и по никакъв начин не ограничава конкуренцията. Същевременно, броят на подадените оферти за участие в процедурата опровергава извода на органа, възприет и от съда, за ограничаване на конкуренцията между потенциалните икономически оператори, които биха могли да доставят продукти с конкретно определени технически параметри. От прегледа на Техническата спецификация по ОП 4 не се достига до извода, че предметът на поръчката не е определен достатъчно ясно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1 ЗОП, нито че е посочен или чрез заложените технически параметри се насочва индиректно към конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито че е посочена търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство. Тъй като няма каквато и да е индиция, че е налице изключението по чл. 49, ал. 2 ЗОП, то и за възложителя не е било налице задължение да добави в описанието на техническите параметри думите или еквивалентно/и , както се изисква от изр. 2-ро на същата разпоредба. Гореизложеното прави изводите на органа, възприети изцяло от съда, неправилни. Наред с гореизложеното, касационната инстанция намира, че съдът достига и до неверен фактически извод, както основателно твърди касаторът. В Техническата спецификация по ОП 4, след описанието на артикулите, които са предмет на доставка (в табличен вид), възложителят е посочил следното: Оборудването и обзавеждането, предмет на настоящата поръчка, следва да отговарят на приложимите стандарти за обзавеждане на училища, сред които: БДС 818:1988 или екв., БДС 16733:1987 или екв., БДС 12795:1987 или екв., БДС 16672:1987 или екв., БДС 16732:1987 или екв., БДС 16738:1987 или екв., БДС EN 1729-1:2015 или екв., БДС EN 1729-2:2012+А1:2016 или екв., БДС EN 14434:2010 или екв. и др., в зависимост от конкретните артикули. Видно е, че доколкото техническите спецификации са определени и общо чрез посочване на стандарти, по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 2 ЗОП, то в съответствие с чл. 48, ал. 2 ЗОП посочването е допълнено с израза или еквивалентно/и . Предвид горното, следва да се приеме, че изводът на административния орган е неправилен, несъответен на доказателствата и закона. Съдът пропуска да извърши собствена оценка на събраните по делото доказателства, като приема за безспорно установени изложените от органа факти и обстоятелства, възприема мотивите му като свои, поради което формира извод в противоречие с установените по делото факти за допуснато нарушение на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, което го прави необоснован. Същевременно, като възприема изцяло мотивите на органа, без да изложи собствени такива по същността на спора, въз основа на съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, съдът допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подробното изложение на приложимата нормативна уредба в мотивите на съдебното решение, не може да замести този пропуск, още повече някои от изложените съждения имат отношение към въвеждането на ограничителни изисквания спрямо самите участници в процедура за възлагане на обществена поръчка, а не към въвеждането на незаконосъобразни условия в техническите спецификации на поръчката. Липсата на нарушение на конкретно сочените от органа правни норми на ЗОП при определянето на техническите спецификации на поръчката, в частта по ОП 4, води до извод, че не е налице засягане на принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, прогласени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Не е доказано включването на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на потенциалните икономически оператори в процедурата за възлагане на обществената поръчка, в частност по ОП 4, т.е. няма нарушение и на общата забрана по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Горното води до извода, че не е налице съставомерност на нередността, следователно няма фактическо основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, на което правно основание се позовава органът в решението си. Това прави безпредметно разглеждането на дадената от органа правна квалификация на нередността и определеният за нея размер на финансовата корекция. С оглед гореизложеното доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение са основателни. Решението като неправилно следва да се отмени. Вместо него и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови решение по същество, като отмени Решение РД-02-14-1504/21.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е основателна. Такива се претендират в общ размер от 194,42 лв. (сто деветдесет и четири лева и 42 ст.) заплатени държавни такси за двете производства, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, което съдът определя в размер на по 100 (сто) лева за всяка от инстанциите, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или общо разноски в размер на 394,42 лв. (триста деветдесет и четири лева и 42 ст.). На основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските следва да се присъдят в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на отменения акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение