Решение № 13661 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11648/2013 г.

Решение № 13661 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11648/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Антон Кръстев против раздел II, т. 1 и раздел IV, т. 4, т. 4.1 от решение № Ц-25/29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С решението в раздел II, т. 1, считано от 1.08.2013 г. е утвърдена цена за електрическа енергия без ДДС, по която "Национална електрическа компания" ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, продава електрическа енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, в размер на 95,85 лв./МВтч, в т. ч. цена за услугата обществена доставка - 1,32 лв./МВтч, при необходими годишни приходи - 2 083 391 хил. лв. и прогнозни количества електрическа енергия за регулаторния период -21 736 096 МВтч. С раздел IV, т. 4 и т. 4.1 от решение считано от 1.08.2013 г. при продължителност на регулаторния период от 2 /две/ години утвърждава необходими годишни приходи за енергия за първата ценова година от третия регулаторен период на "ЧЕЗ Електро България" АД са 712 206 хил. лв. при прогнозни количества електрическа енергия за първата ценова година от третия регулаторен период - 7 214 046 МВтч и компонента за дейността "краен снабдител" - 3 %. Утвърдени са цени без ДДС, по които "ЧЕЗ Електро България" АД, продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЕ и Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия (НРЦТЕ) и в несъответствие с целта на закона. Моли решението да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото за внесен депозит ва ВЛ и адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата подадена срещу решението в частта му по т. II. за процесуално недопустима, поради което в тази й част тя ще следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати, по следните съображения: С решение № Ц-25/29.07.2013 г. ДКЕВР в частта му на раздел II. е утвърдила, считано от 1.08.2013 г. цена без ДДС, по която "Национална електрическа компания" ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, продава електрическа енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества. Цената е утвърдена на основание чл. 30, ал. 1, т. 4 и 4а ЗЕ, съобразно подаденото заявление и съпровождащите го документи. Така утвърдената цена с частта от решението според чл. 36а, ал. 2 ЗЕ е пределна цена, която се отнася само за "НЕК" ЕАД и в тази част решението по правната си същност е индивидуален административен акт. Цената е образувана по метода "норма на възвращаемост на капитала" ("разходи плюс") и въз основа на данните, съдържащи се в заявлението на обществения доставчик. Тази част от решението не засяга пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, защото се отнася единствено до "НЕК" ЕАД, който е и адресат на акта, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на решението в тази му част според чл. 15 АПК. Ето защо решението в тази му част не засяга права и не създава задължения за жалбоподателя, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването му. При липсата на правен интерес от оспорване жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради което ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство в тази част да се прекрати. Жалбата срещу решението в останалите обжалвани части е подадена в законоустановения срок, против акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗЕ и който засяга права и интереси на оспорващия. Затова в тази и част жалбата следва да бъде разгледана по същество. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното: "ЧЕЗ Електро България" АД има издадена лицензия № Л-135-11/29.11.2006 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия като краен снабдител. Въз основа на това то е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Закона за енергетиката. На дружеството е определен от ДКЕВР метод за регулиране на цените "горна граница на приходите", съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ. В изпълнение на задължението по 36 и сл. Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредбата/ дружеството е подало заявление с вх. № Е-13-47-25/29.03.2013 г. в ДКЕВР с което е направило предложение за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия, считано от 1.07.2013 г. Към заявлението са приложени предвидените документи и информация според Указанията на ДКЕВР за образуване на цените на електрическата енергия, по които крайните снабдители продават електрическа енергия при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, разработени на основание чл. 36, ал. 1 ЗЕ и Наредбата, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 37 от 18.02.2008 г. Искането е било за изменение на цените утвърдени с предходно решение № Ц-13/5.03.2013 г. на ДКЕВР. Цените без ДДС, по които "ЧЕЗ Електро България" АД, продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти, както и прогноза за необходими годишни приходи за енергия за първата ценова година от третия регулаторен период са утвърдени с раздел IV, т. 4, т. 4.1 от решение № Ц-25/29.07.2013 г., считано от 1.08.2013 г. С доклад, изготвен от Директори на Дирекции "Регулиране и контрол - Топлоенергетика и Енергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна" на ДКЕВР, са обсъдени заявленията и предложените цени, като е направен анализ на предложенията, на финансовите резултати от дейността на дружеството, на основните ценообразуващи елементи, на заявените и направени инвестиции и технически анализ. На закрито заседание, проведено на 18.07.2013 г. ДКЕВР е приела доклада на експертите и проект на решение относно утвърждаване на цени на електрическа енергия в сектор "Електроенергетика", считано от 1.08.2013 г. и е насрочила открито заседание на 23.07.2013 г., за разглеждане на доклада . Жалбоподателят е възразил срещу проекта за решение с писмено възражение вх. № Е-13-31-24/24.07.2013 г., по отношение на разходите за небаланси на регулаторния пазар. Следващото възражение е по отношение на некомпенсираните разходи от ВИ. Посочило е, че некомпенсираните разходи за изкупуването на произведената електрическа енергия от ВИ са съответно: 34млн. лева разходи за компенсиране за покупка на електрическа енергия от ВИ за предходния ценови период и 198 млн. лв. разходи за покупка на електрическа енергия от ВИ по преференциални цени за първата година н от трети регулаторен период -м. 07.2013 -06.2014 г. Тези некомпенсирани разходи за предходния ценови период поставят дружеството в непредвидимост и неяснота относно финансовите резултати породени от законовите задължения за изкупуване на цялото произведено количество, електрическа енергия по преференциални цени. Възразено е на следващо място срещу надценката за дейност "краен снабдител", по отношение на разходите за енергийна ефективност и невключването в необходимите приходи на заявените несъбираеми вземания. На проведеното открито заседание на 23.07.2013 г. е разгледан доклада на работната група, който е приет с решение в закрито заседание по т. 7 от протокол № 110/18.07.2013 г. На проведеното на 18.07.2013 г. закрито заседание комисията е приела проекта за решение и е насрочила общественото му обсъждане на 23.07.2013 г., което е обявено на страницата на комисията в интернет и на което са поканени представители на заинтересованите страни. На проведеното обществено обсъждане на проекта за утвърждаване на цени на електрическата енергия са присъствали представители на министерства, ведомства, обществени и синдикални организации, на които е дадена възможност да изразят становище в 14-дневен срок от обсъждането (протокол от 23.07.2013 г.). На проведеното на 29.07.2017 г. закрито заседание ДКЕВР е взела предвид изготвените до момента доклади, становища, данните от общественото обсъждане и възраженията на заинтересованите страни и след обсъждане е приела решение № Ц-25/29.07.2013 г., с което е утвърдила, считано от 1.08.2013 г., като с т. I. 4, предмет на оспорване, при продължителност на регулаторния период от 2 /две/ години утвърждава необходими годишни приходи за енергия за първата ценова година от третия регулаторен период на "ЧЕЗ Електро България" АД са 712 206 хил. лв. Прогнозни количества електрическа енергия за първата ценова година от третия регулаторен период - 7 214 046 МВтч и компонента за дейността "краен снабдител" - 3 %. В т. 4.1 са утвърдени и цени без ДДС, по които "ЧЕЗ Електро България" АД, продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти. Мотивите към решението са приети на закрито заседание, проведено на 6.08.2013 г. (протокол № 120/6.08.2013 г.). В същите е посочено следното: "Със заявление с вх. № Е-13-47-25/29.03.2013 г. "ЧЕЗ Електро България"АД е направило предложение за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия, считано от 1.07.2013 г. Заявлението е разработено в съответствие с НРЦЕЕ и Указанията на Комисията. Към него дружеството е приложило попълнен комплект от справки. С писмо с вх. № Е-13-31-24/24.07.2013 г., "ЧЕЗ Електро България" АД е внесло възражение в което е посочил, че предложените от ДКЕВР цени, при непризнаване на разходи за балансиране на ценовия период ще постави крайните снабдители в положение самостоятелно да финансират разходите и да очакват евентуалната им компенсация през следващ ценови период, което ще доведе до допълнителен риск от фактическа декапитализация на дружеството не отговарят на реалното икономическо функциониране на дружеството. В мотивите ДКЕВР е посочено, че възражението относно непризнаването на разходите за енергийна ефективност е неоснователно предвид обстоятелството, че разходите на енергийните предприятия за постигане на индивидуалните им цели за енергийните спестявания могат да се признаят в случай, че срещу направените разходи за постигане на индивидуалните цели, енергийното предприятие не е получило допълнителни приходи от крайните потребители извън регулираните цени или чрез други механизми и направените разходи във връзка с изпълнение на индивидуалните цели бъдат доказани пред ДКЕВР като икономически обосновани. Отбелязва се от комисията, че не е налице гореописаното условие. С възражението се отбелязва, че е налице разлика между посочените в доклада за утвърждаване на цени и заявените от дружеството за количествата електрическа енергия произведена от ВИ. Възражение е отправено и във връзка с невключването в необходимите приходи на разходите за енергийна ефективност. След анализ на възражение по отношение на надценката за дейността "краен снабдител", същата е коригирана на 3%. Разгледани са и възраженията, че в резултат на некомпенсиране на извършените разходи за покупка на електрическа енергия от ВИ за предходния ценови период, дружеството е поставено в ситуация на непредвидимост и неяснота относно финансовите резултати породени от законовите задължения за изкупуване на цялото произведено количество електрическа енергия по преференциални цени. Комисията обосновава извод по последното възражение с факта, че некомпенсираните разходи за покупка на електрическа енергия от ВИ от предходния ценови период, следва да бъдат разсрочени за компенсиране за следващи ценови периоди, след анализ на реално отчетените разходи. Комисията е приела за неоснователни тези възражения, излагайки подробни мотиви за своето решение. Още при осъществяването на преглед на заявленията, ДКЕВР е приложила общ подход, който е съобразен както с изводите от анализа на постигнатите резултати на регулираните дружества, така и с целта на прилагания метод на регулиране - създаване на условия, при което дружествата да намаляват разходите си за осъществяване на дейността, да осигуряват необходимите инвестиции, с оглед подобряване на качеството на услугите. По делото е приета комплексна съдебно - икономическа експертиза, която е дала заключение по поставените от дружеството и ДКЕВР въпроси. По поставените от дружеството въпроси, експертизата е установила, че изкупената електрическа енергия от възобновяеми източници е на стойност 133 414 000 лева, от които включени в цените по базисна цена са 45 343 000 лева, утвърдени за компенсиране от "НЕК" ЕАД 65 481 000 лева, остатък за компенсиране 28 170 000 лева. Очакваните прогнозни разходи по данни към заявлението, описани в експертизата са такива за енергия от ВИ 21 709 000 лева, по базисна цена 7 593 000 лева, утвърдени за компенсиране 5 953 000 лева и разлика за компенсиране 8 163 000 лева. В отговор на въпрос дали дружеството е поискало включване на разходи за компенсиране в новите цени, вещото лице е посочило, че "ЧЕЗ Електро България" АД е поискало компенсиране на 38 414 000 лева, представляващи разлика между разходите на дружеството за закупена електрическа енергия от ВИ по преференциални цени и сумата на включените разходи в цените по базисна цена и утвърдените за възстановяване суми от "НЕК" ЕАД, за период м. 07.2012 г. - 06.2013 г. по отчет и частично по прогноза. Посочената стойност на загубата от изкупуването на електрическа енергия от ВИ от дружеството за горепосочения период е 38 000 000 лева. Вещото лице е установило, че разходите за закупена енергия от възобновяеми източници за периода не са включени в необходимите приходи на "ЧЕЗ Електро България" АД за първата година от третия регулаторен период. В обяснителната записка на дружеството изчислените и предложени разходи за балансиране са на стойност 30 000 000 лева. Вещото лице е посочило, че заявените цени са изчислени във вариант без включена отговорност за балансиране, като е посочено в случай, че се въведе балансирането от 1.07.2013 г. и според указанията на ДКЕВР, дружеството ще представи вариант на тарифи с включени разходи за балансиране. Прогнозните разходи не са включени в утвърдените на "ЧЕЗ Електро България" АД необходими годишни приходи за първата година от третия регулаторен период. В мотивите към решението на ДКЕВР е посочено, че е налице невъзможност за реалистична оценка на възможните отклонения от графиците на клиентите на крайните снабдители и разходите за закупуване на балансираща енергия. В заключението си вещото лице твърди, че следва да се направи приблизителна оценка и да се прогнозира очакван размер на съответните разходи, които да бъдат включени в цените, тъй като балансираният пазар се очаква да заработи след 1.08.2013 г., т. е. през първата година на регулаторния период и разходи за балансиране са относими към цените на електрическата енергия за периода. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, стигна до следните изводи: Решението е правилно и законосъобразно, издадено е от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР и в предвидената от закона форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 51, ал. 3 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия/Наредбата/. В този смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Неоснователен е довода за липса на мотиви в обжалваното решение. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), обсъдени са възраженията на енергийното дружество, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цената на електрическа енергия, считано от 1.08.2013 г. С решение по т. 2 от протокол № 120/6.08.2013 г. комисията е приела мотиви към решение № Ц-25/29.07.2013 г., които представляват неразделна част от административния акт, като от изложената подробна обосновка става ясно какви са били доводите на органа при постановяване на решението. Отделно от това, следва да се отбележи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение при неговото издаване и акта се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването му или ако могат да бъдат изведени от административната преписка. В този смисъл е и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Ето защо доводът на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. ДКЕВР е процедирала съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата според които по преписки, които представляват фактическа и правна сложност мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или на обществените снабдители - чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и Наредбата. В случая предвидената в чл. 39 - 51 от Наредбата процедура е спазена. Съгласно чл. 39 от Наредбата, жалбоподателят е подал заявления до ДКЕВР за утвърждаване на цените, като е представил необходимата информация и приложения. В съответствие с изискването на чл. 45 от Наредбата ДКЕВР е приела доклада на работната група и е насрочила дата и час за провеждане на открито заседание за обсъждане на приетия доклад и за представяне на възражения от страна на енергийното предприятие. На проведеното открито заседание комисията е обсъдила доклада със заявителя. В закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявленията. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становището на дружеството на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя. От материалите по делото се установява, че е спазен предвидения в Наредбата специален процесуален ред за утвърждаване на цените: извършена е проверка на подаденото от "ЧЕЗ Електро България" АД заявление; заявителят е запознат с доклада от проверката, уведомен е и е участвал в открито заседание по разглеждането и обсъждането на заявлението и доклада, доклада и проекта на решение са публикувани в интернет-страницата на комисията, проведено е обществено обсъждане на предложения от комисията проект на решение, по който дружеството е депозирало писмено възражение. Комисията се е мотивирала защо не приема за обосновани някои от направените разходи при утвърждаване на цената за ел. енергия. ДКЕВР е утвърдила цена на електрическа енергия, по която дружеството продава на обществения доставчик, като е приложила подход, съобразно чл. 4, ал. 2, т. 2, и чл. 18 и сл. от Наредбата. Решението на регулаторния орган е взето след преценка за заявлението и след обсъждане на становищата на заинтересованите лица за закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано по реда на чл. 51, ал. 3 от Наредбата. Решението н оспорената му част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. С оспореното решение Комисията е утвърдила, считано от 1.08.2013 г. при продължителност на регулаторния период две години, необходимите годишни приходи за енергия за първата ценова година от третия регулаторен период на" ЧЕЗ Електро България" АД в размер на 712 206 хил. лева. Прогнозни количества електрическа енергия за първата ценова година от третия регулаторен период - 7 214 046 МВтч и компонента за дейността "краен снабдител"-3%. С решението са утвърдени и цените, без вкл. ДДС, по които дружеството продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти, както и цени за мрежови услуги, които заплащат клиентите на дружеството, като е приложила метода за регулиране"горна граница на приходите", действащ от 1.01.2005 г. за енергийните предприятия, получили лицензия за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия. В чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата е посочена формулата, при която комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период. Ценообразуващ елемент, включен във формулата по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата за изменение на цените чрез метода "горна граница на приходите" на първо място са необходимите годишни приходи за предходния ценови период, който от своя страна включват: 1. годишни разходи за дейността по лицензията; 2. призната от комисията регулаторна база на активите и 3. определената от комисията норма на възвръщаемост на капитала. Други ценообразуващи елементи освен утвърдените необходими годишни приходи за предходния ценови период са индекс на инфлацията за предходния отчетен период, съобразно нейното влияние върху разходите (И), коефициент за подобряване на ефективността (Х), абсолютна стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предходния ценови период (Z) и корекция за неизпълнение на показателите за качество на енергията, качество на обслужването и инвестициите (Y). Видно от заключението на вещото лице, прието от страните без оспорване, в заявленията на жалбоподателя правилно за изчислени разходи за закупуване на електрическа енергия и разходите за разпределение (снабдяване), административни разходи и разходи с общо предназначение. Надценката, одобрена от ДКЕВР в максимално допустимия размер не е подкрепена с обосновка за изчислението й- какви икономически обосновани разходи са включени и на какви стойности са елементите й. Утвърденото количество съответства на нужното за крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, поради извеждане на небитовите клиенти на средно напрежение на свободния пазар за третия регулаторен период. Същевременно ДКЕВР не е признала за включване в цените за разходи за енергийна ефективност разходи за за балансиране и некомпенсирани разходи за закупена електрическа енергия от ВЕИ за предходния ценови период. В необходимите приходи, утвърдени на дружеството не се включени и претендирани несъбираеми вземания. Вещото лице установява, че прогнозираните разходи за балансиране не са включени в утвърдените на "Чез Електро България"АД необходими годишни приходи за първата година от третия регулаторен период, като заключението му е, че този извод може да се приеме за частично обоснован . Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 5 от Наредбата, комисията е формирала цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. Възражението за нарушение на принципа по чл. 31, т. 2 от ЗЕ е неоснователно. Съгласно посочената норма определените цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. При утвърждаване цените на електрическа енергия за електроснабдителните дружества ДКЕВР е използвала регулаторния метод "горна граница на приходите", който е свързан с качеството и ефективността на управление на електроснабдителното дружество. Необходимите приходи за ценовия период са определени на база необходимите приходи за предходния период съгласно формула, определена в чл. 4, ал. 2, т. 2, от Наредбата. В съответствие с приетия от ДКЕВР общ подход е счела, че направеното възражение на дружеството по отношение на разходите за небаланси на регулирания пазар е неоснователно. Не могат да бъдат споделени от настоящият състав на ВАС и твърденията за неправилното прилагане на формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от Наредбата. С приетата Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия е въведен нов начин за образуване на необходимите приходи на крайните потребители, които включват: разходи за покупка на електрическа енергия за снабдяване на крайните клиенти- битови и небитови, присъединени към разпределителните мрежи на ниско напрежение и компонента за дейността крайно снабдяване до 3% от утвърдената средна покупна цена на енергията. Компонентата за дейността крайно снабдяване следва да включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата. В § 1 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция за" необходими годишни приходи за дейностите обществена доставка и крайно снабдяване" и това са икономически обоснованите разходи и възвръщаемост, необходими на енергийното предприятие за предоставяне на услугата по лицензията с определено качество. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че комисията е следвало да отчете некомпенсираните разходи на дружеството за изкупуване на произведената електрическа енергия от ВЕИ, съответно 34 млн. лева разходи за ценови период 07.2012 г. -06.2013 г. и 198 млн. лева разходи за покупка на ел. енергия от ВИ по преференциални цени за първата година от третия регулаторен период 07.2013 г. - 06.2014 г. Правилен е извода на ДКЕВР, че некомпенсираните разходи за покупка на електрическа енергия от ВЕИ за предходния ценови период следва да бъдат компенсирани след анализ на реално отчетените разходи, поради и което ги е разсрочила за компенсиране за следващия ценови период. Това е така, тъй като компенсирането и възстановяването на разходи за закупуване на електрическа енергия от ВЕИ и ВЕКП, отчитащо реално разходи или възникнали задължения може да се отрази на добавките за следващ период само при отчетена разлика между планираното и изпълнено. Отделно от това, следва да се отбележи, че за ДКЕВР не съществува задължението да възприеме безкритично обосновката на дружеството за всеки един от ценообразуващите елементи. Напротив, нейно задължение е да вземе предвид цялата налична релевантна информация по разглеждания въпрос. Това се налага както от принципа за осигуряване баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите/ чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ/, така и от обстоятелството, че дейността на дружеството- жалбоподател не засяга само него и неговите потребители, а е част от енергийната система на сраната. Да се приеме обратното би означавало дейността на регулатора по регулирането на цените да се приравни на дейност по тяхното регистриране. На следващо място, съгласно ЗЕ и Наредбата, дейността по регулирането на цените на енергийните предприятия не е еднократен акт, а съставлява съвкупност от действия, осъществяване от ДКЕВР в условията на оперативна самостоятелност, тъй като характера на регулираната дейност едновременно предполага и изисква преценка за икономическа целесъобразност на голяма част от ценообразуващите елементи. Това в най- голяма степен се отнася за елементите, които имат прогнозен характер и особено за ценообразуващите елементи, които не са били изчислени правилно от жалбоподателя при изготвяне на ценовото му заявление. Тези изводи се подкрепят както от събраните по делото доказателства, така и от основните изводи на вещото лице по приетата по делото съдебно- икономическа експертиза. Видно от изготвеното заключение, утвърдените от ДКЕВР необходими годишни приходи са формирани от разходите за закупуване на електрическа енергия и надценка, съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Правилно на база необходимото количество за потребителите на ниско напрежение и покупната цена от "НЕК" ЕАД, която ще бъде в сила към началото на първата година от третия регулаторен период, като е съобразено и обстоятелството, че изкупуването на цялата произведена енергия е отнесено към "НЕК" и крайните потребители няма да изкупуват енергията от производителите, присъединени към разпределителните им мрежи са изчислени от ДКЕВР разходите за закупуване на електрическа енергия. От изготвеното заключение също така става ясно, че одобрената от ДКЕВР "надценка" е в максимално допустимия размер, съгласно Наредбата, както и, че утвърденото количество съответства на нужното за крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, поради извеждане на небитовите клиенти на средно напрежение на свободния пазар за третия регулаторен период. С оглед на изложено настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни. Решението на ДКЕВР в оспорената му част е законосъобразно, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя ще следва да се остави без уважение. В същото време на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Пълномощникът на ДКЕВР е направил искане за присъждане на разноските за съдебната инстанция, изразяващи се в 400 лева, внесен депозит за вещо лице и 880 лева за адвокатско възнаграждение, за които суми е представил доказателства за реалното им заплащане. Срещу това искане е противопоставено възражение за прекомерност на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на процесуалния представител на "ЧЕЗ Електро България" АД. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото претендирания размер на адвокатския хонорар е в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Затова жалбоподателят "ЧЕЗ Електро България" АД следва да бъде осъден да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране общо сумата от 1280 лв. разноски по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,