Решение № 1136 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2015 г.

Решение № 1136 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на СДВР срещу решение № 3228/11.05.2015 г. по адм. дело № 2099/2015 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена по жалба на Светослав Стоянов Димитров заповед № 513з - 540/27.01.2015 г. на директора на СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Светослав Стоянов Димитров, жив. в гр. София, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на Светослав Стоянов Димитров, главен разследващ полицай - началник на сектор "Досъдебно производство" при Пето РУП - СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че наказанието се налага за това, че в периода 05.06.2014 г. до 25.09.2014 г. е следвало да предприеме действия по преразпределение на досъдебно производство /ДП/ № 1076/2014 на друг разследващ полицай поради ползваните отпуски по болест и годишен платен отпуск от разследващия полицай, но не го е направил. Димитров не е осъществил и контрол върху действията на разследващия полицай след завръщането му, поради което последният е извършил процесуални действия извън срока на разследването. Тези бездействия на Димитров според заповедта са в нарушение на длъжностната му характеристика и представляват дисициплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, спазена е изискуемата писмена форма и изискванията за реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Допуснати са съществени административно производствени нарушения, представляващи основание за отмяна на заповедта - не са обсъдени обясненията на Димитров и липсват доводи защо се налага наказание "порицание", а не друго по-леко, което е възможно с оглед характера на описаното в заповедта нарушение и предвид индивидуализиращите отговорността обстоятелства. Решението е правилно. Обясненията на Димитров са обсъдени формално, като има позоваване на общо формулираните задължения за ръководство и контрол в длъжностната му характеристика, като в нарушение на чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗМВР не е направен анализ на изтъкнатите от него факти, защо конкретното досъдебно производство не е между преразпределените след депозирането на болничния лист от разследващия полицай. Липсата на каквито и да е било правила, регламентиращи кои досъдебни производства следва да бъдат преразпределени по време на отсъствие на разследващ полицай и обективната невъзможност да се преразпределят всички досъдебни производства поради натовареността на останалите на работа през летните месеци, води до извод за недоказана съставомерност на деянието. Както правилно е отбелязъл АС за посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение е възможно налагане и на по-леко дисциплинарно наказание предвид разпоредбите на чл. 198 и чл. 199 от ЗМВР. В случая липсват доказателства за настъпили вредни последици от бездействието на Димитров, което също е следвало да бъде преценено от административния орган. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание "порицание" в случая представлява съществено административно - производствено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение