Решение № 155 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 800/2007 г.

Решение № 155 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 800/2007 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по реда на чл. 231 и сл. ГПК (отм.) З. М. З., Д. Г. М. и М. Д. М. чрез своя процесуален представител адв. Р от САК са подали молба за отмяна на решение № 715/5.07.2007 г. по гр. д. № 872/06 г. на ВКС, I г. о. С него е оставено в сила решението на Силистренския окръжен съд от 20.04.2006 г. по гр. д. № 159/05 г., с което е оставено в сила решение № 159/5.04.2005 г. по гр. д. № 1248/2004 г. на Силистренския районен съд, с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползуването на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ * 2425, 2919,2920,2426 в кв. 28 б по плана на гр. С., между съсобствениците Г. Й. К., З. М. З., Д. Г. З., М. Д. М., Н. Д. К., М. М. К. и Т. М. М.. М. считат, че са налице основанията за отмяна на решението по чл. 231, б. "а" и "е" ГПК (отм.) Твърдят, че са налице новооткрити писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за изхода на спора, а именно, че през 1977 г. на основание чл. 38 ЗТСУ (отм.) са били спрени действията по прилагане на дворищната регулация в централната градска част, където попада и процесният недвижим имот; че при наличието на отделен и самостоятелен достъп до дворното място съсобственикът Г. Й. К. ползува входа на молителите; че в северната част на УПИ * липсва изградена улица; че водозахранването и канализацията на имота е откъм ул. ".", както и че Г. К. е собственик на 142 кв. в. от съсобствения парцел, а не на 252 кв. м., както е приел съдът. В подкрепа на тези твърдения представят писмени доказателства. Основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) обосновават с това, че ответниците Н, М. М. К. и Т. М. К. са били лишени от възможност да участвуват в процеса и да защитят своите права, тъй като имената им са били погрешно посочени от ищеца и същите не са били призовавани по делото. Подадена е молба за отмяна и от Н. Д. К., която са позовава на основанието по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), като навежда аналогични доводи за нарушаване правото на защита. Върховният касационен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото във връзка с доводите на молителя, намира: По молбата за отмяна от З. М. З., Д. Г. М. и М. Д. М.. Първото от въведените от молителите основания за отмяна е по чл. 231, ал. 1, б. "а"от ГПК. Според цитираната разпоредба отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но страната, срещу която е постановено решението, обективно не е могла да узнае, или новооткрити или новосъздадени документи относно твърдяни факти, които са останали недоказани от нея поради липса на доказателства въпреки проявената от нейна страна активност, но които биха променили изводите по спора. Писмените доказателства, които се сочат от молителите, не притежават белезите на новооткрити по смисъла на закона, тъй като не установяват факти с правно значение за изхода на спора, които да са съществували при постановяване на решението, но да не са били известни на страните и на съда. Част от обстоятелствата, за които се сочат-спиране на действията по прилагане на дворищната регулация през 1977 г., родствените отношения между молителката Д. З. и Георги К., здравословното състояние на молителката М. М., са неотносими към производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като то е насочено към разрешаване на спорове между съсобственици относно начина на ползуване и управление на общата вещ. Основното правило, от което се ръководи съда при постановяване на своето решение, което по своя характер е акт на съдебна администрация, е при спазване обема на правата на всеки съсобственик да бъде дадена възможност за реално ползуване на съсобствената вещ. Останалите релевирани доводи се свеждат до неправилност на решението, дължаща се на нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. Тези пороци съставляват основание за отмяна по реда на въззивното или касационното производство на невлезли в сила съдебни актове, но не обуславят основания за отмяна по чл. 231 ГПК. Оплаквания в този смисъл не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е уредено от закона като самостоятелно извънинстанционно производство, а не като фаза от исковия процес. Не следва да бъдат обсъждани и доводите за нарушено право на участие по делото на ответниците Н, М. и Т. К., тъй като молителите не са легитимирани да бранят чужди права. По молбата на Н. Д. К. Основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК е налице, когато страната, срещу която е постановено влязлото в сила решение, е била лишена от възможността да участвува по делото лично или чрез представител в резултат на нарушение на съответните правила, обезпечаващи това нейно право. Такива са и процесуалните норми, регламентиращи реда и начина на призоваване на страните по делото, установени като гаранция за осъществяване на правото им на участие и защита. В случая от данните по делото не се установява да е допуснато такова нарушение при призоваването на молителката. Спазен е реда, регламентиран в чл. 218д ГПК за призоваване по дела, които се разглеждат от ВКС, чрез обнародване в Държавен вестник на дните, през които съдът ще заседава следващия месец и подлежащите на разглеждане дела. Обстоятелството, че в изпращаните до молителката призовки и обявления по делото, нейното бащино и фамилно име са изписвани с наставка -ова съобразно начина на образуване на имената на българските граждани, не е достатъчно да обоснове извод, че не тя, а друго лице е било призовавано по делото. По изложените съображения молбите за отмяна на сочените в тях основания следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Водим от гореизложеното съдът