Решение № 5242 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на [район], Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Кючуков, срещу Решение 232 от 14.01.2022 г., постановено по адм. дело 11953/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на [район], Столична община, за издаване на виза за проектиране по заявление вх. РКС19-ГР00-34/5/09.10.2020 г. и е изпратено делото като преписка на главния архитект на Столична община за разглеждане и произнасяне по искането за издаване на виза за проектиране, както и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за нищожност, недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закони съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 от АПК. Твърди се, че като не е направил разлика между главен архитект на [район] и главен архитект на Столична община първоинстанционният съд е допуснал непреодолимо вътрешно противоречие в постановеното съдебно решение. Според касатора в съдебното решение липсват действително валидни мотиви, както и същото противоречи на установените факти и обстоятелства по делото и на приложимите материално-правни норми. Възразява се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че главният архитект на района не притежава законови правомощия за провеждане на устройствена процедура и издаване на заповед за одобряване на подробен устройствен план в случаите когато в имота попадат единични и/или групови недвижими културни ценности. Претендира се обявяване нищожността на съдебното решение, алтернативно обезсилване или отмяната. Ответникът Н. Калъчев, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Н. Калъчевсрещу мълчалив отказ на главния архитект на [район], Столична община, по заявление вх. РКС19-ГР00-34/5/09.10.2020 г., с което жалбоподателят, в качеството си на собственик, е поискал издаване на виза за проектиране на сграда със смесено предназначение в имот с идентификатор 68134.203.353, съставляващУПИVI - 7, кв. 342а, [местност], [район]. От приложен по делото констативен протокол от 19.10.2021 г. на Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство се установява, чеза имот с идентификатор 68134.203.353, съставляващ УПИ VI - 7, кв. 342а, [местност], [район], е била декларирана единична историческа културна ценност Жилищна сграда, свързана с Петър Богданов , [улица], която е била премахната въз основа на заповед РД-2410-115/24.06.2004 г. на кмета на [район]. След премахване на сградата за УПИ VI - 7, кв. 342а, [местност], със заповед РД-09-50-511/14.07.2004 г. на главния архитект на София е било одобрено изменение на плана за регулация и застрояване и работен устройствен план. Установява се по делото също така, че в срока по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ главният архитект на район Красно село , Столична община, не се е произнесъл по заявление вх. РКС19-ГР00-34/5/09.10.2020 г. За да отмени оспорения мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че компетентен да се произнесе по искането за издаване на виза за проектиране е главният архитект на общината, съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, чийто срок за произнасяне е изтекъл на 09.11.2020 г., в който и срок последният не се е произнесъл. Прието е от съда още, че са налице в пълен обем материално правните предпоставки за произнасяне по заявлението на жалбоподателя за издаване на исканата виза за проектиране, тъй като обектът, за чието проектиране се иска същата, представлява строително мероприятие, попадащо в хипотезите, изброени в чл. 140, ал. 2 от ЗУТ с посочване на съответните параметри на застрояване. Според административния съд липсват данни по делото да е удължаван срока за произнасяне по реда на чл. 57, ал. 7 от АПК, който може да бъде максимум 14 дни, както и за спиране на производството по реда на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, каквато възможност, при изложените твърдения за унищожаване на обект, представляващ недвижима културна ценност, би могло да се обсъди. Административният съд е обосновал извод, че в случая за главния архитект на общината е налице законовото задължение по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ да се произнесе по заявлението за издаване на виза за проектиране, при съобразяване с приложените в преписката доказателства, поради и което е прието, че следва да бъде отменен оспореният мълчалив отказ на главния архитект на Столична община и преписката върната за разглеждане и произнасяне по искането за издаване на виза за проектиране. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 140 от ЗУТ регламентира реда за издаването на виза за проектиране, като в ал. 7 от същата норма изрично са посочени компетентните органи, които могат да издават виза, между които е и главният архитект на общината. С нормата на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ се регламентира възможността за делегиране на това правомощие от страна на главния архитект на общината, т. е. с цитираната разпоредба е изрично разписана възможността главния архитект на общината да преотстъпва свои функции на други длъжностни лица от общинската администрация, в частност на главните архитекти на районите. Тази норма не визира ограничения за главния архитект при предоставянето на негови функции на други длъжностни лица от общинската администрация, а понятието функции безспорно включва и законово предоставени правомощия. С оглед на това и предвид на обстоятелството, че в първоинстанционното производство е оспорен мълчалив отказ на главния архитект на [район], Столична община, да се произнесе по заявление за издаване на виза за проектиране, а не на главния архитект на Столична община, то преценката за допустимост на жалбата е следвало да се извърши при съобразяване наличието или не на делегиране на правомощия от страна на главния архитект на Столична община. В тази връзка следва да се има предвид, че наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Само компетентният орган може валидно да формира становище по искането, с което е сезиран и с оглед на това би могло да се счита, че непроизнасянето в законовия срок е формирало мълчалив отказ. Ако органът не е компетентен, за него не е налице задължение за произнасяне и следователно фингирания състав не би могъл да се осъществи. В конкретния случай по делото липсват доказателства относно компетентността на главния архитект на [район]. В нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 152, ал. 4 от АПК съдът не е изискал административната преписка в цялост и не събрал доказателства, относими към приложимостта на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 7, изр. първо от ЗУТ, поради и което решението се явява постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изясняването на посоченото обстоятелство има съществено значение за преценката както за допустимостта на жалбата, така и за законосъобразността на оспорения акт. Настоящата инстанция намира също така, че административният съд не е извършил анализ на всички приложени по делото доказателствата и не е установил правилно фактите, относими за случая. Съдът е отменил оспореният мълчалив отказ на главния архитект на [район], без да изложи каквито и да било мотиви относно неговата незаконосъобразност. В съдебното решение са цитирани само законовите текстове и бланкетно е посочено, че са налице материално-правните предпоставки за произнасяне по заявлението за издаване на исканата виза за проектиранеи за главния архитект на общината е налице законово задължение по чл. 140, ал. 7 от АПК да се произнесе. Нещо повече, в мотивите на съдебното решение се обсъжда незаконосъобразност и се обосновава извод за отмяна на мълчалив отказ на главния архитект на Столична община, като в диспозитива, в противоречие с мотивите, се отменя мълчалив отказ на главния архитект на [район], който е орган, различен от главния архитект на общината. Същевременно с диспозитива на съдебното решение се изпраща делото като преписка на главния архитект на Столична община за произнасяне по искането за издаване на виза за проектиране, без в мотивите на решението да се излагат съображения за липсата на компетентност на главния архитект на [район] да се произнасе по заявлението на Н. Калъчев. От изложеното следва, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е анализирал доказателствата по делото, не е изложил фактически и правни изводи, а доколкото има такива, те са без връзка с предмета на оспорване, доколкото се оспорва мълчалив отказ на главния архитект на [район], а не на главния архитект на Столична община, както и предвид на това, че последният, макар и да е компетентен орган по смисъла на чл. 140, ал. 7, изр. първо от ЗУТ, би могъл да делегира тези свои законови правомощия на главния архитект на района в съответствие с § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ. С оглед на изложеното и липсата на мотиви, така, както изисква чл. 172а, ал. 2 от АПК, също представлява винаги съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като възпрепятства касационната инстанция да извърши надлежен контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения, и доколкото посочените нарушения на съдопроизводствените правила липсата на мотиви и неизяснеността на делото от фактическа страна, са съществени, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът да установи по безспорен начин, като попълни делото с всички относими доказателства, компетентността на административния орган, чийто акт се оспорва, и извърши нова преценка на допустимостта на жалбата. Едва след това е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,