Решение № 7032 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. П., чрез адв. М. Стоянова, срещу решение 599 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело 976/2024 г. от Административен съд Хасково (АС - Хасково), с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо 01-6500/3229 от 28.08.2024 г. по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 г. за Кампания 2022, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФЗ, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска постановеният съдебен акт да се остави в сила като валиден, допустим и правилен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред решаващия съд е Уведомително писмо 01-6500/3229 от 28.08.2024 г. по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 г. за Кампания 2022, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 4/24.02.2015 г.) е отказано финансиране на подаденото от С. П. заявление за подпомагане с УИН: 26/190522/30274 по направление Биологично растениевъдство. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 28.04.2022 г. С. П. е подал заявление за подпомагане за Кампания 2022 г. с УИН: 26/190522/30274, с което наред с други схеми и мерки е заявил подпомагане и по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство с едногодишен ангажимент. По заявлението са извършени автоматични проверки като едно от предупрежденията, генерирано по подаденото заявление, е информация до земеделския производител, че с оглед на поетия ангажимент по съответното направление по Мярка 11 следва да предостави сертификат, отговарящ на условията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 година. Земеделският производител се е запознал с резултатите от извършените проверки. На 26.05.2022 г. С. П. е подал заявление за редакция на подаденото заявление за подпомагане за Кампания 2022. По заявлението за редакция отново са извършени автоматични проверки, като едно от генерираните предупреждения отново е информацията до земеделския производител, че с оглед на поетия ангажимент по съответното направление по Мярка 11 следва да предостави сертификат, отговарящ на условията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. Земеделския производител се е запознал с резултатите от извършените проверки. За да постанови оспореното съдебно решение АС Хасково е приел, че С. П. не е изпълнил задължението си да представи в законоустановения срок документ по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., въпреки надлежното уведомяване за необходимостта от предоставянето му. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че процесното уведомително писмо, издадено по подаденото от С. П. заявление за подпомагане с УИН: 26/190522/30274, с което е постановен отказ от финансиране по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство е законосъобразно, поради което отхвърлил жалбата С. П.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Неоснователно е оплакването в жалбата за необсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя, посочени в жалбата. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е проверил законосъобразността на оспореното уведомително писмо на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и наведените от жалбоподателя. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са наведените доводи от касатора по отношение на представените и приети към доказателствения материал на делото Сертификат 0006281122/28.11.2022 г. и служебна бележка 2410240001/24.10.2024 година. Същите се ирелевантни за обсъждане, тъй като са представени едва в съдебното производство. Условията за допустимост за подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие са подробно описани в Наредба 4/24.02.2015 г., като към датата на подаване на заявлението за подпомагане земеделският производител следва да е бил наясно със задължението за представяне на копие от сертификат, удостоверяващ спазването на правилата на биологичното производство на произведените растителни продукти в законоустановения срок. В самото заявление за подпомагане (стр.34 от заявлението за редакция) земеделският производител е посочил представените специфични документи по направление Биологично растениевъдство, а именно копия от документи, доказващи преминато агроекологично или биологично обучение; копие на договор с контролиращо лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и копие от оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че заявените трайни насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване с номерата на заявените за подпомагане парцели от ИСАК. В същата секция под т. 4 е разписано копието от сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращото лице до края на поетия ангажимент, като земеделският производител не го е отбелязал. Следва да се посочи, че при подаване на заявлението за подпомагане, както и при заявлението за редакция, С. П. е запознат с генерираните предупреждения по заявлението след извършените автоматични проверки едно от които е именно за задължението за представяне на копие от сертификат удостоверяващ произведена биологична продукция. Следователно правилни са изводите на първоинстанционния съд, че въпреки надлежното уведомяване за необходимостта от представяне на този документ, С. П. не е представил в законоустановения срок, поради което постановения отказ от финансиране по Мярка 11, обективиран в Уведомително писмо 01-6500/3229 от 28.08.2024 г., е законосъобразен. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение от страна на органа на задълженията по чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Съгласно изискванията на Наредба 4/24.02.2015 г. земеделските производители имат задължение да представят копие от сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция до края на поетия ангажимент за Кампания 2022. Предходният представен сертификат касае предходна кампания и няма отношение по заявлението за подпомагане по Мярка 11 за Кампания 2022, тъй като поетият ангажимент е едногодишен. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че административния орган е следвало да събере тази информация служебно с оглед публичния електронен регистър по чл. 16а от ЗПООПЗПЕС. Касационният състав счита за неоснователно възражението, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В процесния административен акт са посочени достатъчно ясно конкретните обстоятелства наложили издаването му и тези обстоятелства са пряко свързани със задължения, които кандидатът е поел за съответната година и не е изпълнил, а именно да представи копие на сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство до края на поетия ангажимент по арг. на чл. 39, т. 1, б. в във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. Тази фактическа констатация, изведена след анализ на събраните доказателства в хода на проверката е формирала правните изводи за приложение на определените материалноправни норми. Административният орган е спазил изискванията при издаването на акта да се съдържат правните и фактическите основания послужили за издаването му. По този начин не е нарушено правото на защита на адресата, както и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за заплащане на разноските по делото, касаторът следва да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение