Решение № 15382 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10878/2013 г.

Решение № 15382 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10878/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Асен Митев Моллов от гр. Кърджали, срещу решение № 134 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 119 от 2013 г. от Административния съд гр. Хасково. В жалбата се твърди за неправилност на решението като се иска отмяната му. Ответникът - областният управител на област Хасково, не изразява становище по депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била оспорената от Асен Митев Моллов заповед № РД-13-63/2.04.2013 г. на Областния управител на област - Хасково, с която е отказано като неоснователно искане за обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ подадено от Асен Митев Моллов и Ана Йосифова Зейрова в качеството им на наследници на репресираното лице Мустафа Юсеинов Молаибрямов. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателите за наличие на репресия спрямо наследодателя им. Развити са съображения, че в конкретния случай основанието на което се претендира обезщетение, а именно "задържане от органите на МВР" не попада в изчерпателно изброените хипотези на чл. 2 от ЗПГРРЛ. Прието е, че от всички представени доказателства не може да се обоснове безспорен извод, че Мустафа Молаибрямов, макар и да е бил задържан с постановление на органите на МВР от 1953 г. е претърпял някои от репресиите изрично посочени в чл. 2 от ЗПГРРЛ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд намира, че административният съд е направил подробен анализ на фактите и обстоятелствата по делото и въз основа на тях е изложил обосновани правни изводи Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е достигнал до правилен извод с оглед установената по делото фактическа обстановка. Касационният състав напълно споделя направените изводи за липса на основания по чл. 1 ЗПГРРЛ за еднократно обезщетяване на наследниците на лицето Мустафа Юсеинов Молаибрямов, за което се навеждат доводи, че е репресиран по политически причини. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 и 2 от ЗПГРРЛ. Правилни са изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не може да се установи твърдяната от жалбоподателя репресия спрямо неговият наследодател Мустафа Молаибрямов. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че "задържането под стража от органите на МВР" не попада в лимитативно изброените хипотезите на чл. 2 от ЗПГРРЛ. Също така жалбоподателят не е представил и необходимите доказателства относно срока на твърдяната репресия. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 2 от закона, като е поискал произнасяне на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ. Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, решението на помощния административен орган - Централната комисия, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене, е окончателно и обвързва както административния орган, отправил искането, така и съда. Това решение на комисията представлява акт, установяващ факт с правно значение за лицата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, поради което този орган е предвиден в закона с оглед събиране и анализ на доказателства относно обстоятелствата по чл. 1, 2 и 3 от ЗПГРРЛ. По своя характер решението на Централната комисия е акт на помощен орган, който има обвързваща сила и е част от процедурата по издаване на заповедта на областния управител по чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ. Като се е съобразил с решението на Централната комисия областният управител на област Хасково е издал законосъобразна заповед, поради което правилно административният съд с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Асен Митев Моллов. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,