Решение № 9676 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2019 г.

Решение № 9676 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе, подадена чрез юрисконсулт Г. Димитрова, против решение № 5 от 31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 594/2018 г. по описа на Административен съд – Русе в частта му, с която дирекцията е осъдена да заплати на И. Петков законна лихва върху сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, считано от 7.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като с оглед на характера на търсената обезвреда – обезщетение за сторени разноски, неправилно съдът е приел, че се дължи лихва. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лева. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – И. Петков, чрез адв. В. Велев, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, ОДМВР гр. Русе е осъдена да заплати на И. Петков сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждения в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 18-1085-000860/18.04.2018 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр. Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 7.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е присъдил в полза на ищеца и претендираната от него лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № 18-1085-000860/18.04.2018 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр. Русе, на И. Петков е било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Русе, който го е отменил с решение № 516/6.08.2018 г., постановено по АНД № 993/2018 г. В съдебното производство И. Петков е представляван от адв. В. Велев, на който, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.06.2018 г., е заплатена сумата от 300 лв. в брой. Решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 25.08.2018 г. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на иска за присъждане на лихва върху главния иск. Действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което правилно съдът е присъдил претендираната върху главницата лихва. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, след като не могат да се претендират и присъдят в това производство, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, които съгласно приложения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 1.03.2019 г., са в размер на 300 лева, платени в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,