Решение № 15716 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2013 г.

Решение № 15716 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5942/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интермедияконсулт" ЕООД чрез процесуален представител против Решение № 1169/20.02.2013 г., постановено по адм. дело № 8117/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-240-2600/1917 от 06.07.2012 г. за извършена оторизация по и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, в частта в която е отказана оторизация и финансово подпомагане по подаденото заявление за сумата от 75 594,76 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, в допълнение към нея, в съдебно заседание и в писмената защита процесуалния представител претендира решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в писмена становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд в протеклото производство е установил, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверка от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. В резултат на това с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства е установен размерът на недопустимите за подпомагане площи в резултат на двойно застъпване, каквато е и констатацията в изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническите експертизи. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответника, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват законосъобразен извод за постановения отказ за подпомагане за заявените земи по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г. в посочения в уведомителното писмо размер. Съдът е изследвал спазването процедурата по проведени проверки на място, при което не е констатирал нарушения, които да доведат до отмяна на оспорвания акт на това основание. Възраженията на касатора за ограничаване на възможността му да участва при изготвяне на т. нар. допустим слой за подпомагане са приети за неоснователни, тъй като в конкретната хипотеза слоят е изготвен след извършени проверки на място, с резултатите от които е запознат заявителя. Обсъдено е и качество на дешифрирането при хипотезата, че информацията в системата за ИЗП не е въведена въз основа на самолетни снимки, а след проверка на място, за която са съставени контролни листа, които не са оспорени от касатора, като последният не е доказал в хода на производството неправилност на измерването с GPS устройството или факти касаещи допустимостта на същите имоти за същия релевантен за спора период. В хода на производството са извършени и административни проверки по подаденото заявление, като са констатирани площи, заявени от повече от един земеделски стопани. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е изградил неправилни правни изводи върху установените резултати от проверките по отношение на застъпванията. Съдът след като е извършил подробен анализ на всички доказателства в тази връзка, е изслушал и приел допълнително заключение по техническата експертиза по направените възражения, като в резултат на това е изградил правилен извод за законосъобразността в действията на административния орган, обективирани в оспорения административен акт. Наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно и необосновано. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да ангажира доказателства, които са от значение за решението на съда и в този смисъл да упражни адекватно правото си на защита. При извършената касационна проверка не се установиха съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като правата на жалбоподателя в първоинстанционното производство са били изцяло гарантирани и реализирани, видно от процесуалното му поведение и действията на съда. Изводите на съда са изцяло обосновани в контекста на приложимото спрямо предмета на спора право - ЗПЗП и Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. По отношение на заявените земи от кандидата са констатирани застъпвания, проведена е процедурата по чл. 17 от Наредба № 11/2009 г., цитирана като правно основание за издаване на оспорвания акт, като на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от същата наредба, двойно заявените за подпомагане земи, чието застъпване не е отстранено, са изключени от подпомагане като площ на застъпване, което не е отстранено. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 43, ал. З т. 4 от ЗПЗП, като в хода на производството на заявителя са извършени многобройни проверки на място, възложени с нарочни заповеди, изписани в писмото, от компетентни експерти, за резултатите от които са съставени контролни листа, подписани от представител на заявителя. Резултатите от проверките не са оборени от жалбоподателя в производството, като измерванията с GPS устройство са отразени в нарочни таблици и съставени снимки, като площите с липсващи насаждения в рамките на БЗС-то са изключени от подпомагане като недопустима площ. Извършените в хода на производството административни проверки са на база данни от проверки на място, за резултатите от които е уведомен заявителя или на база отказ на заявителя от заявени земи при констатирано застъпване. Съобразена е и приложимата методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със заповед № РД - 09 - 87 от 09.02.2010 г. на МЗХ на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., при което съдът по отношение отбелязванията 0,00 ха не е установил нередовности в тази част на писмото. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно-производствените правила и приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски съобразно чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК